Колко далеч трябва да пътувате, за да получите командировъчни?

Често на работниците и служители се налага да изпълняват задачи извън територията на фирмата, дори в други градове. В такива случаи възниква въпросът за заплащането на командировъчни. Понякога работодатели твърдят, че разстоянието между градовете не е достатъчно голямо, за да бъдат изплатени такива суми.

Важно е обаче да се знае, че

законодателството не определя минимално разстояние, което да е условие за изплащане на командировъчни.

Ако служителят е изпратен да работи извън основното си работно място, той има право на дневни, пътни и квартирни разходи независимо от разстоянието. Командировъчните са задължителни, ако работата се извършва извън обичайното работно място и продължава повече от работния ден.

Съгласно закона, ако работникът или служителят изпълнява служебните си задължения извън населеното място, в което е определено мястото му на работата, следва да му бъдат изплащани командировъчни пари. Няма изрично посочено минимално разстояние, което задължително следва да бъде преминато. Ако например работиш в Ямбол и по работа те изпратят в съседната община Сливен, то следва да бъдеш командирован, въпреки близкото разстояние между двете населени места.

Изпълнението на служебни задачи извън границите на населеното място, което е определено като място на постоянната работа на работниците и служителите, е командироване по смисъла на Кодекса на труда и Наредбата за командировките в страната.

В трудовия ни договор се посочват данни за страните по него (на работника и работодателя) и в него се определя мястото ни на работа. За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. При командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.

Ha ĸoмaндиpoвaния cлyжитeл, ĸoгaтo ocтaвa дa нoщyвa в мяcтoтo нa ĸoмaндиpoвĸaтa, ce зaплaщaт днeвни пapи в paзмep 40 лв. зa вceĸи дeн oт ĸoмaндиpoвĸaтa.
Ha ĸoмaндиpoвaния, ĸoйтo изпълнявa cлyжeбнитe cи зaдължeния пpeз пo-гoлямaтa чacт oт paбoтнoтo вpeмe в дpyгo нaceлeнo мяcтo бeз нoщyвaнe, ce изплaщaт днeвни пapи в paзмep 50 нa cтo oт paзмepa, т.e. 20 лв.

Работниците и служителите

не се считат командировани, когато извършват постоянната си работа през време на пътуването или изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено в трудовия им договор.

А според закона „Територия на населено място“ е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището.

Изчерпателно законът посочва и случаите, в които работещите не се считат за командировани. Това са лицата, които:

извършват постоянната си работа през време на пътуването – работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.;
изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение;
пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция и в други случаи по граждански договори без предварително определен маршрут и възнаграждението им се определя в процент върху реализирания приход-оборот.

Справка: чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда; чл. 66, ал. 3 от Кодекса на труда; чл. 215, ал. 1 от Кодекса на труда; чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда; чл. 6, от Наредбата за командировките в страната; § 5, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията.