Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Facebook
Wikipedia
Вестник „Аз-буки”
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
  • Правна консултация
  • Контакт
  • Абонамент
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
  • Правна консултация
  • Контакт
  • Абонамент
Няма резултати
Вижте всички резултати
Вестник „Аз-буки”
Няма резултати
Вижте всички резултати
Начало Новини Новини 2022 Брой 31, 2022

„Аерозолното“ охлаждане не компенсира затоплянето

в Брой 31, 2022
„Зимни вечери“ от Мартин Димитров (II курс, СУ „Св. Климент Охридски“) – I място
от националния фотоконкурс за ученици и студенти „Физика и климат“, провел се
в рамките на юбилейната 50. национална конференция по въпросите на обучението
по физика, организирана от Съюза на физиците в България

Мария Шилева – IX клас, III място
ПГАСГ „Арх. К. Петков“ – Пловдив
Научен ръководител – Красимир Витларов

Преди две десетилетия понятието „климатични промени“ звучало екзотично. Малко хора са чували за него. Промяната в климата обаче съвсем не е нещо ново и модерно. Парниковият ефект всъщност е една от най-ясно установените теории в науката за атмосферата. Що се отнася до глобалното затопляне, като следствие от човешката дейност, тази концепция вече над два века е обект на изследване и научни дебати.
Още през 1827 г. френският математик Жан-Батист Жозеф Фурие лансира идеята, че атмосферата има свойството да задържа топлина. Той установява, че топлината се запазва по-добре във въздуха, отколкото във вакуум. Фурие полага основите на концепцията за парниковия ефект и е първият, който допуска хипотезата, че човешката дейност може да повлияе на климата в бъдеще. Експериментални изследвания обаче са публикувани 30 години по-късно, а техен автор е Юнис Нютън Фут – първата жена в науките за климата и атмосферата. Тя изследва затоплящия ефект на слънчевото лъчение върху различни газове. Установява, че стъкленицата със сгъстен въздух се загрява по-бързо от тази с разреден, влажният въздух се загрява по-бързо от сухия, а стъкленицата с наситен с СО2 въздух се загрява по-бързо и изстива много по-бавно от тази с обикновен въздух.
През 1896 г. Сванте Арениус – шведски физик, химик, носител на Нобеловата награда за химия от 1903 г., за първи път представя количествено отношението между концентрацията на СО2 в атмосферата и промяната в температурите на земната повърхност. За този ефект Арениус въвежда термина hot house, който не след дълго започва да се налага като greenhouse effect – или т.нар. парников ефект. В изчисленията си отбелязва и правопропорционалната зависимост между промяната в температурите и количеството водна пара, отделяно в атмосферата.
В своя труд „Светове в творението: Еволюцията на Вселената“, преведен на английски през 1908 г., Сванте Арениус изчислява, че при намаляване съдържанието на СО2 в атмосферата наполовина глобалната температура ще падне с около 4°C, а с всяко удвояване ще се повишава с 4°C. Той обаче смята, че Световният океан ще абсорбира по-голямата част от СО2, отделян от индустриалното производство, и само малка част от остатъчните парникови газове могат да окажат някакво доловимо въздействие върху климата, и то чак в хода на следващите няколко века.
Научният принос на Сванте Арениус е забележителен. Той първи изразява тезата, че ако изпаряваме залежите си от въглища във въздуха, ще последва глобално затопляне. Много от неговите изчисления обаче са оспорени, откриват се и редица неточности.
Науките за климата продължават да напредват и през 1938 г. британският инженер Гай Стюарт Календар публикува изследването си „Изкуственото производство на въглероден диоксид и неговото влияние върху температурата“, където изчислява, че температурите през предходните 50 години са се увеличили.
След 60-те години на ХХ век аерозолите и въглеродният диоксид вече са обект на по-сериозни изследвания. Изчислителната техника навлиза в науката, а нови данни и компютърните модели дават много по-добро предвиждане на ефектите върху глобалния климат от замърсяването на атмосферата. В началото се смята, че праховите частици от непълното изгаряне на въглища ще доведат до охлаждане на климата, тъй като този вид аерозолно замърсяване на места може да повиши албедото, а така по-малко слънчева светлина ще достига до земната повърхност. През 70-те години обаче вече е напълно ясно, че „аерозолното“ охлаждане не може да компенсира затоплянето от натрупващия се въглероден диоксид, метан и други парникови газове.


* Заглавията са на редакцията. Есетата се публикуват със съкращения


Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места:

СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);

ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;

БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.

Етикети: Творчество
СподелянеTweetСподеляне
Предишна статия

Държавата подпомага 393 неделни школo

Следваща статия

Въглеродният резервоар на Земята*

Следваща статия
В ход е дигиталното обучение

Въглеродният резервоар на Земята*

В ход е дигиталното обучение

Милиарди сензори за метеорологични данни

Видински ученик създава мобилно приложение „Посетете Видин“

Видински ученик създава мобилно приложение „Посетете Видин“

Последни публикации

  • Защо котките ядат трева?
  • Кръстопътища
  • 56 млн. лв. за младежки центрове
  • Още над 1500 безплатни лаптопа за училищата
  • Сливенски ученици с отличие от младежка космическа програма
  • Нови зам.-министри в МОН
  • Мрежата на децата с 13 спешни задачи
  • Допълнителен прием за медицински и военни специалности
  • Ректорите с идеи за финансирането на висшите училища
  • 1770 свободни места в столични детски градини
  • Още веднъж за бройната форма
  • Наши карго дронове започват полети в ЕС
  • Образованието е основен фактор за активност
  • STEM център с кухня
  • Майсторката на карвинг
  • Когато общността успява заедно
  • Малки стъпки всеки ден
  • Методът Монтесори среща професионалното образование
  • Важно е работата да те прави щастлив
  • Как Европейският съюз ще привлича таланти
  • Накъде води райският газ
  • 3 от 4 младежи от 92 страни без умения за работа
  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2019 Национално издателство "Аз-буки"

Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
  • Правна консултация
  • Контакт
  • Абонамент

© 2019 Национално издателство "Аз-буки"

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG