Иван Камбуров
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/phil2022-03-02
Резюме. В текста се разкриват подходите на философа като мислител да бъде в битието. Представят се две възможни парадигми за постигане на абсолютното като форма на философстване. Едната е свързана с школно-академичния историко-философски подход, а другата – с метафизичния опит като постъпка. Утвърждава се тезата, че метафизичната цел е постижима единствено като индивидуален практически опит на трансценденция посредством постъпката на мислителя, осмислена като прецедент. Аргументира се разбирането, че именно в метафизическия акт мислителят опредметява философската мъдрост, а не просто любовта към философията.
Ключови думи: Абсолютът; парадигми на философстване; академична философия; метафизика; метафизичен опит; трансценденция; постъпка; прецедент; философска мъдрост
Свързани статии:
Преподаване на ключови термини по гражданско образование на базата на предходен опит и езикови интуиции на учениците
Етнопедагогически основания за внедряване на иновативни програмни системи в условията на междуетническа среда (историографски анализ)
Analysis of the Morphological and Lexical Aspects of the Turkish Sections in the Work “The Second Journey of Bacho Kiro”
Managing a Positive and Life-Skills Development in the School-Based Curricula: a Literature Review on the Sustainable Education
