Признаване и изчисляване на „клас“ след работа извън страната

Съгласно европейското право работник, който е гражданин на държава членка, не може поради своето гражданство да бъде третиран на територията на друга държава членка различно от работниците – нейни граждани, по отношение на условията за наемане и условията на труд и по-специално, по отношение на трудовото възнаграждение, уволнението и ако остане безработен – на възстановяването или новото наемане на работа.

Също така европейското законодателство в тази област цели да улесни гражданите на държавите членки при упражняването на професионална дейност от какъвто и да е характер на територията на Съюза и не допускат мерки, които биха могли да поставят в неблагоприятно положение гражданите, когато искат да полагат наемен труд на територията на друга държава членка.

Съгласно Кодекса на труда в България трудов стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител.

Трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава членка на Европейския съюз, в друга държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз или международна организация, в която Република България членува, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението.

Трудовият стаж, придобит в друга държава членка на Европейския съюз, в друга държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз се признава от работодателя, при който лицето работи по трудово правоотношение.

За придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Правото за получаване на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит възниква при придобит трудов стаж и професионален опит не по-малък от една година.

Българското законодателство осигурява равно третиране между българските граждани, които са работили на територията на Европейския съюз, или гражданите на други държави членки, които идват да работят в Република България, и българските граждани, които не са напускали страната, което да гарантира правото им на свободно движение в рамките на Европейския съюз.

При определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят следва да отчита и:

1. трудовия стаж,придобит в друга държава членка, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите членки, както и членовете на техните семейства, и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави;
2. времето, през коетобез трудово правоотношение българските граждани или гражданите на държава членка, както и членовете на техните семейства са упражнявали трудова дейност и/или професия на територията на държавите членки, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор в Република България, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство, съгласно законодателството на съответните държави.

Справка:

чл. 7, пар. 1 от Регламент № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2011 г. относно свободното движение на работници в Съюза; чл. 351 от Кодекса на труда; чл. 13 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж; чл. 12, ал. 2 Наредба за структурата и организацията на работната заплата; чл. 12, ал. 4 Наредба за структурата и организацията на работната заплата; чл. 12, ал. 5 Наредба за структурата и организацията на работната заплата; Разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) относно свободното движение на хора, както и тези на Регламент № 492/2011.

Свързани статии:

Кое се зачита за трудов стаж и професионален опит? Клас прослужено време: правила при основен и при втори трудов договор Законова защита при забавени или неплатени заплати Законни и незаконни удръжки от трудовото възнаграждение