Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“ представи двутомната „Стопанска история на българите в Османската империя“ (XV в. – началото на ХХ век) в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Изданието е под научната редакция на чл.-кор. проф. д.и.н. Иван Русев.
Проф. д.н. Наталия Витанова-Маринова – ректор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“
„Благодаря, че предоставихте възможност и на нашите колеги да се включат в това издание. Това е солиден труд със значим принос“, заяви по време на представянето на книгите проф. д.н. Наталия Витанова-Маринова, ректор на Шуменския университет.
Двутомната колективна монография обединява труда на 27 автори, като четирима от тях са свързани по един или друг начин с Шуменския университет.
Проф. Витанова посочи, че темите, засегнати в изданието, са изключително актуални и много интересни не само за тесни специалисти, но и за широката общественост. Тя благодари както на ръководството на Издателството в лицето на директора Емил Спахийски и зам.-директора Венцислав Генков, така и на чл.-кор. Иван Русев за избора да представят това издание точно в техния университет, и пожела успех на двата тома на книгата не само в научен контекст, но и в комерсиално отношение.
Емил Спахийски, директор на Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“
Директорът на Национално издателство „Аз-буки“ Емил Спахийски посочи, че се радва, че точно на Световния ден на книгата и авторското право – 23 април, премиерата е в Шуменския университет и благодари за гостоприемството.
„Крайно време беше да се появи подобен солиден труд, който има значим принос“, каза, от своя страна, доц. д-р Тодор Тодоров, декан на Факултета по хуманитарни науки в Шуменския университет.
Съставителят и рецензент на изданието чл.-кор. Иван Русев посочи, че идеята за книгата е отдавна, а нейната реализация е отнела около четири години. Той подробно разказа кога и как е започнал работата по изданието и как с времето се е сформирала своеобразна малка научна общност в лицето на авторите, включени в двата тома на книгата.
Чл.-кор. проф. д.и.н. Иван Русев
„Историята е наука, която се развива. Със сигурност в бъдеще ще има още много разработки по темата. Но това не трябва да ни спира да анализираме това, което имаме към момента“, обясни чл.-кор. Иван Русев.
Той посочи, че в изданието място намират теми като периодизацията, българската икономическа мисъл, монетната циркулация, османската законова рамка, аграрното развитие, градското стопанство и много други.
„Това е огромен труд, който няма равен. Радвам се, че бях част от този екип. И само човек, който работи с архивни документи, знае какво значи да видиш крайния резултат от работата си“, посочи един от авторите доц. д-р Мийрям Салим-Ахмед от Шуменския университет.
Един от съавторите в темата „Монетната циркулация в българските земи под османска власт“ д-р Невян Митев разказа интересни случки около проучването по темата и написването на статията.„За целта проучихме местата, където са се правили монети – София, Пловдив, Никопол и Провадия“, обясни той.
Посочи още, че акцент в статията са поставили и върху фалшифицирането на монетите. Внимание са обърнали и на колективните находки, които дават ясна информация за разбиране на тогавашния период.
„В бъдеще ще се откриват нови модели, но тази студия ще послужи като база за бъдещи проучвания“, заяви д-р Невян Митев.
Авторът на главата „Османската законова рамка и стопанската история на българските земи през XV – XVIII век“ проф. Красимира Мутафова отбеляза колко е важно за този тип изследвания, че живеем в регион, където има много източници и запазени артефакти за изследването и анализирането на този период от историята на Османската империя.
Интересни подробности около написването на главата „Панаирите по българските земи преди Освобождението“ разказа лично и авторът д-р Алджан Джафер.
На 24 април „Стопанска история на българите в Османската империя“ (XV в. – началото на ХХ век) ще бъде представена и във Варна.
Премиерата е от 18 часа в Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ (основна сграда – бул. „Сливница“ №34).
Двутомната колективна монография обединява труда на 27 автори – утвърдени и млади учени, които в 26 тематични глави проследяват ключови аспекти от стопанското развитие на българите през османския период. Изследването предлага съвременен научен прочит на икономическите процеси, социалните структури и стопанските практики в българските земи.
Особен акцент в изданието е поставен върху издирването, анализа и въвеждането в научно обращение на нови исторически извори, които допринасят за по-задълбочено разбиране на икономическата история на българите.
Монографията е подготвена съгласно всички изисквания за съвременно научно издание. Отделните глави са рецензирани от утвърдени специалисти с международно признание, което гарантира високото академично качество на труда.