Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Facebook
Wikipedia
Вестник „Аз-буки”
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
  • Правна консултация
  • Контакт
  • Абонамент
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
  • Правна консултация
  • Контакт
  • Абонамент
Няма резултати
Вижте всички резултати
Вестник „Аз-буки”
Няма резултати
Вижте всички резултати
Начало Новини Новини 2021 Брой 39, 2021

Феномените на XX век*

в Брой 39, 2021
Австрийският физик Ервин Шрьодингер остава в историята
на науката с експеримента „Котката на Шрьодингер“

Делян Балев – ІV курс, I място
Санктпетербургски държавен университет – Руска федерация

Всеки ден поставя ново начало в нашата история. Човечеството е доказало способността си да се развива, да научава, да преоткрива, да създава… В основата на мисленето стоят времето, в което живеем, и моралните норми и закони, които ни ръководят във взимането на решения.
Физиката е наука, която вдъхновява и провокира десетки хиляди изследователи и учени по света да търсят отговор на вечните екзистенциални въпроси. Тя е и закон – двигател, съставен от взаимосвързани правила и константи, които не могат да бъдат нарушени, но могат да бъдат открити! XX век е време, в което науката претърпява мащабни промени в начините, по които се тълкува и възприема от обществото. Именно предходното столетие е дало живот на златната ера на теоретичната физика, в която едни от най-великите имена в историята се опитват да достигнат до истината.
Без съмнение, когато говорим за наука и открития, в съзнанието на много хора възниква името на един човек, доктор на философията по физика, завършил своето образование във Висшата техническа школа в Цюрих. Получил професорско звание през 1909 г., а след това утвърден и като академик през 1913 г., той не просто е носител на Нобелова награда по физика, но е награждаван с медали на Барнард, Матеучи, Макс Планк и Франклин, а освен това е удостоен и с премията на Жул Жансен. Автор на над 300 научни работи и около 150 книги. Може би вече сте се досетили… Алберт Айнщайн. Човекът, който създава Специалната теория на относителността, описваща движението, законите на механиката и пространствено-времевите отношения, които са в основата на изграждането на противоречащи до този момент в класическите възгледи експерименти, доказващи, че времевите интервали не са равни за всички субекти, които са свидетели на едно и също явление. Благодарение на следствията от разработените изследвания се разкрива относителното забавяне на времето, което протича по различен начин във всички физични процеси на движещите се обекти спрямо онези в неподвижните. Тук се появява и формулата, описваща взаимовръзките между масата и енергията: E = mc2.
Големи проучвания Айнщайн прави и в области на квантовата физика, като разработва квантовата теория на фотоелектрическия ефект, която разглежда взаимодействието на светлината и всяко друго електромагнитно излъчване с вещество, при което енергията на фотоните се предава на
субатомно ниво между елементарните частици.
В продължение на векове хората са гледали нагоре, наблюдавали са звездите и са изследвали техните движение и влияние върху Земята. Интересували са се от Космоса. Всичко това се променя, когато през 1885 г. се ражда едно момче в датската столица Копенхаген, което впоследствие ще се превърне в един от най-известните учени в човешката история. Изучавайки движението на частиците, Нилс Бор създава квантовата теория на атома, която за първи път се превръща в публично достояние през 1913 г. И именно благодарение на големия интерес, който се проявява към тази наука по това време, Джеймс Франк и Густав Херц доказват модела на атома, създаден от Бор.
В същото време, едно друго светило в теорията на физиката открито критикува част от проучванията, свързани с квантовия свят, обосновавайки тяхната непълнота. Същевременно Ервин Шрьодингер се счита и за един от създателите на квантовата механика. Експериментът, който променя всичко, носи благозвучното наименование „Котката на Шрьодингер“. Опитът е простичък, но гениален.
В затворена кутия се поставя жив физически субект – котка, а заедно с нея и механизъм, който съдържа радиоактивно ядро и съд с отровен газ. Условията са подбрани по такъв начин, че вероятността ядрото да се разпадне за 1 час,
е 50%. Според квантовите закони, ако не се провежда наблюдение над затвореното пространство, то би следвало статусът на ядрото да се разглежда едновременно като разпаднало се и неразпаднало се, а котката – като мъртва и немъртва. Проблемът се състои в това, че когато кутията бъде отворена, ядрото или ще се е разпаднало, а котката ще бъде натровена, или то ще е запазило своята цялост и животинката ще бъде жива. Въпросът е кога смесеното състояние на субектите престава да съществува. Подобен вид размисли доказват на учените от водещите университети и институти по света, че все още има много какво да бъде изучено и изследвано.
Огромен принос и революция в историята прави първата жена, носител на Нобелова награда, при това на цели две отличия на Шведската кралска академия на науките – по физика (1903) и по химия (1911). Тя е и първата жена преподавател в Сорбоната. Мария Кюри създава термина „радиоактивност“ и открива химичните елементи радий и полоний.
България е малка страна, но тя е родина на множество личности, които са дали огромен принос за общото благо на човечеството. Такъв е Джон Атанасов, който макар и да живее в САЩ, има български корени – създател на първия цифров компютър. Румен Антонов – изобретателят на автоматичната скоростна кутия. Асен Йорданов – основоположник на телефонния секретар; част от екипа, разработил въздушната възглавница и касетофона; човек, подпомогнал развитието на цялата американска авиация. Професор доктор Иван Митев – откривателят на шестия сърдечен тон, превърнал се в „българския феномен на XX век“.
Академик Георги Наджаков е член и почетен председател на Световния съвет на мира, един от основателите на Пъгуошкото движение на учените, както и създател на Физическия институт при БАН, човекът – откривател на фотоелектретния ефект. През 1937 г.,
само две години преди началото на Втората световна война, той открива ново стабилно състояние на веществото, което се получава при взаимодействието на светлината с електричното поле върху някои диелектрици и полупроводници, като по този начин се постига електрическа поляризация. Този научен успех се използва в безвакуумната телевизионна техника, в запаметяващите устройства, и дори в рентгените. Това е началото на машината, която днес се е превърнала в неотменна част от всеки работен офис – ксерокса.
Други видни български лица в тази сфера, с които България може да се гордее, са физикохимиците Ростислав Каишев и Иван Странски, които разработват молекулно-кинетичната теория, анализираща възникването и растежа на кристалите.

*Есетатo се публикуват със съкращения. Заглавието са на редакцията.


Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места:

СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);

ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;

БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.

Етикети: Творчество
СподелянеTweetСподеляне
Предишна статия

Квантово съзнание

Следваща статия

Чешитът с щръкналите коси*

Следваща статия
Чешитът с щръкналите коси*

Чешитът с щръкналите коси*

По стъпките на Българската армия

По стъпките на Българската армия

На „екскурзия“ до Марс и Луната

На „екскурзия“ до Марс и Луната

Последни публикации

  • Състезания по грамотност на Базара на книгата
  • Климатичните промени и обучението по физика
  • Творчески и логически задачи на НВО в IV клас
  • Наградиха 25 млади учени от БАН
  • Най-малко 1724 лв. заплата за директорите
  • Наесен с актуализирани учебни програми
  • Оцеляли или оцелели
  • ПРИВЕТСТВИЕ на министъра на образованието и науката Николай Денков по случай 24 май
  • Засилваме кооперирането с ЕС за Космоса
  • Изложба представя по нов начин образите на Кирил и Методий
  • Още два университета към мрежата на УНСС
  • 15 000 учащи ще трупат опит в чужбина
  • Присъдиха отличията „Стоян Михайловски“
  • Йорданка Фандъкова връчи 79 награди
  • 21 педагози с приз „Учител на годината“
  • Да създадеш фамилии от икономисти
  • Подготвени за пазара на труда
  • Мост към поколенията
  • Да пробудиш любознание
  • „Питагор“ за трима млади и петима утвърдени учени
  • Метеостанция в Университетската ботаническа градина в София
  • Създаден е обществен съвет за висшето образование
  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2019 Национално издателство "Аз-буки"

Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
  • Правна консултация
  • Контакт
  • Абонамент

© 2019 Национално издателство "Аз-буки"

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG