Програмата на правителството: Образованието е най-сигурната инвестиция в бъдещето на България

Важно е всяко дете, независимо къде живее и какъв е неговият социален произход, да има равен достъп до качествено образование и възможност да развие своя потенциал. Училището трябва да бъде място, където всеки ученик се чувства подкрепен, мотивиран и вдъхновен да учи, да създава и да мечтае. Това е записано в Програмата за управление на Република България 2026 – 2030 г., приета от Министерския съвет.

В нейния раздел „Образование и наука“ са разписани поредица от приоритети в двата сектора, законодателни мерки, действия на изпълнителната власт и срокове за реализирането им.

В документа се подчертава, че образованието е най-сигурната инвестиция в бъдещето на България. А в условията на динамични глобални промени е необходимо да се осигури образование, което не само предава знания, но и изгражда личности – уверени, отговорни, мислещи и способни да се адаптират към предизвикателствата.

Отбелязва се още, че съвременното образование изисква съчетание между традициите и иновациите. Наред с усвояването на фундаментални знания учениците трябва да развиват умения за критично мислене, работа в екип, творческо решаване на проблеми, дигитална грамотност и активна гражданска позиция. Но не по-малко важно е и изграждането на ценности – уважение, почтеност, солидарност, отговорност и съпричастност.

В документа се подчертава, че решаващи за качеството на образователната система са професионалната подготовка, общественият престиж и възможностите за развитие на учителите.

Висшето образование се определя като стратегически фактор за развитието на обществото и икономиката. А укрепването на връзката между висшите училища, бизнеса и публичния сектор – като ключово условие за успешната професионална реализация на младите хора и за повишаване на конкурентоспособността на икономиката.

В областта на науката е посочено, че следва последователно да се подкрепят научните изследвания, младите учени и връзката между науката, образованието и бизнеса, доколкото научните изследвания са естественият двигател на развитието и конкурентоспособността.

Ефективна система на предучилищното и училищното образование

С цел приемственост, дългосрочна визия и устойчивост на политиките се предвижда изготвяне на проект на Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България с хоризонт след 2030 г. В тази връзка, се предвиждат промени в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), насочени към

изграждане на единна система за образование и грижа в ранна детска възраст

(ОГРДВ) чрез създаване на еднакви изисквания към условията в детските ясли и градини – персонал, образователно съдържание и управление на качеството.

Предвидените мерки на изпълнителната власт включват прилагане до септември 2028 г. на цялостна система за наблюдение и оценка на ОГРДВ и инструменти за проследяване на детското развитие за всяка възрастова група в детската градина. В това число чрез изграждане на необходимата инфраструктура и обучение на екипи на детски градини.

Ще се разработи и регламентира

нов модел за професионална подготовка на специалност „Ранно детско развитие“

чрез осигуряване на съвместна подготовка между педагогически и медицински факултети (декември 2028 г.). Предвидено е и разработване на програми за продължаваща квалификация.

Ще се насърчава и прилагането на образователни иновации в детските градини, включително чрез разширяване на националната програма (януари 2030 г.).

Промяна в доминиращата култура на учене

С цел промяна от заучаване и възпроизвеждане на знания към формиране на умения и нагласи, функционална интелигентност и мотивация за учене се предвиждат поетапен преглед и допълнения в Просветния закон. Изпълнителната власт пък ще предприеме стъпки за

разработване на концептуално нови учебни програми с акцент върху уменията на учениците

и върху развиване на ключовите компетентности и функционалност на знанията.

До декември 2029 г. е записана промяна на ДОС за общообразователната подготовка и на всички учебни програми с цел ориентиране на обучението към придобиване на ключови компетентности, по-голяма рамковост и междупредметна интеграция. Ще се актуализират учебните програми за общообразователна подготовка с оглед усъвършенстване на дигитално-медийната грамотност и придобиване на ИИ грамотност.

Цялостното обновяване на учебното съдържание, включително оптимизиране на учебните програми за профилирана подготовка, трябва да завърши до декември 2029 г.

До януари 2030 г. пък трябва да се осъществи

адаптиране на оценяването към измерване на придобитите основни умения и ключови компетентности

– чрез акцент върху формиращото оценяване и разработването и прилагането на дескриптори за нивата на постижения с цел синхронизиране на вътрешното и външното оценяване и фокус върху измерване на житейски значими умения.

Подкрепа на хуманитарното и STEM обучението

В Програмата са набелязани и мерки за подкрепата за хуманитарното и STEM образованието, които едновременно развиват научното мислене, творческите способности, културната грамотност и уменията на младите да бъдат иновативни и активни граждани.

До септември 2028 г. трябва да се разработят концепции за единно съдържание по български език и литература, история и цивилизации и география и икономика с акцент подкрепа на националното самосъзнание върху математика и природни науки с цел повишаване на мотивацията и резултатите, както и върху гражданско образование, включително чрез разширяване на предметния обхват на НВО (януари – декември 2029 г.).

Записано е още

разширяване дейностите на Националната програма „Изучаване и съхраняване на традициите и историята на Българската армия“

със срок май 2027 г., с което ще се насърчава прилагането на иновации, свързани с възпитанието в родолюбие и придобиване на първоначални знания и умения по военна подготовка.

В целия срок на Програмата ще продължи подкрепата за организациите на българските неделни училища в чужбина и ще бъдат подпомагани културни и образователни инициативи на българските общности в чужбина.

С цел засилване възпитателната роля на училището и акцент върху формирането на ценности от учебната 2028/2029 година в задължителните учебни часове ще се включи и предметът „Добродетели и религии“.

Иновативни подходи в училищното образование

Дигиталната трансформация на образованието се определя в Програмата като стратегическа инвестиция и ключов инструмент за повишаване на качеството в системата. Целта е преход към управление, основано на данни, което позволява ранна подкрепа, персонализирано обучение и ефективно използване на публичните ресурси.

Предвижда се ИИ и новите технологии да се използват за по-качествено образование при стриктно спазване на принципите за сигурност, защита на личните данни и етично приложение.

Ще се разработва и прилага дигитално образователно съдържание,

както и ИИ и софтуерни решения за проследяване на резултатите и повишаване на дигиталната компетентност и умения на ученици (декември 2029 г.). Със срок януари 2030 г. са записани разширяване и развитие на мрежата от иновативни училища, дигитализация на документацията и отчетността и внедряване на ИИ решения в образователната система.

Равен достъп за качествено образование

По приоритета е посочено приемането на законодателни промени, насочени към разширяване на езиковата подкрепа. Предвидените мерки включват пълен обхват на децата и учениците, подлежащи на задължително образование, с фокус върху тези в риск (април 2029 г.) и превенция на отпадането в училищното образование (януари 2030 г.)

Образователните неравенства ще бъдат преодолявани чрез ранно идентифициране на дефицити и предоставяне на своевременна подкрепа

(декември 2029 г.), както и чрез промяна на системата за оценка на качеството с акцент върху мониторинга за постигнатия напредък на учениците (януари 2030 г.).

Осигуряването на езикова подкрепа на децата и учениците, които не владеят български език в достатъчна степен, ще включва и въвеждане на подготвителен езиков клас преди I клас (септември 2027 г.).

Равният достъп ще се осигурява чрез разширяване на мрежата от средищни и защитени училища и безплатен транспорт за всички нуждаещи се деца и ученици.

Ще продължат и инвестициите в разширяване и реновиране на училищната инфраструктура за преминаване към едносменен режим на обучение (януари 2030 г.), изграждането на физкултурни салони и спортни площадки (декември 2027 г.).

Училищата ще бъдат стимулирани да се превръщат в енергийно ефективни и самодостатъчни системи (срок януари 2030 г.).

Приобщаващо образование

Предвиждат се промени в Просветния закон с цел разширяване на възможностите за обучение и подкрепа на учениците със специални образователни потребности, осигуряване на по-гъвкава организация на обучението и възможност за целодневна подкрепа според индивидуалните потребности, изграждане на национална система за кариерно ориентиране, разширяване на възможностите учениците със специални потребности да удостоверяват придобитите знания и умения.

Предвижда се и въвеждане на функционална оценка, която поставя акцент върху възможностите и необходимата подкрепа, а не върху диагнозата.

Допълнителната подкрепа ще се оказва там, където детето учи и прекарва всекидневието си.

Ще се засили и ролята на регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващо образование като партньори на училищата чрез методическа помощ, супервизия и експертна подкрепа.

Записано е и осигуряване на помощници на учителя и специалисти според конкретните потребности на учениците, включително владеещи български жестов език.

Сред мерките са посочени ранно откриване и подкрепа за деца с обучителни затруднения (декември 2026 г.), гарантиране на достъп до приобщаващо образование и до подкрепа във всички населени места (декември 2029 г.), подкрепа за деца с езикови, когнитивни, поведенчески и сензорни затруднения (януари 2030 г.)

Подкрепата за личностно развитие на децата и учениците ще се гарантира чрез индивидуални учебни планове и адаптиране на програми, методи и оценяване (декември 2027 г.), осигуряване на  ресурсни учители, логопеди, психолози, социални педагози и други специалисти и осигуряване на достъпна физическа среда и помощни технологии (януари 2030 г.).

Подкрепа за учителите

В Програмата е записано, че за привличане на повече млади учители до 35 г. са необходими изменения в ЗПУО и подзаконовите актове, насочени към повишаване привлекателността на учителската професия: промяна на кариерните възможности, професионалната подкрепа и стимулите за работа.

В Просветния закон ще бъде регламентирана и система за проследяване и оценка на въздействието на квалификационните дейности върху професионалните компетентности на учителите, качеството на образователния процес и резултатите на децата и учениците. В Закона ще се регламентира и създаването на условия за психологическата подкрепа на педагозите чрез супервизия, наставничество, коучинг и други форми за професионална подкрепа.

Сред мерките са посочени

възнаграждения на педагогическите специалисти в размер на 125% от средната работна заплата,

осигуряване на възможности за квалификация и за превенция на прегарянето (срок януари 2030 г.).

Професионално образование, обвързано с икономиката

В областта се предвиждат промени в ЗПУО и в Закона за професионалното образование и обучение. Целта е осигуряването на гъвкавост по отношение на формирането на паралелки в дуалната форма, така че то да се организира при условия, съобразени с потребностите на работодателите и с регионалните особености на пазара на труда. Ще се осигури и единен стандарт при обучението за част от професия при лицата над 16 години с определен минимален брой часове.

Мерките са за модернизация на професионалните гимназии (септември 2029 г.), финансиране според качеството на обучение и реализацията на пазара на труда, ново учебно съдържание, включващо зелени и дигитални умения (септември 2027 г.) и привличане на специалисти от практиката (декември 2029 г.).

Относно дуалното обучение се предвижда разработване на нови учебни програми (септември 2027 г.), разширяване на обхвата му (септември 2029 г.), подобряване на връзката с бизнеса, привличане на специалисти от практиката и учебни практики в реална среда (януари 2030 г.).

Висше образование, насочено към бъдещето

В сектора на дневен ред е усъвършенстване на модела на финансиране чрез по-силно обвързване с качеството, реализацията на завършилите и научните резултати, се отбелязва в Програмата. В тази връзка, ще се развият и показатели за качество и ефективност при оценката на висшите училища.

Предвижда се и преглед за съответствието на ЗВО със съвременните изисквания и международните ангажименти на България в областта на висшето образование. Включително за регламентиране на Знака за съвместна европейска диплома, за създаване на условия за съвместни образователни програми и участие на българските висши училища в европейски университетски алианси и/или обединения и за въвеждане на дуално обучение.

Записано е създаване на институционална нормативна уредба за синхронизиране на българското висше образование със структурата на образователните степени в ЕС при спазване на Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS). Ще се въвеждат и микроквалификации и валидиране на резултатите от предходно обучение.

Предвидени са мерки за

развитие на национална система за проследяване реализацията на завършилите,

като резултатите от нея ще се използват при финансирането на висшите училища, определянето на държавния прием и актуализирането на учебните планове (март 2028 г.).

Ще се прилагат и мерки за обучение на студенти в приоритетни за икономиката специалности, като приемът ще се обвърже със стратегически прогнози за пазара на труда.

Качество и модернизация

Мерките ще бъдат насочени към модернизация на висшето образование и на вътрешните системи за осигуряване на качеството, насърчаване използването на съвременни образователни технологии и ИИ, дигитална свързаност на електронните системи на висшите училища и научните организации с националните системи и развитие на обучение, ориентирано към студента.

Ще бъдат подкрепяни специалности в областта на инженерните, педагогическите, медицинските и природните науки,

преквалификацията и ученето през целия живот. Записани са и подкрепа за студенти от социално уязвими групи, подобряване условията в студентските общежития и разширяване на стипендиантските програми.

Сред изброените мерки са и обучения на студенти по предприемачество, създаване на устойчиви партньорства между висшите училища, работодателите и публичния сектор, насърчаване участието на работодателите при разработването на учебните програми и разширяване на възможностите за практическо обучение (януари 2030 г.).

Интернационализация

Сред набелязаните мерки е популяризиране на българското висше образование. Предвижда се и насърчаване на български граждани, живеещи в чужбина, да се завърнат и да се обучават в родните висши училища. Ще се работи и за улесняване на процедурите за прием на чуждестранни студенти.

Българските висши училища ще бъдат насърчавани да се включват в европейските университетски алианси и да развиват съвместни образователни програми със стратегически международни партньори (януари 2030 г.).

Не на последно място се предвиждат мерки за повишаване квалификацията на академичния състав, развитие на дигиталните компетентности на преподавателите и за подкрепа за младите учени и преподаватели.

Науката като двигател на развитието

В Програмата на правителството е предвидена промяна в Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите, с която да отпадне разпоредбата, предвиждаща, че длъжностите министър на образованието и науката, зам.-министър с ресор научни изследвания, председател на Изпълнителния съвет и управител на Фонд „Научни изследвания“, както и изпълнителен директор на ИА „Програма за образование“ не могат да се заемат едновременно от хабилитирани лица от едно и също професионално направление.

Посочено е и предприемането на действия за изготвяне на проект на Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България с хоризонт след 2030 г.

Останалите мерки са съсредоточени върху пет направления. Относно финансирането на държавните висши училища, БАН, Селскостопанската академия и другите публични научни организации ще се въведе прозрачен модел за разпределяне на част от държавната субсидия за научна дейност според качеството и въздействието на резултатите при отчитане на различните им функции и спецификата на научните области.

В тази връзка, се предвижда

периодична международна оценка на научните организации и основните им структурни звена (януари 2029 г.),

въвеждането на многогодишни договори за финансиране с конкретни цели, показатели и публично отчитане (януари 2030 г.) и оценяване на качеството и оригиналността на научните резултати, международното въздействие, привлеченото конкурентно финансиране, подготовката на млади учени и приноса към икономиката и публичните политики (януари 2030 г.).

Ще бъдат разписани отделни методики за природните, инженерните, медицинските, аграрните, обществените и хуманитарните науки (януари 2030 г.). Посочено е и предвидимо многогодишно финансиране за изследователските висши училища, центровете за върхови постижения, центровете за компетентност и обектите от Националната пътна карта за научна инфраструктура.

Нови обекти в Националната пътна карта за научна инфраструктура ще се включват само при доказана научна необходимост,

достатъчно потребители, квалифициран персонал и осигурен бюджет за експлоатация.

Стимулиране на участието в „Хоризонт Европа“

С оглед превръщане участието в европейските рамкови програми в национален приоритет и преминаването на българските организации от преимуществено участие като малки партньори към ръководство на работни пакети, проекти и международни консорциуми, са предвидени мерки за финансова и организационна подкрепа.

Записано е иницииране на промени в националното законодателство, които да позволят гъвкаво възнаграждение на проектните екипи и признаване на реалните непреки разходи.

Предвижда се и

постоянно действащ фонд за подготовка на предложения по Европейския съвет за научни изследвания,

Европейския съвет по иновациите, действията „Мария Склодовска-Кюри“, европейските партньорства, клъстери и инфраструктури. Ще се покриват и разходи за изграждане на консорциуми, правна и финансова експертиза, пилотни резултати и предварителна външна оценка.

Своевременно ще се осигурява и национално съфинансиране за европейски партньорства, мисии и инфраструктури. Предвижда се и начална национална подкрепа за високооценени предложения, останали без европейско финансиране поради изчерпан бюджет, както и механизъм за предварително финансиране при забавяне на плащанията, така че институциите да не ограничават участието си поради временен недостиг на оборотни средства.

Сроковете за мерките са януари 2030 г.

Приложни изследвания, трансфер на технологии и иновации

Предвидените мерки в областта са Фонд за приложни изследвания и доказване на концепция – създаване на Национален конкурентен инструмент, който да финансира валидиране на резултати, лабораторни и индустриални прототипи, демонстрационни инсталации, изпитвания, сертификация, защита на интелектуалната собственост и подготовка за частно или европейско финансиране.

За фундаментална наука, приложни разработки и пазарна реализация е предвидено да действат отделни, взаимно допълващи се инструменти. Ще се създават и индустриални докторантури и постдокторантски позиции.

Ще работи и Национална мрежа от професионални звена за оценка на технологии, патентоване, лицензиране, намиране на партньори, подготовка на инвестиционни предложения и управление на договори.

Записани са и иновационни ваучери за малки и средни предприятия, които използват лаборатории, експертиза и изследователски услуги от публичните научни организации.

Научен потенциал и млади учени

В сферата на върховите научни постижения се предвиждат дългосрочни грантове за фундаментални, високорискови и интердисциплинарни изследвания, оценявани от международни експерти. Ще има и стартови грантове за независими научни групи, консолидиращи грантове за утвърдени изследователи и подкрепа за екипи с международно лидерство.

Разписано е и национално съфинансиране за престижни международни награди, гостуващи професури и стратегическо привличане на водещи изследователи.

Относно развитието на младите учени се предвижда устойчива национална програма за три- до четиригодишни постдокторантски позиции с конкурентно възнаграждение, бюджет за научна работа и международна мобилност (януари 2030 г.).

Ще се заложи на открити международни конкурси, външни членове в комисиите и оценяване според качество, личен принос, международно сътрудничество и подготовка на млади учени.

Привличане и мобилност

Сред мерките е посочена и Програма за завръщане на български учени със стартово финансиране, многогодишен договор, екип и възможност за съвместно назначение с чуждестранна организация (януари 2028 г.).

Националните грантове и позиции ще се отворят за чуждестранни изследователи, като ще има облекчени процедури за признаване на квалификации, пребиваване и работа.

Финансова рамка

Предвижда се приемане на четиригодишна траектория за

нарастване на публичните разходи за научноизследователска и развойна дейност

с допълващо европейско финансиране, а не заместващо националното финансиране.

Допълнителният ресурс ще се насочва приоритетно към резултатно институционално финансиране, устойчивост на стратегическите структури и инфраструктури, участие в европейски програми, приложни изследвания и развитие на научния потенциал.

Всяка година Министерският съвет ще трябва да представя публичен доклад за вложените средства, изпълнението на показателите и постигнатите резултати.

В средата на мандата на правителството ще се извърши независима оценка на въздействието, въз основа на която неефективните инструменти да бъдат променяни или прекратявани, а успешните да получават допълнителен ресурс.

Свързани статии:

България представи пред ОИСР националните си политики и приоритети в науката и иновациите Образование и наука с хоризонт 2029 г. Удължават срока за Националната научна програма „Повишаване на изследователския капацитет в областта на математическите науки“ Близо 5,6 млрд. евро за образование в бюджета за 2026 г.