„Оксфорд“ с нов рекорд начело на престижна класация

Оксфордският университет е номер едно за рекордна 11-а поредна година в международната класация Times Higher Education на най-добрите висши училища в света за 2027 г. Неговият резултат е 97,9 точки, което е леко отстъпление от предходните 98,2 т.

Топ 10 допълват Масачузетският технологичен институт (САЩ) с 97,8 т., „Принстън“ и „Станфорд“ (САЩ) с по 97 т., „Кеймбридж“ (Обединено кралство) с 96,7 т., „Харвард“ (САЩ) с 96,7 т., Калифорнийският технологичен институт (САЩ) с 96,5 т., Имперският колеж в Лондон (Обединено кралство) с 95,2 т., както и Калифорнийският университет – Бъркли, и „Йейл“ (САЩ) с по 94,3 т.

В следващата десетка попадат Университетът „Цинхуа“ (Китай) с обща оценка от 93,9 т., ЕТH – Цюрих (Швейцария) с 93,6 т., Пекинският университет (Китай) с 92,8 т., Университетът на Пенсилвания (САЩ) с 91,5 т., Националният университет на Сингапур с 91,1 т., Чикагският университет (САЩ) с 90,7 т., Университетът „Джонс Хопкинс“ (САЩ) и Лондонският университетски колеж (UCL, Обединено кралство) с по 90,3 т., Колумбийският университет (САЩ) с 90 т. и Калифорнийският университет – Лос Анджелис (САЩ) с 89,9 т.

Сред акцентите в тазгодишния рейтинг е фактът, че

Азия за първи път изпреварва континентална Европа

в резултат от продължаващото изкачването на китайските висши училища. Университетът „Цинхуа“ остава на стъпка от топ 10, измествайки Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих (ETH Zurich) от 11-ото място, което означава, че най-високо класираният азиатски университет изпреварва най-добрия университет в континентална Европа. Тринадесети е Пекинският университет, а Националният университет в Сингапур (NUS) влиза в топ 15, с което за първи път там попадат три азиатски университета.

Китайският „Цинхуа“ бележи ръст най-вече благодарение на увеличаване на чуждестранния академичен персонал и студенти, но растежът се задържа от по-слабо представяне в глобалното съавторство. Подобно е представянето и на Пекинския университет.

Монополът на западните университети в челото на глобалното академично пространство изглежда все по-разклатен,

като традиционните мощни институции разчитат на силата на репутацията си, за да компенсират отслабващите резултати от научните изследвания, се посочва в анализ на Хелън Пакър от Times Higher Education за резултатите от тазгодишното издание на университетската класация.

Рейтингът за 2027 г. показва, че азиатските академични средища възобновяват похода си нагоре в класирането след пауза през миналата година. И това предполага, че дългогодишният световен ред в тази област може да е на ръба на окончателна промяна.

Какво показва още класацията? Начело „Оксфорд“ изпреварва Масачузетския технологичен институт с най-малката разлика в класацията досега – 97,9 срещу 97,8 т. И докато „Оксфорд“ се представя отлично относно продуктивността на научни изследвания, международното съавторство и съотношението на докторантския персонал, то MIT демонстрира по-добро съотношение между студенти и персонал, по-високо влияние при цитиранията и по-добър резултат за научноизследователска дейност.

Великобритания и САЩ продължават доминацията си в топ 10.

В англоговорящите страни резултатите на университетите продължават да са подкрепяни от силната им репутацията, но има ясна тенденция на спад в други показатели, включително относно качеството на научните изследвания.

„Железният закон на висшето образование, особено относно научните изследвания, е, че блестящото представяне е устойчиво само с финансиране и особено с публично финансиране. Системите за висше образование, които бележат напредък, дължат това на годишното увеличение на държавното финансиране“, коментира Саймън Маргинсън, професор по висше образование в Университета в Бристол.

По думите му частното финансиране „често има обвързаности, които блокират оптималното представяне“.

Обединеното кралство страда особено от финансовите предизвикателства, обхващащи голяма част от сектора на висшето образование,

като всички показатели за институционални доходи, приходи от научни изследвания и от индустрията намаляват спрямо останалата част от света. И това води до значително намаляване на силата и продуктивността на научните изследвания.

В топ 200 Обединеното кралство е представено от 25 институции, или с една по-малко от миналата година. Сред тях 12 подобряват класирането си, три запазват позицията си и 10 я влошават.

„Финансовите предизвикателства във висшето образование в Обединеното кралство застрашават състоянието на университетите и ще навредят на сектора, ако правителството не предложи подкрепа“, коментира и Минг Чен, професор по висше образование в Университета „Шефийлд Халам“.

По думите ѝ висшите училища на Острова са направили възможното, за да сведат до минимум въздействието на намаляващия брой на чуждестранните студенти и спадащото финансиране, включително чрез закриване на курсове, съкращения на персонал, структурни промени и стесняване на обхвата на научните изследвания.

„Те са подложени на голям натиск да работят като бизнеси, за да се справят с нарастващите оперативни разходи, но този модел се провали“, отбелязва проф. Ченг.

И още – макар американските висши училища да имат седем места в топ 10, цялостното представяне на страната също бележи спад в по-голямата част от показателите, включително относно силата на научните изследвания, влиянието на цитиранията и чуждестранните студенти. САЩ имат 53 представителя в топ 200, или с два по-малко от миналата година. Сред тях 33% са се изкачили в рейтинга, докато 46 на сто бележат спад.

В континентална Европа Франция също отбелязва спадове, като четирите ѝ най-високопоставени университета падат с приблизително 10 места всеки. Страната вече има само три институции в топ 200, или с две по-малко от предходната класация.

В противовес на относителния спад в голяма част от Запада

висшите училища от Източна и Югоизточна Азия отбелязват цялостно подобрение, водени най-вече от резултатите от научни изследвания.

Отчита се и значително подобрение в преподаването.

„Ситуацията от последните 20 години, когато виждахме хора да летят по целия свят – до голяма степен от Азия до пет англоговорящи академични пазара, сега се променя“, посочва Хамиш Коутс, почетен професор в Австралийския национален университет и професор в „Цинхуа“.

Според него сега Азия е най-голямата сцена за висше образование в света, раздвижване има и в други части на света.

Китай пречупва тригодишната патова ситуация, когато броят на неговите представители в топ 200 се задържаше на 13. Тази година там вече намират място 17 китайски университета, като 71 на сто от тях са подобрили позициите си. Като цяло, китайските академични институции подобряват представянето си по повечето показатели, но не и относно силата на научните изследвания и международното съавторство.

Въпреки това Футао Хуанг, професор в Изследователския институт за висше образование на Университета в Хирошима, предупреждава спадът в тези области да не се тълкува като доказателство за отслабване на цялостния изследователски капацитет на Китай.

„Китайските университети остават много силни в много научни области и вътрешното изследователско сътрудничество се е разширило значително“, коментира проф. Хуанг.

Хуанг отбелязва, че моделите на международно сътрудничество са се променили в Китай, като броят на научните статии, изготвени в съавторство с изследователи в САЩ и други напреднали западни страни, е намалял.

„Спадът отразява комбинация от геополитическо напрежение, опасения за сигурността на научните изследвания, контрол върху износа и по-голяма предпазливост сред изследователите и институциите и от двете страни. Ето защо е по-точно да се каже, че международните изследователски мрежи на Китай се преконфигурират, отколкото че изследователската му сила намалява“, продължава Хуанг.

Според него китайските университети все още смятат международната ангажираност за важна, но са станали по-предпазливи и селективни през последните години. В същото време, те поставят по-голям акцент върху националните приоритети и върху сътрудничеството в стратегически важни области.

Югоизточна Азия продължава възходящата тенденция, водена от Националния университет на Сингапур. Напредък от 31 на 28 място бележи и Технологичният университет в Нанянг, Сингапур. Резултатите и на двата университета са движени от силното повишаване на репутацията.

В същото време, Хамиш Коутс предупреждава, че макар Сингапур да има стабилна и проверена система за висше образование, тя е ограничена от мащаба и географията на страната, което означава, че тя трябва да продължи да прави иновации, за да бъде в крак с други региони. Той прогнозира още, че места като Индонезия и части от Африка ще бъдат бъдещи изгряващи звезди.

В елитния топ 200 пробива и Малайзия,

която продължава възходящата си траектория с особено силни подобрения в показателите за интернационализация, включително чуждестранни студенти и персонал. Това отразява стремежа на правителството да позиционира страната като глобален център за висше образование и да привлече учени от по-широкия регион.

От друга страна, Япония показва признаци на спад,

като Университетът в Токио и Университетът в Киото падат в класацията с едно място и заемат съответно на 27-а и 62-ра позиция, въпреки продължаващите правителствени инвестиции в инициативи за високи постижения на висшите училища.

„Финансирането на ограничен брой институции е малко вероятно да се справи с всички основни структурни проблеми“, коментира по този повод проф. Хуанг и отбелязва въздействието на демографския спад върху системата за висше образование в Страната на изгряващото слънце.

Относително стабилна остава Австралия, която запазва 10 висши училища в топ 200, като Университетът в Мелбърн се изкачва с три места до 34-та позиция.

Най-високо класираната институция в Латинска Америка е Университетът в Сао Пауло, Бразилия, който отбелязва завръщане на страната в топ 200,

заемайки 141-во място. В рамките на региона Бразилия има най-много класирани университети – 58, следвана от Чили с 33 и Колумбия с 24.

Университетът в Кейптаун пък е най-високо класираното висше училище в Африка на юг от Сахара, изкачвайки се до 147-а позиция от 164-та преди година. В региона броят на класираните университети се увеличава от 55 през миналата на 69 тази година, като Нигерия има най-много класирани академични институции – 29.

От арабския свят най-високо класираният представител е нов участник – катарският университет „Хамад Бин Халифа“, който заема 126-о място.

Университетът KFUPM (King Fahd University of Petroleum and Minerals) в Саудитска Арабия заема следващото най-високо класиране за региона – 176-о място, което е ръст спрямо 184-тото миналата година.

Анализът отчита още един факт –

държави по света все повече се насочват към сливания на висши училища в условията на застаряващо население и финансови предизвикателства,

но резултатите не са еднозначни относно това докъде по този начин се подобряват краткосрочните резултати на университетите на световната сцена.

Например Институтът за наука  Токио, създаден през 2024 г. чрез сливане на две академични институции, пада в класацията за тази година с почти 20 места, запазвайки позиция в топ 200.

В Австралия Университетът в Аделаида, създаден чрез сливане между университета в Аделаида и Университета на Южна Австралия, пада от 133-то до 141-во място. Във Великобритания City St George’s, University of London, който завършва сливането си през 2024 г., запазва подобна на миналогодишната си позиция в групата 326 – 350 място.

В опит да се стимулира представянето на световния академичен пазар, във Франция също са формирани няколко мегауниверситета. Така Universite Paris Cite е създаден чрез съюза на два университета – Paris Descartes и Paris Diderot, класирани преди сливането съответно в групата 201 – 250 и на 194-то място. И макар преструктурирането първоначално да включва Paris Cite в топ 200, представянето в последните три години спада, като през тази стига до 201-во място.

Подобно Institut Polytechnique de Paris (IPP), образуван от сливане на Ecole Polytechnique с няколко елитни инженерни училища, не успява да се изкачи значително в класацията и дори тази година пада от 68-а до 75-а позиция.

„Сливанията трябва да се установят“, коментира проф. Саймън Маргинсън.

Според него

процесът на приспособяване може да отнеме и над десетилетие,

а комбинираните марки не постигат незабавно разпознаване. По думите му е твърде рано да се преценяват френските сливания, но очаква в дългосрочен план те да се окажат продуктивни и да повишат сравнителните резултати. Особено по отношение на показатели, зависими от размера – например броя на научните изследвания и на цитиранията.

Така или иначе, от 2017 г. насам в световната класация се наблюдава значителен ръст на броя на слетите институции и университетски групи. От само 4 преди девет години те достигат 30 в изданието от 2026 г., като тази година броят им достига 35.

Българското представяне

Тази година България е представена в класацията от три висши училища за разлика от предходната, когато в групата 1501+ място бяха класирани пет родни университета.

Тази година най-добре се представя Софийският университет „Св. Климент Охридски“, който с обща оценка от 27,1 точки е в групата 1601 – 1800 място. Най-висока оценка от 37 т. най-старото ни висше училище получава за международна перспектива (персонал, студенти и изследователи), качеството на научните изследвания е оценено с 31,1 т., преподаването – с 28,1 т., приносът към индустрията с иновации и открития – 25,1 т., и изследователската среда – 13,4 т.

Другите ни два представителя са Техническият университет в София, който попада в групата 1801 – 2000 място с обща оценка от 24,1 т., и Тракийският университет, класиран в групата 2001+ място с оценка от 20,3 т.

Анализирано е и представянето на още две български висши училища – Университета за национално и световно стопанство и Икономическия университет във Варна, които обаче не попадат в рейтинга.

Свързани статии:

INSAIT очаква кандидати за лятната изследователска програма SURF 2026 Софийският университет открива нов институт Министър Георги Вълчев свика национално съвещание за новата учебна година Проф. Найден Шиваров, директор на Националния STEM център, в Студио „Аз-буки“: В бъдеще всички деца ще трябва да развият умения за минимум две-три професии (ВИДЕО)