От детската градина до първия XII клас

За първи път в своята история Българското неделно училище „Аз Буки Веди“ в Кьолн има XII клас през тази учебна година. Шестимата бъдещи абитуриенти са част от дългия път на школото от родителската инициатива, поставила началото му през 2009 г., до едно от най-големите български училища зад граница. Трима от младежите са в него още от детската градина, четвъртият и петият са се присъединили по-късно в началните класове, а шестият се обучава изцяло дистанционно, след като се е прехвърлил от Хамбург.

„Искрено се радвам! Когато поех училището, то беше само до V клас и някак ми се струваше недовършено“, споделя училищният ръководител Росица Байрактарски.

През годините постепенно са разкривани следващите класове. Имало е и по-големи ученици, но групите се разпадали, преди да достигнат до завършването на XII клас.

Една от причините е нарастващото натоварване на младежите в германската образователна система. След X клас мотивацията им да продължат в българското училище, допълнително намалява, тъй като тогава вече могат да положат пред германските образователни власти изпит по български като наследствен език. Получената оценка се вписва в дипломата им за средно образование след X клас и участва при образуването на общия бал.

Учениците имат възможност да положат и изпит за удостоверяване на равнище по български език към Департамента за езиково обучение на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Досега обаче няма възпитаник на училището, който да е продължил висшето си образование в България.

Десет класни стаи и три смени

През учебната 2026/2027 г. в „Аз Буки Веди“ се обучават над 300 деца. Най-голям е бил броят им преди две години, когато надхвърля 330. През миналата учебна година учениците са около 315, а сега броят им леко намалява.

„Преди две години изведнъж дойдоха много деца и се разраснахме, макар че и преди това постепенно растяхме“, обяснява Байрактарски. Според нея промяната може да е свързана и с намаляването на миграцията от България към Германия, но уточнява, че това е нейно наблюдение, а не официална статистика.

Занятията се провеждат в десет помещения в центъра на „Каритас“ в кьолнския квартал Калк. Част от стаите са по-големи, а други са предназначени за малобройни класове, което изисква внимателно разпределение. Осигурено е и кафене, където родителите могат да изчакват децата си.

За да успеят всички присъствени групи да проведат занятията си в събота, учебният ден е организиран на три смени. Първите часове започват около 8,30 ч., а последните приключват след 17,30 ч. Обикновено един учител води последователно по три класа.

„Съботата е много дълъг и натоварващ ден. Не ни се иска да имаме занимания и в неделя, защото преподавателите работят и през седмицата. За тях би било убийствено да останат съвсем без почивен ден и без време за семействата си“, отбелязва училищният ръководител.

Онлайн занятията започват на 2 септември, а първият присъствен учебен ден е на 5 септември. Дистанционните часове се провеждат в сряда, четвъртък и петък следобед.

Около 70 от децата са в дистанционна форма с частично присъствие и посещават на място 30% от занятията. Присъствените и онлайн класовете се движат паралелно по учебния материал, за да могат учениците да преминават от едната форма в другата, без да изостават. Това помага и когато поради семейно събитие или друга причина дете не може да присъства в събота.

81 деца преди първи клас

Особено впечатляващ е броят на най-малките – 81 деца в предучилищна възраст. За три- и четиригодишните има две смесени групи в детския кът. Следват две подготвителни групи за петгодишни, а към училището работят и три предучилищни класа, обикновено за деца на шест и седем години.

В детската градина всички са заедно, независимо дали българският е техен първи или втори език и дали растат в българско или смесено семейство. От предучилищна възраст обаче обучението се разделя според езиковите им умения.

Училището има класове за децата, които владеят български, и отделно направление за изучаването му като втори език. Най-малките в езиковата предучилищна група започват от ниво А0 – с първите думи, представянето и общуването в основни житейски ситуации. След това преминават през езиковите нива А1.1, А1.2, А2.1 и А2.2.

Засега обучението в това направление достига само до IV езиков клас. Причината не е липса на интерес, а недостигът на подготвени преподаватели. С децата, изучаващи български като втори език, работят само Росица Байрактарски и Елена Атанасова.

„Това е наше препъникамъче, което без преподаватели не можем да преодолеем. След IV езиков клас губим деца, защото няма кой да поеме следващото ниво“, признава директорката.

Девет учители за над 300 деца

Новата учебна година започва с девет титулярни учители. През лятото една от преподавателките се е върнала в България, а училището продължава да търси нови кадри и заместници.

Кандидати има, но невинаги са подготвени за спецификата на работата. Част от тях отдавна не са преподавали, други имат само допълнителна педагогическа квалификация или нямат практически опит. След интервю всеки кандидат провежда пробен урок, а при необходимост преминава през наблюдение на занятия, практика и период на адаптация. Досега обаче училището не е намерило човек, който да отговори на изискванията и да остане.

Работата предполага преподавателят да води както присъствени, така и онлайн занятия и да се впише в общата педагогическа концепция. Това допълнително стеснява кръга от кандидати. Учителите, които биха работили само дистанционно, са повече, но училището държи на приемствеността между двете форми.

Още по-сериозен е проблемът при българския като втори език. Вече има утвърдена учебна програма, но според Байрактарски все още липсват цялостна система, достатъчно подходящи учебни помагала и подготовка на учители за работа с многоезични деца в чуждоезикова среда.

„Необходими са не просто помагала, а система, която може да бъде използвана, както и обучение на учителите. Те са основният ресурс, с който работим в чужбина“, подчертава тя.

От преподавателите се очаква да се справят с хетерогенни групи, в които децата имат различна езикова биография, различна степен на владеене на български и различни образователни потребности. Често учителят трябва сам да създава или адаптира материалите си.

Според Байрактарски бавното решаване на този проблем има далечни последици. Дете, което не успее да овладее езика, постепенно губи не само връзката с българската култура, но и възможността пълноценно да общува и да се ориентира в България.

„Тези деца няма да могат сами да уредят документите си, трудно ще участват в обществения живот и вероятно няма да им бъде приятно да пътуват до България, ако не говорят езика. Разбира се, той може да бъде научен и по-късно, но колко хора ще отделят необходимото време“, пита тя.

Два маршрута отвеждат учениците в България

През новата учебна година възпитаници на „Аз Буки Веди“ ще преминат по два маршрута в България по Националната програма на Министерството на образованието и науката „България – образователни маршрути“.

Първи ще пътуват гимназистите, сред които и бъдещите абитуриенти. От 26 до 31 октомври 20 ученици от VI до XII клас ще посетят София, Рилския манастир, Сандански, Разлог, Мелник, Петрич, Рупите и Банско. Групата ще бъде водена от Росица Байрактарски и класния ръководител на XII клас Даниела Сула.

Вторият маршрут – „Врачански Балкан“, е планиран за пролетната ваканция, от 21 до 26 март 2027 г. В него ще участват ученици от I до V клас с преподавателите Ивелина Стефанова и Радостина Божинович. Децата ще бъдат настанени в село Зверино, откъдето ще посетят Враца и прохода Вратцата, връх Околчица, пещерата Леденика, Божия мост, Ритлите, Лютиброд, Искърското дефиле и Черепишкия манастир. Част от преживяното ще ги подготви за бъдещите уроци за Христо Ботев и за разказа „Една българка“ на Иван Вазов.

Училището участва в Програмата още от нейното начало, но организирането на пътуванията става все по-трудно. Самолетните билети до България са за сметка на семействата, а определените средства за маршрута невинаги са достатъчни за предложенията на туроператорите.

„Някои фирми настояват да съберем група от 40 ученици. За едно българско училище в чужбина това е почти невъзможно – трябва едновременно да осигурим 40 деца от близка възраст и четирима придружаващи учители“, обяснява Байрактарски.

Други оферти предвиждат доплащане от родителите, което тя се стреми да избегне, тъй като семействата вече поемат пътуването до България. Тази година е намерен компромисен вариант с по-малко доплащане. Единият маршрут ще бъде и без екскурзовод, което означава, че учителите трябва сами да се подготвят и да представят част от обектите, наред с отговорността за децата.

„Маршрутите са страхотни и програмата е много добра. Трудността е да намерим туроператор, който може да изпълни условията в рамките на определения бюджет“, обобщава тя.

Първите дванайсет нови носии

Въпреки недостига на учители училището запазва основните си извънкласни инициативи. През тази година ще работят три групи по народни танци. Със средства от организираните от родителите коледни базари са поръчани първите 12 автентични детски носии, изработени от традиционни материали.

Веднъж месечно в неделя продължава инициативата „Българският език на път“. Тогава децата разговарят и учат на български извън класната стая – в музеи, паркове, гори и други места в Кьолн и околността.

Остават и четирите традиционни фолклорни работилници под общия надслов „Майсторете, ръчички, за радост на всички“. В тях учениците рисуват, бродират, работят с глина, изработват сурвачки и мартеници, боядисват яйца, плетат лазарски венци и приготвят празнични печива.

Засега театралният клуб няма да продължи, защото преподавателите са ангажирани с трите учебни смени. Екипът успява да съхрани утвърдените инициативи, но не разполага с капацитет да добави нови.

„Не съм загубила надежда, че ще се появят кандидати, които имат времето, енергията, вдъхновението и компетентностите да се включат активно. Имаме нужда от тях и продължаваме да ги очакваме“, казва Росица Байрактарски.