Теодора Кашилска
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-4-TA
Резюме. В текста хронологично се проследява натрупването на писателска памет за Йордан Йовков в рамките на повече от четиридесет години. Направени са изводи за динамиката при конструирането на тази памет с оглед на политическия контекст в България през втората половина на ХХ век. Особено внимание е обърнато на книгата „Йордан Йовков. Документи и свидетелства за живота и творчеството му“ (1947), която има фундаментална роля в съставянето на паметта за писателя. Във втората част на текста е проследено наличието на няколко топоса на повторителност в мемоарите за Йордан Йовков – склонността му към съзерцание, привързването му към Добруджа. В хода на работата е предложен един различен поглед към тези текстове, според който писателската памет за твореца разпознава персонажите му като идентификационно важни за личността му.
Ключови думи: мемоари; памет; литературна история; българска литература на ХХ век; Йордан Йовков
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
