Бургас разширява присъствие на академичната карта

Факултетът по фармация на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ посрещна първия си випуск бъдещи магистър фармацевти. Преди дни беше поставено началото на академичната година за първокурсниците. Студентите приветстваха ректора проф. д-р Сотир Сотиров и и.д. декана на Факултета по фармация проф. д-р Емил Христов, д.ф.

Сред официалните гости бяха народният представител и преподавател в Университета проф. Румяна Янкова, областният управител Дико Диков, кметът на Община Бургас Димитър Николов, зам.-кметът Михаил Ненов, Мария Куманова – директор „Демографски политики, мониторинг и координация“ в Община Бургас, и представители на фармацевтичната индустрия.

„Пожелавам на Факултета по фармация да изгради свой силен академичен облик, да развива наука и образование на високо ниво и след години с гордост да погледнем назад към деня, когато всичко започна с този първи випуск“, бяха думите на ректора проф. Сотиров.

Димитър Николов се обърна към присъстващите: „Това е исторически момент за целия Бургаски регион, който е резултат от усилията на много хора. Убеден съм, че вие ще бъдете най-добре подготвените фармацевти в България, защото сте първопроходци и защото вашият малък, стегнат колектив ще получи цялото внимание на своите преподаватели. По морски да ви кажа „Попътен вятър!“, защото вие вече сте морски хора“.

Областният управител Дико Диков благодари на първокурсниците за доверието да предпочетат БДУ, и гарантира, че в лицето на областната администрация те ще срещнат подкрепа за всички свои професионални инициативи.

В последните години Бургас видимо променя мястото си на картата на българското висше образование.

Ако в началото на 90-те години градът е разполагал с един основен университет, днес академичната му среда включва два самостоятелни университета и пет филиала на висши училища от столицата.

През тази година към вече утвърдените структури се присъединиха Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и Лесотехническият университет.

Бургаският свободен университет – началото на новата академична история

Един от големите повратни моменти за образователната инфраструктура на града е 18 септември на далечната 1991 г., когато Великото народно събрание дава статут на висше училище на Бургаския свободен университет. Така той се превръща в едно от първите три частни висши училища в България.

Университетът развива направления в правните, социалните и стопанските науки, хуманитаристиката, информатиката и техническите науки. Последните данни показват и сериозно нарастване на неговата общност – от 2601 студенти през 2024 г. на 2833 през 2025 г.

Само през академичната 2025/2026 г. БСУ съобщава за над 1500 новозаписани студенти в 10 бакалавърски и 28 магистърски програми. Университетът отчита и 200 чуждестранни студенти от различни държави.

Особено важно за международното позициониране на Бургас е участието на БСУ като съучредител на EUNICoast – Европейския университет на островните, пристанищните и крайбрежните територии. Алиансът обединява 13 висши училища и около 100 000 студенти. А Бургаският свободен университет е единственият представител на Черноморския регион. Университетът координира дейностите по разпространение и оценка на въздействието и ръководи изследователския център за синя кръгова икономика, пристанищна логистика и устойчив морски туризъм.

По повод отбелязването преди броени дни на 35-ата годишнина на висшето училище президентът на БСУ проф. д-р Петко Чобанов беше удостоен с най-високото държавно отличие – орден „Св. св. Кирил и Методий“, I степен.

Държавното висше училище – от химическо образование до голям многопрофилен университет

Историята на сегашния Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ започва от подготовката на кадри за химическата индустрия, но днес структурата му е много по-широка. В нея вече има медицинско, педагогическо, техническо, природонаучно и бизнес образование.

През 2019 г. бе разкрит Медицински факултет. Университетът има три колежа – Технически, Медицински и по туризъм. Обучават се над 3000 студенти годишно в широк спектър от професионални направления.

През февруари 2025 г. година Народното събрание официално го преименува от Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ на Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“. В мотивите бе посочено, че промяната отразява разрастването на висшето училище и неговата разпознаваемост като университет със седалище в Бургас. В подкрепа – само за година студентите му са се увеличили от 3244 през 2024 г. на 3648 през 2025 г.

През тази година развитието му продължава и извън областния морски град. С решение на Народното събрание е открит филиал на БДУ в Добрич за обучение на медицински сестри с първоначален прием от 15 студенти и перспективен капацитет до 60.

2018 г. – първият голям филиал идва край морето

След БСУ нова страница в академичната история на Бургас е откриването на филиала на Националната художествена академия. Филиалът е създаден с Постановление на Министерския съвет от 5 февруари 2018 г. и е първата териториална образователна структура на Академията извън София. Базата е в Магазия 1 на Бургаското пристанище.

Първата академична година там започва с 42 студенти. Те се обучават в направления като живопис, графика, книга и илюстрация, плакат и визуална комуникация, моден дизайн и магистърски програми. През 2024 г. студентите във филиала са вече 114, а година по-късно достигат 128.

2023 г. – в Бургас идва Софийският университет

В началото на януари 2023 г. Министерският съвет приема решение за разкриване на филиал на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в Бургас. Първата академична година започва през есента на същата година. Филиалът започва с ограничен брой програми, но разширяването е бързо. През учебната 2024/2025 г. броят на обучаваните вече се доближава до 100.

Днес в Бургас се провежда обучение в направления като история, география, педагогика, музикално и танцово изкуство и теология. А магистърски програми се предлагат от Историческия и Геолого-географския факултет, както и от други звена на най-старото ни висше училище.

През 2025 г. филиалът добавя и бакалавърски програми с изучаване на японски и китайски език. През новата академична година разкрива и още една бакалавърска програма – „Методика на обучението по корейски език“.

Значението на филиала на Софийския университет Михаил Ненов – зам.-кмет „Образование, здравеопазване, социални дейности и младежки политики“, определя така: „Присъствието на филиал на най-големия и авторитетен университет в страната дава заявка, че Бургас създава перспективна среда за развитието на висшето образование. Дълбоко съм убеден, че това беше решителната стъпка в процеса на привличане и на останалите университети да разкрият свои звена в Бургас. Само три години след създаването на филиала на Софийския университет имаме три нови филиала – на Театралната и Музикалната академия, и на Лесотехническия университет, а филиалът на Минно-геоложкия университет е на финалната отсечка на акредитационната процедура и ще отвори врати през следващата академична година. По този начин Бургас се утвърждава като университетски град и притегателен център за младите хора“.

Националната академия за театрално и филмово изкуство официално откри своя филиал в Бургас в края на септември 2025 г. Събитието събра представители на академичната общност, местната власт, духовенството, преподаватели, студенти и гости, като отбеляза значим исторически момент както за Академията, така и за културната карта на страната.

2026 г. – академичната палитра се разширява още

През тази година Бургас привлича и две нови висши училища. Първо Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ откри филиал в града. Всъщност това е и първата териториална структура на Академията извън София. Предвиденият капацитет е до 120 студенти, а първият прием за академичната 2026/2027 г. е за 25 души. Предлагат се специалности като класическо, поп и джаз и фолклорно пеене, китара, кавал, гайда, гъдулка, тамбура, както и фолклорна хореография и балетна педагогика.

Лесотехническият университет също откри филиал в Бургас през тази година. Предвиденият капацитет е до 280 студенти. В първоначалния прием са включени „Ландшафтна архитектура“, „Горско стопанство“ и „Технология на дървесината и мебелите“. Към август вече са записани 9 студенти в „Ландшафтна архитектура“ и 5 в „Горско стопанство“, а обучението започва на 23 септември.

Особеното при филиала на Лесотехническия университет е партньорството с Бургаския държавен университет – при базови дисциплини като математика, физика, химия и информационни технологии ще се използват неговата материална база и преподавателски ресурс, докато специализираната подготовка остава по програмите на ЛТУ.

Според зам.-кмета Ненов разкриването на филиали на трите академии по изкуствата затваря цикъла на обезпечаване на кадри за творческите индустрии, тъй като след София и Пловдив Южното Черноморие има най-интензивна културна продукция.

„Това обаче не е достатъчно за реализирането на цялостната стратегия на Община Бургас да се утвърди като втори академичен център след столицата,  като в същото време създава възможности за развитие на висококвалифицирани специалисти в ключови за региона области“, казва Ненов.

Именно като част от тази стратегия трябва да се разглежда присъствието на Лесотехническия университет. Двете направления – „Ландшафтна архитектура“ и „Горско стопанство“, отговарят на конкретни икономически нужди, от една страна,  като осигуряват специалисти по развитие на градските зелени системи и облика на парковите пространства на хотелските комплекси, а от друга – подготвят експерти по управление и опазване на горските територии, които са застрашени от климатичните промени и ежегодните пожари.

Не бива да се забравя, че 40% от територията на Община Бургас е защитена от „Натура 2000“ и в същото време граничи с най-големия биосферен резерват в страната – Странджа планина.

„По същия начин откриването на филиал на Минно-геоложкия университет със специалности в сферата на проучването, добива, обработката и транспорта на газ и нефт отговаря на тенденциите за осигуряване на собствени енергийни ресурси в черноморския шелф, което в настоящата ситуация е въпрос на енергийна независимост и национална сигурност“, добавя Ненов.

Следващата стъпка – общ студентски кампус

Разрастването на висшето образование вече поставя и въпроса за общата инфраструктура. Община Бургас започна изграждането на споделен студентски кампус в новия квартал „Хоризонт“, който да се използва от студентите от различните висши училища и университетски филиали.

Проектът включва общежития, помещения за преподаватели, научни лаборатории, лекционни и учебни зали, спортен и обучителен център, разположени върху терен от 26 декара. Финансирането е комбинирано – европейски програми, държавен бюджет и общинско участие.

По обявения график до края на 2026 г. трябва да бъдат завършени две от сградите – предназначените за студентски общежития и жилища за преподаватели. Останалите части от комплекса ще се реализират поетапно.

Необходимостта от подобна инфраструктура е пряко свързана с увеличаването на студентската общност в Бургас.

„Иновативният кампус не е просто инфраструктура, която да осигури материална база за новите висши училища на територията на Бургас. Неговата стратегическа цел – и именно тук е истинската иновация, е да преодолее съществуващото разделение между академичните институции и да ги стимулира да обединяват ресурсите си, като създават съвместни програми, които да отговарят на  нуждите на бизнеса“, подчертава зам.-кметът Михаил Ненов.

Според него това е важен аспект от функционирането на кампуса – като връзка между висшето образование и икономическите оператори с цел развойна дейност и внедряване на научни открития в реалната бизнес среда, насочено към интелигентно повишаване конкурентоспособността на региона и страната.

Към общата академична инфраструктура на Бургас трябва да се добави и планираният археологически кампус в парк „Минерални бани“, който е част от концепцията за развитие на археологическия и термален комплекс „Акве калиде“.

Младите избират Бургас

Университетската картина на Бургас се промени в рамките на по-малко от десетилетие – от град с два основни университета към академична среда, в която вече присъстват изкуство, музика, история, педагогика, теология, медицина, технологии, горско стопанство и ландшафтна архитектура. Изгради се пълноценна университетска система, свързана с потребностите на града и с ясна регионална логика. Това означава в близко бъдеще местната икономика да получава подготвени млади кадри. А висшите училища да бъдат партньори на общината, бизнеса, културните институти и социалните услуги.

Открояваща се тенденция е, че

голяма част от студентите във филиалите идват от различни градове на страната, дори и от София,

където са седалищата на тези университети. А това показва, че Бургас става привлекателно място за млади хора.

Във Факултета по медицина към държавния университет обучението се радва и на интерес от страна на чуждестранни студенти, чийто брой вече е 200. В Бургаския свободен университет пък всяка година посрещат близо 100 чуждестранни студенти.

По думите на зам.-кмета Нинов висшите училища полагат усилия за изграждането на местен академичен капацитет. В същото време и споделят човешките си ресурси, в процеса на което се зараждат и нови програми. Пример за това е новата магистърска програма „Артстъкло – витраж“. Тя се реализира само в Бургас чрез партньорство между НХА – Филиал Бургас, и Бургаския държавен университет.

Формулата за успеха край морето е: доказана нужда, академичен капацитет, база за практическо обучение и участие на работодатели. Разбира се, самото откриване на специалност не означава автоматично нова работна ръка и решаване проблема с недостига на кадри. Целта е студентът да види перспектива за качествена работа и живот в Бургас след дипломирането си.