Десислава Димитрова
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/bel2021-4-2-part
Резюме. Във фокуса на настоящото изследване е съществен с оглед на формоизменението казус, който обикновено изследователите неглижират. Става въпрос за морфемите, кодиращи специфични граматични значения на българските причастия, които се явяват своеобразен показател за принадлежността на партиципиалните форми към отделен лексемен клас. Разбира се, има автори, които коментират партиципиалната морфоструктура (Pashov 1976, Vatov 1992, Kutsarov, K. 2012, Kutsarov, I. 2007, Aleksova 2012 и др.), но почти всички (с изключение на Kutsarov 2012, 2019) тълкуват граматичната функция на причастните морфеми през призмата на глагола, т.е. ако причастието е част от композираната глаголна форма. Ето защо проучването си поставя две основни цели: да се представи морфемното членене на българските причастия според традиционното им описание в глаголната парадигма; да се анализират релационните и класификационните морфеми, присъщи на причастията, с които те се различават от прилагателните имена и глаголите.
Ключови думи: партиципиални морфеми; глаголни морфеми; суфикс; флексия; суфиксоид
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Свързани статии:
Exploring the Narrative Identity of Hungarian Teachers in Slovakia
Учебно пособие по четене на текстове по козметика (върху материал от руски език)
Анализ на размерностите – необходимо условие за прилагане на математически модели
Проблемно ориентирано обучение като възможност за развиване на критическото мислене на учениците
