Обезщетение при постъпване на работа с по-ниско заплащане

Законът в България изрично урежда, че ако след съкращение по определени разпоредби в Кодекса на труда работникът или служителят е постъпил на нова работа с по-ниско трудово възнаграждение от полагащото му се обезщетение, той има право на разликата в заплатата за срока на това обезщетение (уреден от закона едномесечен срок или определен/договорен друг срок).

В следващите редове разглеждаме подробно кога възниква това право, какви са начините и в кои случаи имаме право на подобно допълнително заплащане. Целта е ясно и спокойно да се види как работникът може да премине към ново работно място, без да губи подкрепата, която законът му дава в най-несигурния момент след уволнението.

Изплащането на обезщетение на работник или служител от работодателя при уволнение поради съкращаване в щата е уредено от Кодекса на труда в България.

Предвидено е това обезщетение да се изплаща още при прекратяване трудовото правоотношение поради закриване на предприятието или част от него, намаляване на обема на работата, спиране на работата в предприятието за повече от 15 дни, при отказ на работника да последва предприятието или поделението, в което работи, когато то се премества на друго място, или ако е необходимо длъжността да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител.

Тези случаи касаят прекратяване на трудово правоотношение, за което работникът или служителят няма вина. Ето защо се счита, че това обезщетение има социална природа и носи закрилен характер, или с други думи, неговата цел е да компенсира работника или служителя за това, че е останал без работа.

Размерът на обезщетението е определен в закона – обезщетението е в размер на брутното  трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок.

В закона обаче има и следното изречение: „Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок“.

От това следва, че работодателят трябва да доплати на работника/служителя разликата в получаваното трудово възнаграждение за новата му месторабота, съответно за един месец или друг предварително уговорен срок между страните.

За доплащане на разликата в обезщетението е необходимо

работникът/служителят да  представи документ от новата месторабота, от който да е видно, че е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение. Проблем ще има, ако договореният срок на обезщетението е по-дълъг, а в новата месторабота след първоначалната по-ниска работна заплата в резултат на доброто си трудово представяне работникът/служителят междувременно получи увеличение на получаваната заплата. Затова при определен по-продължителен срок на получаване на обезщетението работодателят следва да изиска от работника регулярно (например ежемесечно) представяне на документ за размера на получаваното трудово възнаграждение. По този начин ще може да се определи точно размерът на съществуващата разлика за доплащане.

Справка:

чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда.

Свързани статии:

Прекратяване на трудов договор срещу обезщетение: как работи на практика Какво следва при незаконно уволнение и как се търси обезщетение Законова защита при забавени или неплатени заплати Повишение на заплатата по време на отпуск – какво предвижда законът