Загадката в центъра на Млечния път

*Кредит NASA/CXC/Northwestern University/Mark Gorski*

В продължение на десетилетия астрономите смятат, че знаят как се държат свръхмасивните черни дупки.

Тези гигантски обекти привличат газ, прах и всичко останало, което е преминало твърде близо. Но докато се хранят, изхвърлят част от материала обратно в Космоса под формата на мощни ветрове или джетове.

Смяташе се, че на определен етап от еволюцията си всяка свръхмасивна черна дупка в центъра на галактиките прави така. Но учените не можаха да намерят доказателства за такъв вятър, идващ от свръхмасивната черна дупка в центъра на нашата собствена галактика – Млечния път, съобщава Офнюз.

След повече от половин век търсене тази мистерия най-накрая, изглежда, е разгадана. В сърцето на Млечния път се намира Стрелец А*, често съкращавана до Sgr А*. Тази свръхмасивна черна дупка съдържа около четири милиона пъти масата на Слънцето и се намира на около 26 000 светлинни години от Земята.

Учените са забелязали признаци, че Sgr A* е била по-активна в далечното минало. Това, което не са успели да открият, е вятър, който е активен и днес. Според общоприетите теории такъв вятър би трябвало да съществува.

„С новите наблюдения за първи път разполагаме с достатъчно ясна гледка, за да видим отпечатъка на вятъра – отбелязва Марк Горски от Северозападния университет в Илинойс, САЩ.

Той е съръководител на изследването. – Разгледахме данните и си казахме: ето го, ето го това, което всички търсят от 50 години.“

Откриването на активност около централната черна дупка на нашата галактика не е лесно. Между Земята и Sgr A* се намира дебел слой от газ, прах и енергизиран материал, който блокира ясната гледка.

„За да наблюдаваме собствената си черна дупка, трябва да погледнем през равнината на нашата галактика“, обяснява Елена Мурчикова, която е съръководила изследването с Горски.

За да преодолеят това предизвикателство, изследователите са използвали петгодишни наблюдения, събрани от големия милиметров/субмилиметров масив Атакама (ALMA) в Чили.

Те се фокусират върху студен молекулярен газ, разположен на около три светлинни години от черната дупка.

Екипът също така разработва начин за премахване на смущенията от ярките радиоизлъчвания на черната дупка.

Изследователите откриват конусовидна кухина с дължина почти три светлинни години и обхват около 45 градуса. В областта липсва студен молекулярен газ, който би трябвало да е там.