Вкусни ястия или вкусни ястиета?

Михаела КУЗМОВА*

Наскоро, пазарувайки в голям супермаркет, се заслушах в реклама, която завърши с думите: „Предлагаме най-качествените продукти за вашите вкусни ястиèта“.

Формата за множествено число я̀стиета/ястиèта (с ударение върху първата или предпоследната сричка), както и формите за единствено и множествено число ястиè и ястия̀ (с ударение върху окончанието) понякога чуваме в кулинарни телевизионни предавания или видеоматериали, публикувани в интернет. За ястиета четем и в кулинарни блогове, дискусии във форуми и публикации в социалните мрежи.

Тази форма се среща също и в по-старата литература – ето един пример от повестта на Любен Каравелов „Българи от старо време“: „В Хаджи Генчовото училище има голямо множество ученици, които, когато дойдат утринта в училището, донасят със себе си хляб и различни ястиета и обядват в училището“.

В съвременния книжовен български език обаче, както показва справката с платформата „Берон“, съществителното от среден род я̀стие се произнася с ударение на първата сричка, а формата му за множествено число се образува с окончание -я без промяна в мястото на ударението – я̀стия. С окончание -я и без промяна в мястото на ударението се образуват формите за множествено число на съществителните, завършващи на -ие, които подобно на ястие имат неударено окончание в единствено число, например здàние – здàния, извèстие – извèстия, кòпие – кòпия, оръ̀дие – оръ̀дия и др.

С окончание -та образуват форми за множествено число съществителните, завършващи на -ие, които в единствено число имат ударение върху окончанието: ателиè – ателиèта, битиè – битиèта, досиè – досиèта, остриè – остриèта, питиè – питиèта и др.

По-особен е случаят със съществителното житиè, което има дублетни форми за множествено число – жития̀ и житиèта.

*Д-р Михаела Кузмова е главен асистент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките.

Свързани статии:

За цвета на светлината Какво представлява хронофагията? Снимка на броя: „Вечер на добрите сърца“ в ОУ „Васил Левски“ в село Караджово Имат ли езикознанието и математиката допирни точки?