В днешната работна среда все повече работници и служители се сблъскват със ситуации, в които работодателите им предлагат, а понякога и настояват, да използват личните си автомобили за служебни цели. Например Иван, който работи като търговски представител.
Един ден шефът му заявява, че трябва да използва личния си автомобил за посещения на клиенти, без да му се предоставя фирмен транспорт или компенсация.
В тази ситуация Иван има право да откаже, тъй като няма задължение да предоставя личното си превозно средство за работа. Дали става въпрос за посещения на клиенти, транспорт на документи или пътуване между различни работни обекти, възниква въпросът – може ли работодателят да задължи работника да използва личния си автомобил? Отговорът е ясен – няма законово основание, което да налага такова задължение.
Съгласно Кодекса на труда работодателят има право да изисква от работника да изпълнява трудовите си задължения, но тези задължения трябва да бъдат ясно разписани в трудовия договор и съобразени със закона. Работникът е длъжен да изпълнява законните нареждания на работодателя, но това не означава, че може да бъде задължен да използва личното си имущество за нуждите на фирмата. В Кодекса на труда са изброени основните задължения на работниците и служителите, сред които са спазване на работното време, изпълнение на възложените задачи с необходимото качество, спазване на здравословните и безопасни условия на труд, лоялност към работодателя и опазване на фирменото имущество.
Никъде в тези задължения не е предвидено, че работникът трябва да предоставя личното си превозно средство за служебни цели.
Работодателят не може да задължи работник или служител да използва личния си автомобил за служебни цели, освен ако това не е изрично договорено.
Работниците и служителите имат пълното право да откажат подобно искане, без това да повлияе негативно на трудовите им отношения. Ако възникне подобна ситуация, работникът или служителят може да се позове на Кодекса на труда, да прегледа трудовия си договор и да се увери, че никъде не е договорено подобно задължение. В случай че работникът или служителят реши да се съгласи, той може да поиска компенсация за разходите си, включително за гориво, амортизация, застраховка и др. Най-доброто решение за такива ситуации е работодателят да осигури служебен автомобил или друга форма на транспорт.
Наше лично право е да откажем да предоставим на разположение личния си автомобил за служебни цели,
защото няма нормативно установено подобно задължение за работника или служителя. Същото важи и за други лични придобивки като телефон, компютър, канцеларски материали и други ресурси, които са наша собственост. Работодателят носи отговорност да осигури необходимите условия и ресурси за изпълнението на работните задължения, а служителят има правото да защити личните си активи от неправомерна експлоатация. Познаването на тези права е от ключово значение за изграждането на здравословна и справедлива работна среда.
Справка: чл. 66 от Кодекса на труда; чл. 126 от Кодекса на труда; чл. 127 от Кодекса на труда.

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg