Работят ли забраните на социални мрежи за деца

Точно шест месеца след налагането на радикалната забрана за използване на социални мрежи от лица под 16 години в Австралия данните показват провал на рестриктивния модел, се посочва в експертен анализ на Националния център за безопасен интернет. Оттам посочват, че на фона на безпрецедентния скок на национални законодателни инициативи в цяла Европа данните ясно показват, че чистите забрани създават илюзия за сигурност, прехвърлят тежестта върху родителите и тласкат децата към по-малко регулирани и по-опасни дигитални пространства.

Урокът от Австралия

Австралия, която въведе мащабната забрана през декември 2025 г., днес служи като лаборатория за останалия свят. Данните от мащабни проучвания на фондация „Моли Роуз“ и медицинското издание The BMJ разкриват пробойни, които европейските законодатели не могат да пренебрегнат, посочват от Националния център за безопасен интернет.

Данните показват, че над 85% от подрастващите под 16 години в държавата континент продължават да достъпват забранените платформи. 70% от децата описват заобикалянето на ограниченията като „лесно“, като 46% го определят като „много лесно“, тъй като платформите масово разчитат на повърхностни методи като „самодеклариране“ на възрастта.

Наблюдава се и поведенческо изместване – забраната не намалява времето пред екрана, а просто го пренасочва към други канали. Младежите мигрират към по-слабо модерирани пространства – 39% използват по-често приложения за съобщения, а 43% увеличават времето си в онлайн гейминг платформи.

Общо 70% от децата са запазили активните си профили в Snapchat, TikTok, Instagram и Facebook най-вече защото платформите изобщо не са изискали верификация. И тази пасивност принуждава австралийския регулатор да започне официални разследвания срещу Meta, TikTok и YouTube за неспазване на закона.

Скритият риск на техническата стена

Отбелязва се още, че забраната за достъп до социалните мрежи може лесно да бъде заобиколена чрез използване на родителски профили, смяна на устройството или най-често чрез VPN – и децата го правят. Виртуалната частна мрежа (Virtual Private Network) е технология, която създава криптиран „тунел“ между телефон или компютър и интернет, като така скрива реалния IP адрес и местоположение и насочва трафика през отдалечен сървър.

В резултат опитите за техническо блокиране водят до нов, още по-голям проблем. Използването на VPN и инструменти за анонимизиране от страна на децата неутрализира задължителните законови защити (като спирането на таргетирани реклами и настройките за поверителност по подразбиране). Още по-тревожно е, че тези инструменти често тласкат младежите към нерегулирани пространства и дори към Dark Web.

Всичко това създава опасна „илюзия за сигурност“ – регулаторите смятат проблема за решен, докато децата са изложени на много по-сериозни заплахи чрез софтуери от трети страни.

Пълна забрана или регулация на платформите

В анализа се посочва, че докато Австрия и Испания се стремят към пълна забрана, а Франция и Португалия въвеждат фрагментирани рестрикции, Естония заема уникална позиция в ЕС, отказвайки да приравни онлайн безопасността със забраните. Естонският модел залага на дигиталната грамотност и настоява за безопасна среда „по дизайн“ (safety-by-design).

Основната надежда за хармонизация се възлага на Акта за дигитална справедливост

(Digital Fairness Act), който се очаква в края на 2026 г. Той представлява стратегическо изместване на фокуса – от „забрана към потребителите“ към регулиране на самия дизайн на платформите и насочване на отговорността към технологичните компании, които ги разработват.

Очаква се Актът да наложи единна „дигитална възраст“ от 16 години в ЕС и да задължи технологичните гиганти да изключат по подразбиране силно пристрастяващи функции като безкрайно скролване (infinite scroll), автоматично пускане на видеа (autoplay) за непълнолетни, рестрикции за т.нар. loot boxes (виртуални кутии с награди) и функции, наподобяващи хазарт в дигиталните услуги и игрите, отбелязват от Националния център за безопасен интернет.

Решението: санкции за платформите, а не забрани към децата

В подкрепа на този подход Националният център за безопасен интернет публично застава зад съвместно изявление на над 140 организации и експерти от цяла Европа, инициирано от 5Rights Foundation и адресирано до председателя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен.

Коалицията, включваща организации в областта на детските права, психичното здраве и дигиталните права, призовава ЕС да не въвежда обща възрастова забрана, а вместо това да задължи платформите да бъдат безопасни по замисъл и по подразбиране.

От българския Национален център за безопасен интернет подчертават, че позицията е особено актуална в българския контекст предвид законопроект, внесен в Народното събрание през май 2026 г., който предвижда забрана за регистрация в социални мрежи за деца под 16 години.

„Изходът не е в дигиталната изолация, а в прехвърлянето на тежестта към технологичните гиганти. Регулаторният опит от 2025 и 2026 г. показва, че чистите забрани са просто „хартиени тигри“ – те могат да успокоят общественото мнение, но рядко променят поведението на поколението, за което мрежата е жизнено пространство“, обобщават от Националния център за безопасeн интернет.

Пълният експертен анализ е достъпен тук

Свързани статии:

МОН инициира дебат за забрана на социалните мрежи за деца Дигитално-медийната грамотност ще бъде застъпена по-широко в учебните програми Екранна не/зависимост – Филм показва опасностите от злоупотреба с електронни устройства Седем научни щанда показват света на живата природа през погледа на децата