Министър Георги Вълчев: Дисциплината в училище трябва да е на по-високо ниво

„Влизайки в система като образователната, детето трябва да бъде приучено постепенно през нея, че е част от социума. Училището дава тези първоначални представи. Редът и дисциплината в училище трябва да са на по-голямо ниво“,

коментира министърът на образованието и науката проф. д-р Георги Вълчев пред БНТ. В отговор на въпрос относно дебатите за въвеждане на оценка за дисциплина той заяви, че трябва да се върви в подобна посока.

Министърът бе категоричен, че учителите трябва да имат по-голяма сигурност за своя статут, а не непрекъснато да бъдат атакувани за най-дребните неща или за нехаресана оценка. И добави, че МОН ще продължи диалога със социалните партньори в сферата на образованието и с родителските организации, за да формулират верните решения.

Проф. Вълчев даде и оценка на резултатите от последните национални външни оценявания.

„Проследих внимателно целия дебат, който се отвори покрай постигнатите резултати. Долу-горе те отразяват една обективна картина на образованието ни в момента. То не е добро. Имаме много проблеми. Същевременно не трябва да бъдем и прекалено черногледи. Тези полярни мнения не работят добре за системата, не работят добре и за обществото ни. Всъщност резултатите показват, че българското образование сякаш е застинало на едно ниво след множество реформи през годините и трябва да намери пътя напред от тук насетне. Предстоят сериозни дебати, предстоят важни стъпки, които трябва да извървим. Но съм убеден, че трябва да го направим с консенсус. И трябва да разтоварим училището от това напрежение, под което непрекъснато се намира и колегите в него“, заяви просветният министър.

Според него идеята, че като данъкоплатци, хвърляме едни пари на учителите и очакваме те да свършат всичко, не е работеща.

„Българското общество започна да си мисли, че всичко е въпрос на пари. Имаш пари, плащаш в частно училище и детето ти ще стане гений, ще получи най-доброто. Не всичко е въпрос на пари. За мен ключовото е българското семейство да стане съюзник на образователната ни система. Ако детето не бъде стимулирано в семейната среда да чете допълнително, да се занимава с математика или пък да намери извънкласната форма на работа, която му харесва, няма как образованието да се справи с обучението. Няма как децата да станат добри граждани“, категоричен е проф. Вълчев.

Той

коментира и темата за въвеждането на изучаване на религия и добродетели в българското училище,

като по думите му вероятно това се стане от учебната 2027/2028 г. Той поясни, че за целта са необходими законодателни промени и подготовката на учебници в областта на добродетелите.

„Те трябва да бъдат и апробирани. Така че през тази година ще се опитаме да наваксаме. Тази тема по принцип поражда полярни настроения в обществото ни. И искам да ги разсея“, заяви министърът. Той подчерта, че темата за добродетелите и религията не означава, че се променя светският характер на българското училище.

„Българската образователна система остава светска, каквато е и българската държава. Въвеждането на този предмет е смислено по няколко причини. Най-напред виждаме колко рано агресията сред децата намира своите проявления. Първоначално тя е вербална, след това става и физическа. Влизайки още в първите класове на образователната ни система, е хубаво детето да започне да се запознава с елементарните понятия добро, зло, граница, която можеш или не трябва да преминаваш. Как да се разположиш в една координатна система, заобиколен от други деца, да надмогнеш собственото си его, да се почувстваш част от колектива“, обясни проф. Вълчев.

Той заяви още, че програмата ще бъде с два компонента – добродетели и религия, като вторият ще бъде избор на семействата на учениците. И никой няма да бъде принуждаван да записва там.

В отговор на въпрос просветният министър заяви, че българската образователна система в сферата на висшето образование има достатъчно капацитет, за да подготви учителите да преподават в областта на религията. Вече са подготвени и немалко подобни специалисти. А с помощта на допълнителни квалификации и на преквалификации ще се отговори на нуждите за въвеждането на новия предмет.

Министърът на образованието и науката отбеляза, че според него

голям проблем за системата са недобре написаните учебници.

„Голяма част от тях са написани на език, който не се разбира от учениците. И то не заради ниската им езикова култура, а защото действително в тях има вкаран много висок стил, който не отговаря на нивото на образование“, поясни той.

В тази връзка, просветният министър посочи, че екипът на МОН ще се опита да съкрати с една година заварения срок за изработване на нови учебни програми, който е 2029 г. Колкото до това дали може да се въведе единно съдържание на учебниците, проф. Вълчев коментира, че по принцип това е възможно, но за подобен подход трябва да има убеденост и съгласие от учителската колегия. А по темата ще се мисли, когато приключи изработването на новите програми.

По темата за въвеждането на забрани за телефони в училище и за достъп до социалните мрежи на деца под определена възраст проф. Вълчев заяви, че всяка забрана поражда обратния ефект.

„Мисля, че в следващите години ще решим окончателно този проблем, анализирайки внимателно и практиките до момента. Доскоро давахме за пример образователните системи на Финландия, Норвегия, Швеция, Дания. Те първи тръгнаха към въвеждането и широкото използване на електронните устройства. Сега те първи започват да отричат този модел. Тоест универсални рецепти няма и трябва внимателно, премерено, стъпка по стъпка да решаваме проблемите си, ползвайки световния опит“, отбеляза проф. Вълчев.

По думите му големият проблем е какво ще предложим на децата, ако се въведат забрани за електронни устройства в училище и за достъп до социалните мрежи.

„Големият проблем е какво ще им предложим, за да намерят себе. Забраната трябва да върви с предлагане“, подчерта министър Вълчев.

В тази посока МОН ще разширява изключително много предлагането в извънкласните форми на работа, така че те да отговарят на интересите на днешните деца.

По актуалната тема

за заплатите в сектор образование министър Георги Вълчев обясни, че в настоящия бюджет на 2026 г., приеман в средата на годината, увеличенията ще останат 5%.

„Борихме се, за да постигнем 10-процентно увеличение за сектора, но разбирам и ситуацията в момента, когато наследяваме много неразплатени сметки и много започнати проекти. Но в следващите години – и това трябва да си проличи още в бюджет 2027 г., ще продължим политиките за повишаване на учителските и преподавателските заплати в нивото, до което са достигнати“, каза министърът на образованието и науката.

Относно дейността на българските училища в чужбина просветният министър заяви, че ще се решава проблемът със сертифицирането на владеенето на български език, така че децата на сънародниците ни зад граница да имат много лесен достъп до българската образователна система във висшето образование.

Във връзка с родните висши училища министър Вълчев заяви, че входът в университетите би трябвало да остане отворен по-широко, но в следващите години трябва да се затегне изходът от тях.

„Това е основният проблем, защото, ако някой си позволява да продължава да дава дипломи, без зад тях да стоят знания, означава, че нанася вреди на българската икономика, на българското общество, на българските деца. Защото от университетите излизат и бъдещите учители“, каза проф. Вълчев.