Близо 95% от учениците използват изкуствен интелект за учебни цели

Близо 95% от учениците използват изкуствен интелект за учебни цели, като близо половината от тях го правят интензивно – всеки ден или няколко пъти седмично. Педагозите имат базова грамотност какво е изкуственият интелект и най-често го използват при подготовката си, особено за планиране на уроци и създаване на задачи. Това са част от изводите от изследване на готовността за интеграция на изкуствения интелект в българските училища, проведено от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).

Проучването обхваща 10 038 ученици, 1767 учители и 210 училищни лидери и административен персонал от 63 училища в страната.

Резултатите от него ще послужат за диагностика и ще подпомогнат вече започналия процес по създаване на правила за използване на изкуствения интелект, за защита на личните данни, за преодоляване на различията в достъпа до технологии между отделните училища и за развитие на нови модели на преподаване и оценяване.

„Целта на изследването е да създадем мрежа от училища, в които вече има готовност, нагласи и практика в използването на изкуствения интелект, да бъдат направени обучения и да се види как се работи в тези училища, за да можем да ги използваме като пилотни проекти. Трябва да подготвим децата за разумно използване на тази технология“, посочи министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев. Така техният опит ще може да бъде разпространен в цялата образователна системата.

По думите му, след като бъде направен пълен анализ на изследването, ще могат да бъдат очертани сроковете за това, както и броят на училищата, които ще бъдат включени в мрежата.

„Ще бъдат между 100 и 200 училища в страната, като ще обхванем всички региони“, посочи министър Георги Вълчев.

Той допълни, че ще бъдат проведени и обучения за процесите, които са наблюдавани в тях.

Министърът подчерта, че учителите ще имат водеща роля при въвеждането на изкуствен интелект в учебния процес.

„Задачата на образователната система е да създаде ясни правила и необходимата подкрепа, така че новите технологии да се използват отговорно и в полза на учениците. Темата за модернизацията на българското образование минава през използването на съвременните технологии“, каза проф. Вълчев при представянето на анализа.

Просветният министър отбеляза, че изкуственият интелект трябва да бъде помощно средство в образователните процеси. С негова помощ би могло да се анализира достигнатото равнище на отделния ученик, да се индивидуализира неговото обучение, да се идентифицират дефицитите, които има, и начините, по които те могат да се преодолеят. Учителите могат да бъдат разтоварени административно чрез прилагането на изкуствения интелект. „Това са двете основни посоки, в които ще се върви в следващите години“, каза министърът на образованието и науката.

Проф. Вълчев посочи още, че внедряването на изкуствения интелект в образователната система е необходимо да се осъществи с широк обществен консенсус.

„Когато една система е изпълнена със страх, тя е тревожна и резултатите не са добри. Затова трябва да намерим верния път с помощта на изследвания като днешното и на дискусиите, които ще проведем“, каза министър Вълчев.

Той коментира още, че това засяга и системата на висшето образование, където се работи по създаването на правила за използването на изкуствения интелект.

Резултатите от изследването бяха представени от Александър Ангелов (УС на БАСКОМ), Доброслав Димитров (Консултативен съвет на БАСКОМ) и д-р Лъчезар Африканов (Нов български университет) – главен изследовател на проекта. В дискусиите се включи и директорът на Института по образованието към МОН проф. Галин Цоков.

При подготовката на изследването е създаден изследователски модел за готовност, който разглежда пет компонента – технологична, организационна, педагогическа, етична и ученическа готовност. Всеки компонент е разгледан чрез три аналитични нива – базово (<3), функционално (3.0 – 3,99) и интегрирано (>= 4).

Един от основните изводи в него е, че българските училища не започват от нулата.

В системата вече има натрупан опит, желание за експериментиране и редица добри практики, но отделните училища напредват с различна скорост и имат различни възможности.

„Има силни училища, училища, които в момента се ориентират, и такива, които поради редица фактори все още търсят отговора на въпроса дали да прегърнат изкуствения интелект, или могат да останат с добрите традиции и практики, които имат“, посочи д-р Африканов.

Изследването показва, че технологията се е превърнала в част от всекидневието на младежите. 56% споделят, че са се научили да използват изкуствен интелект напълно самостоятелно, докато 6,5% посочват училището като мястото, където са придобили тези умения. Това означава, че реалното използване на изкуствен интелект изпреварва формалното обучение и поставя училището пред предизвикателството да задава рамката, в която учениците изграждат отговорни и устойчиви навици за работа с новите технологии.

„Данните показват още, че изкуственият интелект понякога се използва и за избягване на усилие в ученето. Колкото повече учениците използват изкуствения интелект, толкова повече нараства рискът да му делегират повече функции. Това не означава, че трябва да се ограничи времето за използване на изкуствения интелект. Трябва да се замислим защо се стига до това“, подчерта д-р Африканов.

При педагозите най-висока готовност към момента има при използването на изкуствения интелект в административните дейности, където ползите са най-бързо измерими.

По думите на д-р Африканов най-голямо е притеснението на учителите, ако трябва да използват изкуствения интелект за оценяване на учениците.

Методическото внедряване на ИИ в реалния учебен процес обаче остава ограничено. Анализът отчита разлика от 0,58 пункта между високата теоретична подготовка на учителите (4,20) и реалното прилагане на изкуствен интелект в учебния процес (3,62). От това може да се направи извод, че училищата имат нужда от повече практически капацитет – методическа подкрепа, ясни процедури и хора, които да подпомагат процеса на внедряване. Там, където има визия, тя следва да бъде подкрепена и с устойчиви вътрешни правила, така че добрите практики да се превърнат в част от всекидневната работа на училището.

По отношение на технологичната готовност бе посочено, че мнозинството от училищата разполагат със стабилна дигитална основа, върху която може да се надгражда интеграцията на изкуствения интелект. Бе обърнато и внимание, че има образователни институции, които имат необходимост от допълнителни лицензи за изкуствен интелект, за да се подсили процесът по интеграция. Затова препоръката на авторите на изследването е да се помисли за централизирани решения, за да могат да бъдат подсигурени средства от държавата и финансово затруднените училища да могат да закупят такива.

От МОН припомнят, че

вече има разработени насоки за използване на изкуствен интелект в образователната система, както и визия за въвеждането му в училищното образование,

които очертават принципите за етично, отговорно и педагогически обосновано използване на тези технологии в училище. Паралелно с това продължава и реализирането на мащабната STEM трансформация в училищата.

Над 2000 училища и центрове за специална образователна подкрепа в страната вече са изградили нови STEM центрове. 28 професионални гимназии в страната са на финалния етап от изграждането на Центрове за високи постижения в професионалното образование, които осигуряват модерно и съвременно оборудване, което да подобрява знанията и уменията на учениците за бъдещата им реализация. Новите пространства насърчават интердисциплинарното обучение, включително и чрез включването на ИИ, и комплексната подготовка на специалисти за приоритетни сектори на българската икономика.

Важна стъпка е и развитието на българската AI екосистема чрез BgGPT – езиков модел, разработен от Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към Софийския университет, обучен на български език и съобразен с терминологията на учебните програми.

България вече има и международно признание в тази област. През 2024 г. страната ни постави началото на Международната олимпиада по изкуствен интелект, която събра участници от 32 държави и утвърди България като активен участник в глобалния разговор за развитието и етичното използване на изкуствения интелект.

Д-р Александър Ангелов от Управителния съвет на БАСКОМ очерта три направления, в които държавата и МОН могат да си партнират ефективно. „Има училища, които са подали заявки за паралелки, профили или други направления, свързани с разработването и изучаването на изкуствен интелект. Те са разположени в различни части на страната и имат различна готовност, но ако съумеят бързо и без допълнителни ресурси да реализират това, ще имаме национална мрежа от 20 – 50 организации, които ще се превърнат в ролеви модел и посланици на добри практики“, посочи д-р Александър Ангелов.

Втората идея е да се работи по създаването на учебни програми, които да бъдат изградени от концепцията към инструментите, тъй като последните се променят много бързо и няма нито време, нито смисъл да се усвояват.

„Третото ни предложение е изкуственият интелект първо да навлезе хоризонтално в административните процеси – при ръководителите и мениджърите на образователната система. Когато те придобият увереност и доверие в тези технологии, използването им ще се разшири към административната работа на учителите и поетапно към целия образователен процес“, коментира д-р Ангелов.

Според Доброслав Димитров само държавата може да разгърне цялостна стратегия за разумното ползване на изкуствен интелект.  А бизнесът е този, който може да даде най-актуалната информация какво се случва на терена на изкуствения интелект, тъй като технологията се променя в рамките на месеци, а понякога и на седмици.

„Дори на технологичните хора им е трудно да следят всички промени, скоростта нараства и не трябва да подценяваме колко голяма е тази промяна. Това ще преобърне всяко работно място, което не е свързано с физически труд. Вече не става дума за умения по изкуствен интелект, а изкуственият интелект да стане базова грамотност. Без нея човек няма да има място в социалния, икономическия и професионалния живот“, предупреди Доброслав Димитров.

Свързани статии:

Ученици от цялата страна ще повишават финансовата си грамотност по време на Световната седмица на парите Снимка на броя: По стъпките на Ботевата чета В образователна симулация ученици влизат в ролята на депутати, министри, президент и журналисти Министър Георги Вълчев: Неделните училища свързват българските деца по света