Как се ползва неплатен отпуск и може ли да ви бъде забранен?

Всеки работник или служител в даден момент може да се наложи да отсъства от работа поради лични или други причини.

В такива случаи обичайна практика е хората да искат неплатен отпуск, като смятат, че щом отпускът не се заплаща, те просто трябва да уведомят работодателя си. За мнозина е изненада, когато работодателят откаже да разреши ползването на неплатен отпуск. Това често води до спорове и объркване относно правата на работниците и служителите и задълженията на работодателя в такива ситуации.

Какво всъщност представлява неплатеният отпуск?

Неплатеният отпуск е период, през който работникът или служителят отсъства от работа, без да получава възнаграждение. Въпреки че не получава заплата, този отпуск позволява на работника или служителя да запази трудовото си правоотношение и да не губи работното си място. Важно е да се разбере, че отпускът – дори неплатен, не е автоматично право, което служителят може да използва по собствено усмотрение.

Повечето хора си мислят, че понеже отпуската е неплатена, то следва само да уведомят шефа си, че няма да бъдат на работа. В закона обаче нещата са уредени по друг начин.

Ползването на неплатен отпуск става по инициатива на работника с отправянето на писмена молба до работодателя. Молбата задължително трябва да съдържа началото на ползването и продължителността на отпуска, определена в работни дни. За да даде съгласието си и да разреши ползването на отпуска, работодателят издава писмена заповед за отпуск.

В Кодекса на труда ясно е написано, че работодателят, по искане на работника или служителя, може да му разреши ползването на неплатен отпуск. Тук трябва да обърнем внимание, че законът предвижда правна възможност за ползването на неплатен отпуск, но

той не е субективно право на работника или служителя и ползването му става с разрешение от работодателя.

Ползването на неплатен отпуск не зависи от това дали работникът или служителят е ползвал полагащия се платен годишен отпуск. Освен това ползването на неплатен отпуск не зависи от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя.

Извън общия контекст на ползването на неплатен отпуск законът е уредил и някои специфични положения.

Законът задължава работодателят да разреши еднократно ползването на неплатен отпуск, до една година, на работник, който е в правоотношение с институция на Европейския съюз, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации.

Правото на ползване на този отпуск е еднократно и не може да се ползва повторно, включително и при смяна на работодателя. Работодателят е длъжен да освободи работника или служителя само ако са налице описаните предпоставки, а право на такъв отпуск имат само лицата, за които са изпълнени горните изисквания. За да ползва този вид отпуск, работникът трябва да представи на работодателя и доказателства, че действително отговаря на изискванията за ползването.

Неплатеният отпуск се зачита за стаж до 30 работни дни за една календарна година,

а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в Кодекса на труда, друг закон или нормативен акт на Министерския съвет.

Справка:

чл. 160 от Кодекса на труда.

Свързани статии:

Какви са правата ни, ако заявим неплатен отпуск? Може ли да ни увеличат заплатата със задна дата Законно ли е видеонаблюдението по време на работа Колко дълго можем да получаваме обезщетение за безработица