Езикът е мост към родината

Повече от двайсет възпитаници на Българското училище „Родна стряха“ в Кипър са избрали да продължат образованието си във висши училища в България. Днес те следват в София, Пловдив и други градове, а зад решението им да се върнат в родината, стоят години на обучение по български език и последователната подкрепа от училищния екип.

Именно това е една от големите каузи на „Родна стряха“ – не само да съхранява езика, културата и традициите сред децата с български корени, но и да превръща връзката им с България в реална възможност за бъдещето.

Училището получи наскоро отличие от Асоциацията на българските училища в чужбина по повод десет години от своето създаване.

Началото е поставено на 3 октомври 2015 г. в Арадипу, окръг Ларнака, с десетина деца и една мечта на основателя и директор Калинка Панчева – когато възпитаниците на училището се върнат в България, да не се чувстват чужденци. Да говорят езика, да познават историята и културата на страната и да имат свободата един ден да изберат родината като място за образование и живот.

Десетилетие по-късно училището вече обучава 107 деца – от предучилищна възраст до горните класове. Основното учебно средище е в Арадипу. Първият филиал е открит още през 2016 г. в Атиену, а през учебната 2019/2020 г. „Родна стряха“ достига и до децата в Ксилофагу. Само няколко месеца след началото там са записани над 30 ученици. Пандемията поставя под въпрос бъдещето на новия филиал, но децата и родителите не се отказват от занятията. Училището оцелява и продължава да увеличава броя на възпитаниците си.

Решението да бъдат открити допълнителни средища, е продиктувано от условията на живот на българските семейства в Кипър. Много родители работят и през почивните дни, а ограниченият обществен транспорт затруднява пътуването на децата до друг град.

„Решихме да бъдем по-достъпни и да присъстваме там, където знаем, че имат нужда от нас“, обяснява директорът Калинка Панчева.

Особено показателен е примерът с Атиену. Част от българските родители там работят от сутрин до вечер, а децата им прекарват деня в кипърски детски градини и училища. Дори в семейства с двама родители българи понякога не остава достатъчно време за пълноценно общуване на майчиния език. Ако детето не разбира казаното на български, разговорът лесно преминава на гръцки.

По думите на директорката немалко деца в района – както от български, така и от смесени семейства, днес говорят български именно защото училището е достигнало до тях.

„Когато родителите започнаха да изброяват имената им, се разплаках. Тогава осъзнах, че наистина променяме съдби. Езикът е мост към родината. Когато децата го научат, започват по друг начин да мислят и за България“, споделя Панчева.

От езика към българските университети

Връзката между владеенето на езика и чувството за принадлежност Калинка Панчева установява и чрез свое наблюдение сред учениците. Пита деца с различно равнище на езикови познания как се самоопределят. Тези, които не говорят български, се възприемат единствено като кипърци. Учениците с известни познания посочват и двете си принадлежности, а владеещите добре езика се чувстват българи.

„Съвсем различно е, когато имаш български корени, но не владееш езика. За да се почувства детето българин, то трябва да може да говори български“, убедена е директорката.

С израстването на учениците обаче поддържането на интереса им към неделното училище става по-трудно. Появяват се нови занимания и цели, свързани с бъдещото им образование. Когато България не присъства в тези планове, постепенно намалява и мотивацията им да продължат да изучават езика.

Затова екипът на „Родна стряха“ започва целенасочено да работи за връщането на младите хора в България като кандидат-студенти.

През 2018 г. в училището е проведен първият изпит за ниво B2 по български език, организиран съвместно със Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Всъщност „Родна стряха“ е сред първите пет български училища в света, в които тогава се провежда такъв изпит.

Постепенно сертификатът за владеене на български език придобива практическа стойност при кандидатстването във висше училище и се превръща в допълнителен стимул по-големите ученици да останат в школото. Причината е, че сертификатът за ниво В2 започва да се приема като оценка на мястото на тази от матурата по български език и където е необходимо, да бъде използвана като балообразуваща.

Още през 2018 г. „Родна стряха“ помага на първата си възпитаничка да започне висшето си образование в България. Момичето е завършило кипърското училище и изпита за ниво B2 с отличен успех и избира да учи информационни технологии.

„Такива млади хора имат бъдеще, с което могат да променят живота си, но и да допринесат за България“, казва Панчева.

От 2018 до 2024 г. над двайсет възпитаници на училището продължават образованието си у нас. Пътят им обаче невинаги е лесен. Учебната година в Кипър приключва в срокове, които не съвпадат с кампаниите на българските университети. Необходимо е и време за издаване, легализиране и признаване на дипломите. Различията в изискванията налагат училищният екип да търси решения за всеки кандидат и университет.

За да насочи по-широко внимание към тези трудности и към възможностите за образование в България, „Родна стряха“ започва да организира информационни кампании с участието на МОН, български висши училища, АБУЧ и посолството ни в Кипър.

Първата онлайн инициатива през 2021 г. достига до над 300 кандидат-студенти от български общности по света. Кампаниите продължават и през следващите години, а през март 2026 г. в Лимасол и Ларнака се провежда изложение на българските университети.

Петима учители пътуват до децата

В трите учебни средища работят петима учители. Повечето преподават на децата от предучилищните групи и началните класове. А за да стигнат до Атиену и Ксилофагу, педагозите пътуват с автомобилите си за своя сметка.

Екипът съставя графици, учителите си помагат при възникнал проблем и се заместват, когато е необходимо. Според Калинка Панчева подобна работа изисква повече от професионална подготовка.

„За да бъдеш учител в българско училище в чужбина, трябва да обичаш не само децата, но и родината. Имаш по-дълбока кауза – да възпиташ деца, които да обичат България, макар да са далеч от нея, и да направиш страната близка за тях“, казва тя.

След края на пандемията училището се връща към присъствените занятия. Онлайн часове се организират основно за по-големите ученици и като допълнителна подготовка по история, география и български език. При малките деца непосредственият контакт с учителя остава незаменим, тъй като продължителното задържане на вниманието пред екрана е трудно.

Книгата като среща с езика и с майката

Естествено продължение на училището става създадената през 2016 г. първа българска книжарница в Кипър. До идеята Калинка Панчева достига първоначално като майка. След раждането на по-малката ѝ дъщеря Панайота тя търси начин детето да слуша, а по-късно и да чете повече книги на български. Доставянето на отделни заглавия от България обаче е скъпо и трудно.

Така се ражда идеята поръчките да бъдат обединени и книгите да достигат не само до едно семейство, а до българи в различни части на острова.

Опитът на директорката като преподавател показва колко съществена е ролята на четенето. Срещала е деца, които привидно разговарят свободно на български, но не разбират думи извън ограничения речник на всекидневното общуване. Само уроците и учебникът не са достатъчни, за да се изгради богат език.

Днес 11-годишната Панайота чете на три езика, като първо е започнала да чете на български и речникът ѝ вече е доста по-богат от този на нейни връстници, които не посягат към български книги.

Затова Калинка Панчева разговаря с родителите за значението на четенето още от най-ранна възраст. На новородените братчета и сестричета на ученици тя подарява първите детски книжки с молба родителите да отделят поне десет минути дневно за четене.

„Книгата създава емоционална връзка не само с езика и родината, но и с майката. Панайота идваше при мен да четем, защото знаеше, че ще бъде гушната. Това беше нашият специален момент“, споделя директорката.

Едно училище като етнографски музей

През годините „Родна стряха“ събира значителна колекция от предмети, свързани с българския бит и фолклор. Сред тях има автентични носии, кобилици, менчета, дървени масички и семейни реликви, предавани от поколения.

Част от предметите са донесени от България от семейството и приятели на Калинка Панчева, а други са дарени от поддръжници на училището. Колекцията позволява на децата не просто да слушат разкази за миналото, а да се докоснат до него.

Засега обаче училището няма собствено място, където събраното да бъде постоянно изложено. Голяма част от предметите се съхраняват в склад и не са редовно достъпни за учениците. Една от следващите цели на екипа е да осигури пространство, в което своеобразният етнографски музей да оживее.

Тази необходимост е подчертана и на празника за десетгодишнината на училището, проведен през октомври 2025 г. в Арадипу. В отбелязването се включват представители и студенти от Софийския университет, които организират творчески работилници за Априлското въстание и запознават децата с българската история чрез преживяване. Представени са кукерски костюми, шевици, музика, народни обичаи и фолклор.

Сред официалните гости са посланикът ни в Кипър Н.Пр. Недялчо Данчев, кметът на Арадипу Христодулос Парто, представители на български институции и на АБУЧ, както и отец Максим от манастира Кикос – първият преподавател по религия в „Родна стряха“.

По случай юбилея училището получава и видеовръзка от родители, учители и директори на техни бивши ученици, които показват на практика, че децата са се адаптирали безпроблемно при завръщането си в България.

Връзката със Софийския университет продължава и през лятото на 2026 г., когато ученици от училището прекарват 6 дни в учебно-практическата база на Историческия факултет в родопското с. Славейно. Те посещават етнографските музеи в селото, в Момчиловци и Широка лъка, Планетариума в Смолян, Стария Пловдив и София. Участват и в работилници за приготвяне на баница и кисело мляко.

„За нас образователното пътешествие „С вкус и мирис на България“ се превърна в незабравимо приключение. Искам да благодаря на проф. д-р Мира Маркова за отправената покана, на проф. д.н. Климент Найденов за оказаното съдействие, както и на доц. д-р Мая Василева и гл. ас. д-р Катя Мишева за професионализма, топлото отношение и грижата към всички участници“, споделя Калинка Панчева.

Десет години след първия учебен ден, „Родна стряха“ вече е много повече от място за съботно-неделни занятия. То подготвя децата за обучение в България, среща ги с книгите и традициите и им дава езика, чрез който могат да се чувстват у дома и на двата бряга.