Малка България се събира всяка събота в Единбург

Българското съботно училище „АБВ“ в Единбург се ражда почти спонтанно, но не и случайно. След пет години като преподавател в друго българско училище в шотландската столица началният учител Мая Тисовска решава да се оттегли. Само месец и половина по-късно родители на нейни ученици започват настойчиво да я убеждават да създаде ново образователно средище, където децата им да продължат да изучават български език с нея.

„Две години родителите настояваха. Казвам на шега, че ме атакуваха, за да създам още едно училище. Благодарна съм им за доверието. Родителите повярваха, че можем да създадем нещо ново, а аз реших да приема това предизвикателство. Понякога най-важните неща в живота не започват по план. Те започват като отговор на нечие доверие“, разказва пред „Аз-буки“ Мая Тисовска.

Така на 7 септември 2024 г. Българското съботно училище „АБВ“ отваря врати с 22 деца. Две години по-късно записаните за новата учебна година вече са 56. Заявления са подадени за още две деца, чиито семейства все още се намират в България и очакват да уредят пребиваването си във Великобритания.

Училището започва работа по Националната програма „Роден език и култура зад граница“. След успешното приключване на първата учебна година екипът кандидатства за включване в официалния Списък на българските неделни училища в чужбина. През април 2026 г. „АБВ“ става част от него със заповед на министъра на образованието и науката. Училището вече е и юридически член на Асоциацията на българските училища в чужбина.

„Подкрепата от Министерството на образованието и науката ни дава устойчивост и сигурност за бъдещето на училището. Освен това чрез Асоциацията можем да обменяме опит с други училищни ръководители и педагози и да вървим напред“, посочва Тисовска.

Според нея наличието на две български училища в различни части на Единбург улеснява семействата и създава полезна конкуренция. „АБВ“ се намира в източната част на града и голяма част от учениците от съседните райони могат да стигат до него за десетина минути с автомобил.

Но всяка събота към училището пътуват и деца от редица други населени места в Шотландия – Ливингстън, Фолкърк, Дънфърмлин, Дънди, Глазгоу, Абърдийн, Кърколди, Пърт и Гълън. Предлага се и хибридна форма на обучение, но повечето родители предпочитат децата им да присъстват в класната стая.

„Казват ми: „По-добре да бъдат при вас“. Идват, виждаме се, разговаряме и споделяме. На много от сънародниците ни тук им липсва българската реч“, обяснява училищният ръководител.

Самата тя работи пет дни седмично в начално училище в Единбург, но определя съботата като най-щастливия си ден.

„Тогава виждам децата, колегите и родителите. Сякаш една малка България е тук, в нашето средище“, споделя Тисовска.

През новата учебна година към „АБВ“ се очаква да се присъединят шест деца на възраст между 5 и 6 години. Обучението обхваща подготвителна група, начален и прогимназиален етап. Най-големите ученици вече преминават в VIII клас, като сред тях има и деца, учили доскоро в България, чиито родители искат те да продължат да поддържат езика си.

Преподават се български език и литература, история и география на България. Според Мая Тисовска тези предмети са неразривно свързани.

„Няма как да учим български език и литература без историята на България. Те много добре се допълват“, убедена е тя.

В училището действат и клуб „Българският фолклор“ и ателие по рисуване „България – моята родина“. Една от следващите цели на екипа е да бъдат закупени български народни носии и сценични костюми. Децата обичат да драматизират приказки и да се превъплъщават в познати герои като Червената шапчица и персонажите в приказката „Дядо вади ряпа“.

През първите две години занятията се провеждат в три класни стаи в обществен център, който разполага още с библиотека, компютърен кабинет, столова, зала за събития и двор. За новата учебна година училището планира да се премести в по-модерна и по-просторна база на католическо средно училище. Там екипът ще може да използва три класни стаи и голяма зала за празници и срещи с гости, а учебното време ще бъде увеличено с около час и половина.

Осигуряването на подходящи помещения обаче остава най-сериозното предизвикателство.

„Наемите на сгради, пригодени за образователна дейност, са много високи. Не можем да лишим децата от учебници, помагала и принадлежности, за да отиват всички средства само за наем“, отбелязва Тисовска.

Затова родителите подпомагат училището със символични такси за посещаваните занятия. Подкрепата им не се изчерпва само с това. Те участват в открити уроци, празници, творчески ателиета и училищни инициативи.

Мая Тисовска е убедена, че за децата, които растат в двуезична среда, традиционното преподаване не е достатъчно. Затова учителите използват интерактивни задачи, драматизации, презентации, видеоматериали и езикови игри. Особено успешна се оказва практиката по-големите ученици да помагат на по-малките.

Идеята се заражда по време на инициатива, посветена на четенето. По-големите деца влизат в ролята на учители, като поставят езикови задачи на учениците от подготвителната група и началните класове. С мимики, жестове и обяснения те им помагат да откриват скрити български думи, а след това малките трябва да ги използват в кратки разкази.

Когато някое дете първо се досети за значението на английски, по-големите му помагат да намери точната дума на български. Заниманията продължават по 30 – 40 минути всяка събота в рамките на един месец.

Резултатът надминава очакванията на учителите.

Малките започват сами да търсят книжки с илюстрации, а след това пожелават да изработят свои собствени книги. „По-големите влязоха в ролята на учители и това беше много интересно и забавно за всички. Малките ги слушат и ще продължим да работим по този начин“, казва Тисовска.

Учениците разменят ролите си и по време на вътрешни състезания. При конкурс за четене първокласниците стават жури на децата от III и IV клас и избират най-добрите четци. Седмокласниците пък пишат и представят есета, посветени на 150-годишнината от Априлското въстание.

Насърчаването на индивидуалните интереси вече носи на училището и първите сериозни отличия.

Сред тях са четирите купи от състезанията „Многознайко“ за талантливия ученик Мартин Койчев.

Тиарафин Андонова-Уяр пък спечели Гран при в категория „Поезия“ в 29-ото издание на детско-юношеския литературен конкурс „Стефан Гечев“, организиран от Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Награденото ѝ стихотворение е озаглавено „Майчини слова“.

Момичето започва да пише още преди години, но първоначално пази творбите си в тайна.

„В междучасията взема химикалката и пише в тетрадка с тесни и широки редове. Идва при мен и пита: „Госпожо, може ли да проверите дали това е просто написано, или има някакъв смисъл?“. Тя превръща думите в строфи, а строфите – в стихотворения“, разказва нейната учителка.

Като носител на голямата награда, Тиарафин участва и в десетдневен творчески лагер в село Бродилово. Преживяването в България и срещите с останалите отличени деца я мотивират да продължи да пише.

Другият млад талант на „АБВ“ е Янис Георгиев. Той използва почти всяка свободна минута в училище, за да рисува, и предпочита листа и моливите пред междучасието. През 2025 г. печели трета награда в конкурса „България в моите мечти“, а през 2026 г. се изкачва на второ място в категория „Живопис“ във възрастовата група от 11 до 14 години.

„Сега е още по-мотивиран и казва, че в следващия конкурс иска да бъде първи“, споделя Тисовска.

През ваканцията Янис продължава да рисува и изпраща на учителката си новите си творби.

Училището има успехи и в шотландски конкурси. Първокласничката Кристина Милева печели първо място в конкурс за рецитиране на творби на шотландския национален поет Робърт Бърнс. През миналата година тя и Тиарафин Андонова-Уяр достигат до финалната селекция на инициативата Mother Tongue Other Tongue („Майчиният език и другите езици“), в която представят свое творчество на български и английски език. Двете момичета са удостоени с трети награди и от конкурса „Вълшебното перо“ през учебната година.

В „АБВ“ се гордеят и със спортните успехи на своите ученици. Сред тях е Габриел Василев, който два пъти е отличаван като най-добър футболист на юношеския отбор на Фолкърк.

„Наясно сме, че нашите деца са част от шотландската среда. Те имат своите приятели, училища и живот тук. Но едновременно с това имат български семейства, български имена, истории, традиции и наследство. Затова искаме децата да бъдат уверени и в двата свята, да казват с гордост:

„Аз живея в Шотландия, но България е част от мен“.

Ако успеем да им дадем това усещане, тогава сме изпълнили много по-голяма задача от това просто да ги научим да пишат и четат на български“, убедена е Мая Тисовска.

Дейността на училището е подкрепяна и от Българското консулство в Единбург. Консулите Кръстина Лекова и Светлозар Панов гостуват на занятия и празници, а Панов лично съобщава на екипа новината за включването на „АБВ“ в Списъка на българските неделни училища зад граница.

„Тази морална подкрепа е много важна, когато си далече от България“, подчертава Мая Тисовска.

След две години работа тя вече е спокойна, че усилията на учителите и родителите дават резултат.

„Докато има родители, които държат на корените си и искат децата им да запазят своята идентичност, българския език ще го има зад граница“, убедена е училищната ръководителка.