Приобщаване без ресурсен учител – мисия невъзможна

Проф. Владимир Радулов е учен, водещ изследовател в областта на педагогиката, психологията и рехабилитацията на зрително затруднените. През 1984 г. по линия на тогавашния Институт по образование „Тодор Самодумов“ разработва темата „Обучение на зрително затруднени деца в масовото училище“ и така поставя началото на интегрираното обучение у нас. През 1990 г. Министерството на образованието и науката назначава първите двама ресурсни учители на зрително затруднени деца – към двете специални училища във Варна и в София. Най-известните му книги са „Интегрираното обучение и специалните училища“ (1995), „Децата със специални педагогически нужди в училището и обществото“ (1997), „Сравнително специално образование“ (2003), „Педагогика на зрително затруднените“ (2004). Създател е на първия дневен център за зрително затруднени в София през 1988 г., когато в България няма нито един дневен център.

Увеличава ли се броят на децата със специални образователни потребности? С този въпрос се обърнахме към един от най експертите в тази област – проф. Владимир Радулов. Те са около 20 000.
„Но преди да обсъждаме техния брой, трябва да се има предвид, че обществото носи пряка и косвена вина за тези деца. И тук говорим за обществото въобще, не само за българското. Пряката вина се състои в това, че то допуска появата на много от болестите, от които страдат тези деца.
Тези болести не са дошли от Марс или Юпитер.
Те са тук, на Земята. Спекулата с противозачатъчни средства, зачеването в пияно състояние, генетичната обремененост са част от отрицателните фактори, допринасящи за съществуването на този проблем. Ако бъдещата майка претърпи сериозни физически травми до 3-ия месец, може да се увредят слухът и зрението на плода. Ако травмите са след 3-ия месец, се уврежда главният мозък.
Непряката вина на обществото е, че то е недостатъчно развито. Днес лекуваме повече болести, отколкото вчера, но обществото не може да предотврати и излекува всички болести, които увреждат малките деца.
В момента можем толкова, утре ще можем повече. В това отношение трябва да бъдем много големи оптимисти – науката се развива. И дори това развитие, напредъкът на медицината също допринасят за увеличаването на броя на децата с увреждания – преди 50 години много от тях не биха доживели училищна възраст. А днес медицината ги спасява. Голям проблем са и децата с множество увреждания, те са отделна подгрупа. Техният брой поголовно нараства поради същите причини – наличието на отрицателните фактори, както и заради развитието на медицината.“
Но дали има пряка или непряка вина, обществото е длъжно да се грижи за тях, категоричен е ученият. Когато държавата вложи средства за обучение и рехабилитация на дете със СОП, тази инвестиция се връща, ако обучението и рехабилитацията са качествени. Защото това дете е образовано, става по-самостоятелно и може да дава, а не само да взима от обществото.
„Другата причина за увеличаване броя на децата със СОП е, че в миналото много от тях бяха невидими – подчертава проф. Радулов. – Нямахме надеждна система да ги открием и да ги регистрираме. Родителите ги криеха, много от тях не знаеха, че тези деца могат да бъдат обучавани. И те или късно постъпваха в училище, или отпадаха от него.“
Ученият е категоричен, че ресурсните учители са алфата и омегата на приобщаващото образование. Без тях то не може да се осъществява. Има два типа ресурсни учители – многофункционални, които обслужват всякакви деца със СОП. И профилирани, които работят само с определени увреждания. В напредналите страни преобладават профилираните, докато у нас засега доминират многофункционалните.
„Политиката на Министерството на образованието и науката в това отношение е правилна – по-добре е да има някакво подпомагане, отколкото никакво – казва проф. Радулов. – Но в бъдеще трябва да работим за увеличаване броя на профилираните учители. Те се профилират въз основа на специализация в нашите университети. Например, ако завършат магистратура за работа с деца с увреден слух или зрение, стават специалисти. Но студенти, завършили бакалавърска степен в специалната педагогика, рядко искат да учат и магистратура в същата област. Това ги отблъсква от магистратурата. Оттам се затруднява подготовката на профилирани ресурсни учители и искам да подчертая, че трябва да спре комерсиалната подготовка на ресурсни учители.“
Проф. Радулов смята, че има известен проблем и с терминологията. Според него е по-правилно да се говори за включващо, а не за приобщаващо образование. Ненужно сложно е и наименованието на някогашните ресурсни центрове. Иначе голямо постижение е фактът, че страната ни стои много добре в ЕС по отношение на училищната интеграция и като брой ресурсни учители, и като брой интегрирани ученици със СОП, смята ученият.
У нас отдавна не се обсъжда дали да има, или не интегрирано обучение, а как да го направим по-добро, допълва той.
„Образователният закон е добър, като цяло, стига да се спазва – изтъква проф. Радулов. – Например в Скандинавските страни всички интегрирани ученици са длъжни 7 дни в годината да престояват в специални училища. Там им се прави текущо оценяване, за да се видят слабостите в тяхното интегриране и да бъдат подпомогнати. На базата на това Министерството на образованието и науката записа подобна норма и в нашия Закон, но в Наредбата пише „може да пребивават“ 5 работни дни или седмица. Това е доста разтегливо понятие.“
В специалните училища за деца с увредено зрение и слух са най-добрите профилирани специалисти. Отделен въпрос е дали ръководствата на тези училища проявяват необходимата активност, за да пребивават тези деца по 5 дни при тях. Броят на учениците в тези училища драстично намаля, защото родителите предпочитат приобщаващото образование. Но специалните училища не са изживели времето си. Първо – не всички деца могат да се интегрират. Второ – тези училища дават възможност за усвояване на професия, която масовото не може да даде. В двете училища за зрително затруднени деца се предлага интензивно музикално обучение.
„Тук искам да отворя една скоба – казва ученият. – У нас неправилно се нагнетява недоверие към скандинавската система за семейно подпомагане, а тя е най-добрата, особено норвежката. Политизират се отделни случаи, и то съвсем тенденциозно.“
Но освен увеличаване на децата с множество увреждания – във варненското училище само 2 паралелки са за деца със съхранен интелект, ученият посочва и друг сериозен проблем. Той е категоричен, че профилираните ресурсни учители използват опита на най-напредналите страни, много от тях са специализирали в САЩ, Англия и Германия. Но проблемът е какво става после с децата с множество увреждания, след като напуснат образователната система. Все още нищо не е направено, за да имат някакъв шанс. Полагането на грижи за тях трябва да продължи, в противен случай направеното до 18-годишна възраст рухва.
„Много голям проблем при децата със СОП са родителите – казва проф. Радулов. – А по принцип родителите са първите учители на всяко едно дете. Доброто съвременно образование предполага добри връзки в триъгълника семейство – училище – общество. Една от страните да не е наред, образованието куца. Повечето родители на деца със СОП осъзнават своите задължения. И ние се опитваме със семинари, с издаване на ръководства за родители да им помогнем. Но има и такива, които не осъзнават своята отговорност към детето си. Те искат само държавата да плаща, но средствата, които се дават на родителите, трябва да бъдат обвързани през образованието на децата. А у нас често пъти интересите на детето и на родителите не съвпадат. Родителите трябва да осъзнаят, че интересите на детето са на първо място, що се отнася до обучението. И те не могат да имат различни интереси в това отношение.
Ето един скорошен пример. Родители упражниха натиск върху МОН да не удължава учебната година, за да отидат на море. Това показва, че те не се интересуват как ще завърши учебната година. Ако бяха отговорни, щяха да искат обратното – удължаване на учебната година, защото има пропуски. Дистанционното обучение не може да замени традиционното – то е само необходима добавка. Мечтая един ден в образователния закон по подобие на този в САЩ да се запише, че училището и семейството си разделят 50:50 отговорността за обучението и възпитанието на детето. Иначе семейството нехае. Родителите не могат да имат само права. Те трябва да имат и задължения.“
Ученият е възмутен и от политизирането на приобщаващото образование сред някои родители, които роптаят, ако в класа има дете с увреждане. Те могат да искат качествено образование, добри учебници, правилници, оборудване, подчертава проф. Радулов. Но не могат да определят кой да учи в класа на тяхното дете.

Свързани статии:

Как ще се преодоляват дигиталните неравенства в ЕС Българчетата с резултати над средните за света Емоционалното насилие над деца е най-разпространено Партньорство с университета от училищната скамейка