Вестник „Аз-буки”
Няма резултати
Вижте всички резултати
Няма резултати
Вижте всички резултати
Вестник „Аз-буки”
Няма резултати
Вижте всички резултати
Начало Новини Новини 2022 Брой 31, 2022

„Аерозолното“ охлаждане не компенсира затоплянето

v.genkov@azbuki.bg от v.genkov@azbuki.bg
03/08/2022
в Брой 31, 2022
0
„Аерозолното“ охлаждане  не компенсира затоплянето

„Зимни вечери“ от Мартин Димитров (II курс, СУ „Св. Климент Охридски“) – I място от националния фотоконкурс за ученици и студенти „Физика и климат“, провел се в рамките на юбилейната 50. национална конференция по въпросите на обучението по физика, организирана от Съюза на физиците в България

0
Споделяния
0
Прегледи
Share on FacebookShare on Twitter
„Зимни вечери“ от Мартин Димитров (II курс, СУ „Св. Климент Охридски“) – I място
от националния фотоконкурс за ученици и студенти „Физика и климат“, провел се
в рамките на юбилейната 50. национална конференция по въпросите на обучението
по физика, организирана от Съюза на физиците в България

Мария Шилева – IX клас, III място
ПГАСГ „Арх. К. Петков“ – Пловдив
Научен ръководител – Красимир Витларов

Преди две десетилетия понятието „климатични промени“ звучало екзотично. Малко хора са чували за него. Промяната в климата обаче съвсем не е нещо ново и модерно. Парниковият ефект всъщност е една от най-ясно установените теории в науката за атмосферата. Що се отнася до глобалното затопляне, като следствие от човешката дейност, тази концепция вече над два века е обект на изследване и научни дебати.
Още през 1827 г. френският математик Жан-Батист Жозеф Фурие лансира идеята, че атмосферата има свойството да задържа топлина. Той установява, че топлината се запазва по-добре във въздуха, отколкото във вакуум. Фурие полага основите на концепцията за парниковия ефект и е първият, който допуска хипотезата, че човешката дейност може да повлияе на климата в бъдеще. Експериментални изследвания обаче са публикувани 30 години по-късно, а техен автор е Юнис Нютън Фут – първата жена в науките за климата и атмосферата. Тя изследва затоплящия ефект на слънчевото лъчение върху различни газове. Установява, че стъкленицата със сгъстен въздух се загрява по-бързо от тази с разреден, влажният въздух се загрява по-бързо от сухия, а стъкленицата с наситен с СО2 въздух се загрява по-бързо и изстива много по-бавно от тази с обикновен въздух.
През 1896 г. Сванте Арениус – шведски физик, химик, носител на Нобеловата награда за химия от 1903 г., за първи път представя количествено отношението между концентрацията на СО2 в атмосферата и промяната в температурите на земната повърхност. За този ефект Арениус въвежда термина hot house, който не след дълго започва да се налага като greenhouse effect – или т.нар. парников ефект. В изчисленията си отбелязва и правопропорционалната зависимост между промяната в температурите и количеството водна пара, отделяно в атмосферата.
В своя труд „Светове в творението: Еволюцията на Вселената“, преведен на английски през 1908 г., Сванте Арениус изчислява, че при намаляване съдържанието на СО2 в атмосферата наполовина глобалната температура ще падне с около 4°C, а с всяко удвояване ще се повишава с 4°C. Той обаче смята, че Световният океан ще абсорбира по-голямата част от СО2, отделян от индустриалното производство, и само малка част от остатъчните парникови газове могат да окажат някакво доловимо въздействие върху климата, и то чак в хода на следващите няколко века.
Научният принос на Сванте Арениус е забележителен. Той първи изразява тезата, че ако изпаряваме залежите си от въглища във въздуха, ще последва глобално затопляне. Много от неговите изчисления обаче са оспорени, откриват се и редица неточности.
Науките за климата продължават да напредват и през 1938 г. британският инженер Гай Стюарт Календар публикува изследването си „Изкуственото производство на въглероден диоксид и неговото влияние върху температурата“, където изчислява, че температурите през предходните 50 години са се увеличили.
След 60-те години на ХХ век аерозолите и въглеродният диоксид вече са обект на по-сериозни изследвания. Изчислителната техника навлиза в науката, а нови данни и компютърните модели дават много по-добро предвиждане на ефектите върху глобалния климат от замърсяването на атмосферата. В началото се смята, че праховите частици от непълното изгаряне на въглища ще доведат до охлаждане на климата, тъй като този вид аерозолно замърсяване на места може да повиши албедото, а така по-малко слънчева светлина ще достига до земната повърхност. През 70-те години обаче вече е напълно ясно, че „аерозолното“ охлаждане не може да компенсира затоплянето от натрупващия се въглероден диоксид, метан и други парникови газове.


* Заглавията са на редакцията. Есетата се публикуват със съкращения

Your Image Description

Свързани статии:

Въглеродният резервоар на Земята* Милиарди сензори за метеорологични данни Отличие за най-талантливите „Златният учител“ на България*

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: Творчество

Последвайте ни в социалните мрежи

Предишна статия

Държавата подпомага 393 неделни школo

Следваща статия

Въглеродният резервоар на Земята*

Следваща статия
В ход е дигиталното обучение

Въглеродният резервоар на Земята*

Последни публикации

  • Два медала за България от Европейската олимпиада по математика за момичета
  • Приложение ще проверява възрастта на децата в интернет
  • Имат ли езикознанието и математиката допирни точки?
  • Програма „ДОМИНО 2“ беше представена в кампанията „Парад на професиите“
  • МОН организира дискусия за повече инвестиции в науката
  • Учители обсъждат в София нов инструмент за проследяване на детското развитие в градините
  • Отличия за призьорите в XXIX национален конкурс за весела детска рисунка „Малките нашенци“
  • Рекорден брой участници събира XXXI национален конкурс „Диньо Маринов“ във Варна
  • Над 150 младежи участват в 52. национална младежка астрономическа конференция
  • Бобрите допринасят за биоразнообразието на влажните зони
  • „Математиката не е само за зубъри“, в това е категоричен младият учен Владимир Митанкин, един от хората, въвели термина полуцели числа
  • В Кюстендил откриха нов STEM център в ПГ по селско стопанство
  • От зов за помощ до реална подкрепа
  • От часа по програмиране до „Онлайн лекар“ – ученички от Варна разработват здравен стартъп
  • Проф. Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите: Необходима е промяна в модела на финансиране на университетите
  • Как се появяват нови думи?
  • Приказната нощ на Русе
  • Ученици стажуват пробно по проект за дуално обучение
  • Предложение: „Треньор по вид спорт“ и „Помощник-треньор по вид спорт“ стават регулирани професии
  • Министър Сергей Игнатов обсъди с ректора на Бургаския държавен университет развитието на научната дейност на висшето училище
  • Поздравителен адрес от министъра на образованието и науката проф. Сергей Игнатов до „Аз-буки“
  • От 1896 г. до днес: „Аз-буки“ – гласът на българското образование

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

© 2026 JNews - Premium WordPress news & magazine theme by Jegtheme.

bg_BG
en_US bg_BG
Няма резултати
Вижте всички резултати

© 2026 JNews - Premium WordPress news & magazine theme by Jegtheme.