Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Wikipedia
  • Вход
  • Регистрация
Вестник „Аз-буки”
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
    • Вестник “Аз-буки” онлайн издание
  • Контакт
  • Реклама
  • Абонамент
  • en_US
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
    • Вестник “Аз-буки” онлайн издание
  • Контакт
  • Реклама
  • Абонамент
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Вестник „Аз-буки”
Няма резултати
Вижте всички резултати
Начало Новини Новини 2025 Брой 44, 6-12.11.2025 г.

Мнение и мислене

„Аз-буки“ от „Аз-буки“
07-11-2025
в Брой 44, 6-12.11.2025 г., Новини, Новини 2025
A A

Кирил ПЪРВАНОВ

Кажи какво мислиш по този въпрос? Кажи си мнението? Употребяваме тези изрази почти като синоними, когато искаме да разберем как нашият събеседник разбира определена ситуация. И тук изниква въпросът какво е общото и различното между думите мнение и мислене.

Нашите предци са назовавали процеса мислене с няколко глагола, като най-разпространените са мьнѣти ‘мисля, смятам, предполагам’ и мыслити ‘мисля, размишлявам; замислям нещо’. Мьнѣти и мыслити по семантика се приличат, но се различават по произход и по словообразувателна структура. Мьнѣти се родее с думи, назоваващи мисловна дейност, ум, памет, и е глагол за състояние. Тези глаголи представят субекта като пасивен участник в ситуацията или като възприемащ нещо чрез сетивата или мисълта си. Мыслити произхожда от дума, назоваваща трудност, и е причинителен глагол. Причинителните глаголи назовават действие, при което нещо или някой кара някого да върши нещо.

Мьнѣти и мыслити се различават още по съдба. Мьнѣти се е запазил само в някои народни говори и в думата мнение. Мыслити се е съхранил изцяло и е основната дума, с която българите назовават процеса мислене. И тук възниква въпросът: Защо нашите предци са назовавали мисловните процеси с глагол за състояние и с причинителен глагол?

Преди няколко години носителят на Нобелова награда Даниел Канеман изказа идеята, че в процеса мислене участва целият организъм на човека. Канеман разграничава два типа мисловни системи: Система 1 оперира бързо и автоматично и с малко усилие. Тя се основава на памет и асоциации. Система 2 се свързва с извършените с усилие умствени дейности. Може да се каже, че мьнѣти и мыслити съответстват на тези две системи. Всичко това ни показва как нашите предци са усещали, че мисленето не е само логика, то е и строго индивидуална представа за нещо.

 

Д-р Кирил Първанов е доцент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките.

Your Image Description

Свързани статии:

Младежки идеи за зеления преход Гимназисти от Шумен с приз за най-добра конструкция от спагети Ръст на студентите в дефицитни специалности В Министерския съвет

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: Д-р Кирил Първановезиков родмнение и мисленеНаписаното оставасемантикасемантично описаниесинонимни изрази

Последвайте ни в социалните мрежи

СподелянеTweet
Предишна статия

Министър Красимир Вълчев: Обществените и природните науки помагат на децата да разбират технологиите, а изкуствата – да развиват креативност

Следваща статия

Научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ отплава за четвърти път за Антарктида

Следваща статия
Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ бе изпратен с тържествена церемония на Морската гара във Варна за своята четвърта експедиция до Антарктида. Очаква се той да хвърли котва пред антарктическата ни база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън в края на декември, според капитана на плавателния съд Радко Муевски. По пътя си корабът ще посети в средата на декември аржентинското пристанище Мар дел Плата. Има вероятност да посети и аржентинското пристанище Ушуая – най-големия в архипелага Огнена земя. Освен това се очаква при това плаване за първи път корабът да посети и Пунта Аренас, Чили. По план екипажът трябва да се завърне у дома в средата на април 2026 г. В рамките на 34-тата българска полярна експедиция с кораба „Св. св. Кирил и Методий“ на о. Ливингстън ще бъдат доставени обзавеждане и оборудване за открития през миналата година лабораторен комплекс, необходимото за всички научноизследователски проекти, сглобяема сграда за сеизмична и метеорологична лаборатория, материали и провизии за базата. С полярния ни кораб ще бъде подсигурена дейността на учените както в района на остров Ливингстън, така и на Южните Шетландски острови. Както досега, ще има съвместна дейност с Испанската атлантическа програма и с екипи от други държави. Планира се корабът отново да стигне до Антарктическия полуостров и до близка аржентинска база. При изпращането на кораба председателят на Българския антарктически институт и ръководител на 34-тата национална антарктическа експедиция проф. Христо Пимпирев заяви, че родни изследователи ще стъпят и на Антарктическия полуостров, предава БТА. Той посочи, че акцентът на експедицията тази година е основно върху научните изследвания. „Антарктида е като друга планета, тя е Белият Марс, а новата лаборатория ще даде възможност за изследвания в областта на всички науки“, посочи проф. Пимпирев. Той уточни, че оборудването позволява пробите, които се взимат в много специфична среда, вече да се изследват на място. Първата група от 34-тата българска антарктическа експедиция отпътува за Ледения континент на 6 ноември с полет от София. Маршрутът на полярниците включва полети до Пунта Аренас и Магелановия пролив в Южна Америка, откъдето ще се качат на борда на чилийския военен кораб „Ахилес“. След преминаване през пролива Дрейк и достигане до база „Св. Климент Охридски“ те ще я подготвят след зимните месеци и ще започнат работата по научни и логистични проекти. В първата група са биологът доц. д-р Симона Георгиева от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) – БАН и д-р Борислава Маргаритова от Биологическия факултет на Софийския университет, които ще изпълняват проекти от Националната програма за полярни изследвания, финансирана от МОН, както и командирът на базата Камен Недков, д-р Цветан Василев, механиците Владимир Гигов и инж. Любен Любенов, електроинженерът Красимир Кръстев, лодководачът Елка Василева, логистиците Анастас Абаджиев и Александър Найденов и готвачът Самуил Челебиев. В Пунта Аренас към групата българи ще се присъединят още четирима учени биолози – проф. Жозе Хавиер и д-р Жосе Секо от Университета в Коимбра, Португалия, ас. Емили Спероу от Университета „Бейлор“ и Ариел Лийхи, докторант от Университета на Род Айлънд, САЩ. Проектът, по който ще работят, е насочен към биоразнообразието в Южния океан. Целта на учените е да установят как да съхранят различните видове, тъй като животинският свят е много чувствителен на климатичните промени. Научната програма на експедицията се финансира изцяло от Национална научна програма за полярни изследвания „От полюс до полюс“. През настоящата кампания ще се реализират общо 25 научни проекта, от които 15 са на български екипи от Софийския и Техническия университет и институти към БАН, в областта на микробиологичните изследвания, морската биология, медицината, социологията, космическите изследвания и океанологията. Ще продължат системните наблюдения на полярната околна среда, предвид климатичните промени. Продължава и проектът за изследване на слънчевата активност, както и изследване на потенциални залежи от ценни елементи и минерали. Мащабен проект е изследването на физикохимията на морската вода и теченията между островите на Южношетландския архипелаг и на пролива Бренсфийлд, който разделя Южните Шетландски острови от континента. Той ще се осъществи с подкрепата и участието на учени от институт в Хамбург, Германия. Германските партньори са осигурили модерна апаратура, която е монтирана на българския кораб. Проучванията ще дадат възможност да бъде изяснено колко се повишава морското ниво и скоростта на разтапяне на ледниците. Продължава участието на учени от Обединени арабски емирства, като през предстоящата експедиция се планира да се построи малка съвместна научна лаборатория за изследване на климатичните промени. Във втората част на експедицията ще работят и учени от Еквадор и Колумбия. Сред задачите на учените при тази експедиция ще бъдат и геологичните проучвания, които трябва да установят дали в района има наличие на редкоземни елементи и минерали.

Научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ отплава за четвърти път за Антарктида

Близо 200 ученици от българската общност в район Тараклия, Молдова, посетиха България по Националната програма на Министерството на образованието и науката „България – образователни маршрути“

Близо 200 деца от Тараклийски район на Молдова посетиха България по програма на МОН

Отпуск при граждански и обществени задължения – какво предвижда законът

Отпуск при граждански и обществени задължения – какво предвижда законът

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последни публикации

  • Отпуск при граждански и обществени задължения – какво предвижда законът
  • Близо 200 деца от Тараклийски район на Молдова посетиха България по програма на МОН
  • Научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ отплава за четвърти път за Антарктида
  • Мнение и мислене
  • Министър Красимир Вълчев: Обществените и природните науки помагат на децата да разбират технологиите, а изкуствата – да развиват креативност
  • Представят успешни модели на дуалното обучение
  • Връчиха наградите от XXII национален конкурс „Златна есен – плодовете на есента“
  • Математическата гимназия в Пловдив чества 55-годишнина
  • Гимназисти от Шумен с приз за най-добра конструкция от спагети
  • Министър Красимир Вълчев откри две обновени училища в Пещера
  • Българска ученичка спечели Международната олимпиада по креативно програмиране
  • Нов STEАM център В 7. СУ „Кузман Шапкарев“ обединява наука и изкуство
  • Инж. Таня Михайлова в новия STEM център на СУ „Козма Тричков“: Важно е децата да имат умения за живота
  • Акад. Николай Витанов, зам.-министър на образованието и науката: Повече родни таланти избират българските висши училища
  • В Министерския съвет
  • Ръст на студентите в дефицитни специалности
  • 15% от възрастните в Eвропа участват в обучения и квалификации
  • Фантастичните умове на България
  • Младежки идеи за зеления преход
  • Обновяват столичното 35. СЕУ „Добри Войников“
  • Две столични училища са наградени със знак за качество от Националния инспекторат по образованието
  • Професионалната гимназия по транспорт в Бургас отново обучава водачи категория „C“

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

Бюлетин

  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG
  • Вход
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
    • Вестник “Аз-буки” онлайн издание
  • Контакт
  • Реклама
  • Абонамент
  • en_US

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"