ПРАЗНИК НА ХИМИЯТА 2025
Александра Камушева,
Златина Златанова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.01
Резюме. „Празник на химията“ е ученически конкурс, предназначен за ученици от 5. до 12. клас. Целта му е популяризиране на химията сред подрастващите и поле за изява на ученици с интерес към природните науки. Организирането на Конкурса включва предварителна регистрация на участник/участници и ръководител – учител; избор на тема, предварително определена от организаторите, както и избор на категория за участие: есе, постер или презентация. Категория изследователски проект е за учениците от 8. – 12. клас и те представят своите разработки на тема, свързана с химия и опазване на околната среда, използвайки научния метод. Работите на участниците се оценяват по предварително изготвени критерии, като тези с най-голям брой точки се допускат до защита пред комисия. След изслушване и оценяване на представянето на участниците комисиите присъждат първо, второ и трето място във всяка категория, както и специални и поощрителни награди.
Ключови думи: химия, неформално обучение, конкурс
ФАТАЛНИЯТ 13
Категория „Есе“, възрастова група 5. – 7. клас
Гинчо Гичев, 7. клас[1]
Ръководител: Росица Стефанова
Средно училище „Христо Ботев“ – Нова Загора
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.02
Резюме. Алуминият е част от живота ни, независимо дали го осъзнаваме, или не. Всеки ден използваме предмети, в които този метал участва. Но зад тази ежедневна употреба стои дълга, вълнуваща история, пълна с научни открития, любопитство и упоритост. Това ме вдъхнови да избера именно алуминия като тема, защото той съчетава в себе си история, наука, иновация и потенциал за бъдещето. Алуминият, наречен в есето ми фаталният 13, заемащ 13-о място в Периодичната система, е фатален в положителен смисъл, защото разтърсва науката и индустрията, отваря нови хоризонти и ни учи как нещо невидимо в продължение на векове може да се превърне в незаменима част от ежедневието ни. Изцяло подкрепям думите на Дмитрий Менделеев „На този метал принадлежи бъдещето“.
Ключови думи: метал, алуминий, експеримент, рециклиране
Химията на банкнотите и монетите – напредъкът на науката
Джемал Камберов, 6. клас[1]
Ръководител: Фатиме Хюсеин
Общинско училище ,,Братя Миладинови‘‘ – с. Конарско, общ. Якоруда
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.03
Резюме. Разработката разглежда ролята на химията в изработката и защитата на банкнотите и монетите – ключови елементи от икономическия живот. Описано е, че банкнотите се произвеждат от специална хартия с влакна от памук или лен, а в по-модерните случаи – от полимер, което ги прави по-здрави и устойчиви. Химичните съставки в тези материали улесняват добавянето на защитни елементи, като водни знаци, микропечат и метални нишки. Използват се и мастила с наночастици, които създават холограмни и други визуални ефекти против фалшифициране. Монетите се изработват от метали или сплави като мед, никел и алуминий. Съставът им се избира според желаните свойства – устойчивост на корозия, здравина и обработваемост. Авторът споделя личен експеримент със стара сребърна монета, която почиства успешно със сода за хляб. Заключението е, че химията е неразделна част от създаването на трайни, сигурни и модерни пари.
Ключови думи: химия, банкноти, монети, устойчивост, фалшифициране
Химия на банкнотите и монетите от времето на нашите пра-, прародители до днес
Категория „Есе“, възрастова група 5. – 7. клас
Ибрахим Мисанков, 6. клас[1]
Ръководител: Фатиме Хюсеин
Общинско училище ,,Братя Миладинови“ – с. Конарско, общ. Якоруда
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.04
Резюме. Разработката разглежда значението на химията в изработката и защитата на банкнотите и монетите от древността до днес. Описва се историческото развитие на парите – от натурални средства до златни и сребърни монети, а по-късно хартиени и полимерни банкноти. Подчертава се, че съвременните банкноти не са обикновена хартия, а се създават от специални материали като лен, памук и полипропилен, които осигуряват трайност и защита. Използват се сложни химични мастила и елементи като желязо и стронций. Монетите се изработват от сплави, съдържащи мед, никел и цинк, устойчиви на корозия. Авторът включва и свой опит с 10-левова банкнота, доказващ наличието на химични свойства. Заключението е, че химията е неразделна част от нашето ежедневие дори в неща, които често приемаме за даденост.
Ключови думи: химия, банкноти, монети, злато, полимер
ХИМИЯ НА МЕДОВИНАТА
Категория „Есе“, възрастова група 8. – 10. клас
Габриела Иванова, 10. клас[1]
Ръководител: Галя Аралова-Атанасова
Професионална гимназия по дизайн „Елисавета Вазова“ – София
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.05
Резюме. В разработката се разглеждат химичните, биохимичните, микробиологичните и ферментационните процеси при производството на една стародавна, забравена във времето, но ставаща все по-популярна днес напитка – медовината. В домашни условия е приготвена нискоалкохолна крафт медовина (13,5 oбемни % алкохол) по традиционна семейна рецепта от естествен полифлорен пчелен мед, произведен от семейния пчелин. Създадено е лого на семейната фирма, която би произвеждала напитката.
Ключови думи: медовина, получаване на домашна медовина, брандиране
ХИМИЯ НА БАНКНОТИТЕ И МОНЕТИТЕ
Категория „Есе“, възрастова група 8. – 10. клас
Ивайло Борисов, 9. клас[1]
Ръководител: Мая Ганева
Средно училище с разширено изучаване на чужди езици „Д-р Петър Берон“ – Перник
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.06
Резюме. Целта на всеки човек е да се реализира чрез придобиване на знания и умения, в този смисъл, парите са само средство за постигане на целите. Това е причината да бъде цитиран Питър Тийл в началото на работата. Темата за химията на банкнотите и монетите е интересна с необичайната връзка между познатото от ежедневието и ангажираността на науката към процеса. Целта е да се разбере как химичните съединения се използват при създаването на парични знаци и как допринасят за тяхната сигурност, издръжливост и красота. Използвана е информация от различни източници, за да се опишат процеси като изработка на полимерни банкноти, употреба на защитни и термохромни мастила, както и флуоресценция срещу фалшифициране и избледняване. Резултатите показват, че парите са повече от средство за разплащане: те са продукт на сложната химична технология. Това води до идеята, че химията не е само наука, а сила, която оформя света около нас по незабележим, но важен начин.
Ключови думи: химия, пари, банкноти, защита, технологии
Алуминий – „щастливият“ 13-и елемент
Категория „Есе“, възрастова група 8. – 10. клас
Мария Кирилова, 9. клас[1]
Ръководител: Ралица Ранчова
- СУ „Иван Н. Денкоглу“ – София
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.07
Резюме. В разработката е избрана темата за алуминия и той е наречен „щастливият“ 13-и елемент, защото от откриването си до наши дни е свързан с напредъка на технологиите. Неговите химични и физични качества го правят важен и незаменим. Неслучайно в есето като мото e използвана мисълта на бащата на космонавтиката Константин Циолковски. Мечтата на автора е да опознае Вселената, да разбере как работи, да открие нови химични елементи, да създаде нови сплави, които ще помогнат да се намерят нови светове.
Ключови думи: алуминий, космонавтика, космически изследвания
Металът на времето
Категория „Есе“, възрастова група 8. – 10. клас
Християна Христова, 9. клас[1]
Ръководител: Мария Стойнова
Средно училище ,,Васил Левски‘‘ – Севлиево
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.08
Резюме. Темата на разработката е една история за това как химията е помогнала на България да създаде своите първи истински пари, защото зад всяка монета се крие нещо повече от метал – тя носи в себе си научна мисъл, политическа воля и дори частица национална гордост. Разказано е как медта, среброто и златото са избрани не само заради стойността им, а и заради техните химични свойства – как реагират, как се запазват и какво казват за времето, в което са направени. Показано е как науката, и по-специално химията са помогнали да се изгради стабилна и устойчива валута в Княжество България. Споделени са интересни открития от архиви и книги, които показват как сме използвали чужди технологии и знания, докато градим собствената си парична система. Това есе е начин да се покаже, че химията не е просто формули, а може да бъде и разказвач на историята на една държава.
Ключови думи: химия, монети, метали, мед, сребро, история, Княжество България, научен подход
Сладка ли е френската лучена супа?
Категория „Есе“, възрастова група 11. – 12. клас
Женя Петрова, 11. клас[1]
Ръководител: Мими Димова
Средно училище „Св. Климент Охридски“ – Добрич
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.09
Резюме. Разработката изследва химичната същност на трансформацията на вкуса на лука при термична обработка. Целта на изследването е да се обясни как чрез химични реакции – по-специално Maillard реакцията и карамелизацията, лукът променя лютивия си вкус в сладък. Научнопопулярният подход, който използва авторът, е базиран на литературни източници и анализ на съставните вещества в лука (захари, аминокиселини, серни съединения и др.). Основният извод е, че вкусът е продукт на сложни химични взаимодействия, които придават нови свойства на храната. В този контекст приготвянето на френска лучена супа се превръща в пример за приложна химия, свързваща знание, сетивност и култура.
Ключови думи: лук, въглехидрати, Maillard реакция, карамелизация, вкус, химия на храната
АЛУМИНИЯТ – ЛЕКИЯТ „ЗДРАВЕНЯК“ В АВТОМОБИЛОСТРОЕНЕТО
Категория „Постер“, възрастова група 5. – 7. клас
Миа Бъзовска, 6. клас[1]
Ръководител: Мадлена Колчева
- СУ „Димчо Дебелянов“ – София
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.10
Резюме. Разработката разкрива свойствата и употребата на един много ценен в днешно време метал, а именно алуминият. Идеята е хората да научат за този невероятен метал, който се използва повече 200 години назад във времето, но е идеален както за съвременния живот, така и за бъдещето. В първата част има информация за миналото на алуминия, във втората можем да разберем за употребата му в автомобилостроенето, а в третата част научаваме за използването на този метал в електромобилите.
Ключови думи: алуминий, свойства, автомобилостроене, зелен метал
Парите – история и необходимост
Категория „Постер“, възрастова група 5. – 7. клас
Мария Александрова, 6. клас[1]
Ръководител: Румяна Стойнева
- 26. ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Перник
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.11
Резюме. Парите съпътстват човешката история още от зората на цивилизациите – от натуралния обмен и какаовите зърна до електронните криптовалути. Първите монети се появяват в Лидия през VII век пр.н.е. и поставят началото на класическия модел за разплащане. С разрастването на търговията се налагат по-удобни средства – хартиените и по-късно полимерните банкноти. В съвремието, с развитието на технологиите, се утвърждават дигиталните валути и блокчейн системите, като биткойн бележи нова ера в историята на парите. Днес, в условията на глобална дигитализация, централните банки също разработват собствени дигитални валути, оформяйки бъдещето на паричното пространство.
Ключови думи: бартер, пари, монети, криптовалути, полимерни банкноти, биткойн
ХИМИЯ НА ХАРТИЕНИТЕ БАНКНОТИ – АМЕРИКАНСКИ ДОЛАР
Категория „Постер“, възрастова група 5. – 7. клос
Йоан Хашъмов, 6. клас[1]
Ръководител: Даниела Баева
Основно училище „Йордан Йовков“ – Варна
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.12
Резюме. С развитието на модерните технологии и напредъка в химията хартиените банкноти са се превърнали в сложни финансови инструменти, които съчетават в себе си изкуството, науката и сигурността. Това е необходимо, за да се предотврати фалшифицирането и да се гарантира автентичността на валутите. За защита на банкнотите се използват едни от най-модерните технологии, като водни знаци и защитни нишки, холограми и оптически променливи мастила. Хартията за банкнотите се състои от специални смеси, които включват памук и лен, за да бъде по-издръжлива и устойчива на износване. Тези материали правят банкнотите по-гъвкави и дълготрайни в сравнение с обикновената хартия. За да се предотврати износването и да се удължи животът на банкнотите, се добавят различни химикали, като например специални полимери и защитни покрития. Тези добавки също така помагат за запазването на цветовете и печата върху банкнотите.
Ключови думи: банкноти, фалшифициране, технологии, мастило, воден знак
АЛУМИНИЯТ – ОТ ОТПАДЪК ДО РЕСУРС
Категория „Постер“, възрастова група 8. – 10. клас
Алуминият – от отпадък до ресурс
Стилян Атанасов, 10. клас[1],
Никола Иванов, 10. клас1
Ръководител: Галина Кирова
Природо-математическа гимназия „Васил Друмев“ – Велико Търново
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.13
Резюме. Рециклирането на алуминия не е просто възможност – то е необходимост. В свят, в който ресурсите стават все по-ограничени, а замърсяването нараства, е наша отговорност да действаме устойчиво. Екипът ни вярва, че промяната започва от осъзнаването на отговорността на всекиго от нас към планетата Земя. Всеки от нас може да започне с нещо малко – да изхвърли алуминиевите отпадъци на правилното място, да насърчи околните да рециклират, и да подкрепя инициативи, свързани с опазването на природата. За целта на проучването проведохме кратки образователни беседи по време на училищни събития, разработихме инфографики, които споделяме в социалните мрежи, и изготвихме онлайн викторина за ученици с фокус върху замърсяването от боксит и ползите от рециклирането.
Ключови думи: рециклиране, кръгова икономика, опазване на природните ресурси, чиста планета
Металът изящество: алуминият в съвременната бижутерия
Категория „Постер“, възрастова група 8. – 10. клас
Верка Поповска, 10. клас[1]
Ръководител: Русанка Петрова
- СУ „Лев Николаевич Толстой“ – София
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.14
Резюме. Разработката разглежда приложението на алуминия в бижутерията по повод 200-годишнината от откриването на метала. Акцентира се върху физико-химичните свойства на алуминия – лекота, пластичност, устойчивост на корозия, мекота и естетичен блясък. Разглеждат се различни форми на алуминия – тел, фолио и прах – и тяхното използване за декоративни елементи. Представят се скъпоценни камъни като сапфир и рубин, символи на мъдрост, богатство и изящество. Текстът подчертава как алуминият успешно комбинира функционалност и естетика, превръщайки се в основен елемент за съвременното бижутерийно изкуство.
Ключови думи: алуминий, бижутерия, свойства на алуминия, сапфир, рубин
ТАЙНАТА ХИМИЯ НА ШВЕЙЦАРСКИТЕ БАНКНОТИ
Категория „Постер“, възрастова група 8. – 10. клас
Ивайла Николова, 10. клас[1]
Ръководител: Марияна Георгиева
134. СУ „Димчо Дебелянов“ – София
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.15
Резюме. Швейцарските банкноти използват иновативни и устойчиви пигменти за постигане на наситени цветове и защита срещу фалшифициране. Жълтият цвят на банкнотата от 10 франка се дължи на арилидно жълто – нетоксичен органичен пигмент с отлична устойчивост. Червената банкнота от 20 франка използва синтетичен железен оксид и метални пигменти от алуминий и бронз, заменяйки токсичния цинобър. Зелената банкнота от 50 франка съдържа хромен оксид – твърд и огнеупорен пигмент. За синята банкнота от 100 франка се използва фталоцианин – стабилно органично съединение с уникални оптични свойства. Освен технологични предимства всяка банкнота носи символично послание: време, творчество, природа и знание, изразени чрез ръце, държащи предмети с дълбок смисъл.
Ключови думи: цвят, устойчивост, символика
ХИМИЯТА – ДЕТЕКТИВ ИЛИ ПРЕСТЪПНИК?
Категория „Постер“, възрастова група 11. – 12. клас
Алвина Илин, 12. клас[1],
Валентина Ткачова, 12. клас1
Ръководител: Петя Петрова
- НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“ – София
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.16
Резюме. Проектът разглежда двойствената роля на химията в контекста на фалшифицирането на парични знаци – както като средство за извършване на престъпление, така и като инструмент за неговото разкриване. Анализирани са методи, чрез които фалшификаторите използват химически вещества за имитация на структурата, мастилата и защитните елементи на банкноти, включително полимери, флуоресцентни пигменти и метални съединения. От друга страна, са представени и химични подходи за проверка на автентичността, като ултравиолетови тестове за банкноти и киселинни тестове за определяне на сплавния състав на съвременни монети. Изводът от анализа е, че химията не е нито изначално „детектив“, нито „престъпник“, а мощен научен инструмент, чието въздействие зависи от намеренията на този, който го използва.
Ключови думи: фалшификация, химичен анализ, флуоресценция
Бебешки шампоан от ядливи съставки: формулиране на нов козметичен продукт
Категория „Презентация“, възрастова група 5. – 7. клас
Хана Крипендорф, 5. клас[1],
Даниел Кунев, 5. клас1
Ръководител: Цветелина Стоянова
- ОУ „Тодор Минков“ – София
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.17
Резюме. Целта на настоящата педагогическа практика е учениците да развият интерес към природните науки чрез участие в практически, творчески и социално значими дейности. Проектът демонстрира как научните знания по биология, химия и технологии могат да се прилагат при създаването на реален козметичен продукт с висока добавена стойност и безопасност. Деликатната бебешка кожа изисква специални грижи и продукти, които да минимизират риска от раздразнения и алергии. С нарастващата осведоменост за вредите от синтетични съставки, интересът към натурални и ядливи формули в козметиката за бебета все повече се увеличава.
Настоящото изследване представя формулиране на иновативен козметичен продукт за измиване – шампоан за бебета, създаден изцяло от безопасни ядливи съставки. Използвани са натурални сърфактанти (сапунени ядки и Sucrose cocoate), глицeрин, пребиотични сгъстители и хранителни консерванти (калиев сорбат и натриев бензоат). Всеки компонент е подбран заради своя натурален произход, ниска алергенност и доказани ползи за чувствителната кожа. Крайният продукт показва добри измивни свойства и подходяща вискозитетна текстура, като същевременно елиминира риска от потенциално вредни химикали и синтетични съставки.
Ключови думи: бебешки шампоан, натурална козметика, натурални съставки, кожна безопасност
БЪЛГАРСКОТО ИМЕ НА ДЪЛГОЛЕТИЕТО
Категория „Презентация“, възрастова група 5. – 7. клас
Сияна Краишникова, 7. клас[1]
Ръководител: Анелия Иванова
Средно училище „Константин Константинов“ – Сливен
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.18
Резюме. В наши дни все повече се говори за здравословен начин на живот, свързан не само с физическата активност, но и с храненето на човека. От значение е какви използвани храни влияят положително върху човешкото здраве – един основен белег на дълголетието. В проекта предмет на изследването е българското кисело мляко – направено е проучване за значението му върху здравословния начин на живот и експериментално е проверена технологията на получаването му. Чрез описателен и сравнителен метод, както и чрез анализ на проведени експерименти, се постига поставената цел – проверка на условията за подквасване на киселото мляко – подходяща температура на млякото и средата, и влиянието на различни подкваси върху процеса. В края на изследването е установено, че добрите подкваси съдържат по-висок процент масленост на млякото, както и че видът им също е от значение за времето на извършване на подквасването на млякото.
Ключови думи: кисело мляко, подквасване, млечнокисела бактерия, дълголетие
ХИМИЯ НА МОНЕТИТЕ
Категория „Презентация“, възрастова група 5. – 7. клас
Кристина Анкова, 7. клас[1]
Сияна Христова, 7. клас1
Ръководител: Ростислава Цанева
Основно училище „Любен Каравелов“ – Попово
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.19
Резюме. Настоящото изследване разглежда химичния състав и строеж на древните монети, технологиите, използвани за тяхното сечене, както и процесите на стареене и корозия. Представени са различни метали и техните характеристики, влияещи върху устойчивостта и външния вид на монетите. Изяснява се ролята на патината като защитен слой и се обсъждат методи за химическо почистване. Специално внимание е отделено на начините за определяне на автентичността на монети чрез химични и физични анализи. Целта е да се създаде представа за взаимодействието между химичните елементи и културното наследство, да се анализират факторите, които влияят върху състоянието на монетите с течение на времето, възможностите за химическо почистване и определяне на тяхната автентичност, както и да се повиши интересът на учениците към приложната химия.
Ключови думи: монети, метали, корозия, патина, химично почистване, автентичност
Химия на шоколада
Категория „Презентация“, възрастова група 8. – 10. клас
Камелия Вунчева, 9. клас[1],
Мария-Сара Мандил, 9. клас1
Ръководител: Марияна Георгиева
- СУ „Димчо Дебелянов“ – София
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.20
Резюме. Шоколадът има древна история – от какаовите зърна на маите и ацтеките до глобалната индустрия днес. В това проучване разгледахме състава му с акцент върху теобромина и кофеина – алкалоиди с въздействие върху нервната система. Проведохме опити, които доказват разликите в съдържанието на захари и мазнини в черния, млечния и белия шоколад. Обърнахме внимание на влиянието на съставките върху организмите – положителни ефекти, но и рискове при прекомерна употреба. Подчертахме значението на избора на качествен шоколад с коректно изписани съставки, по-ниско съдържание на захар, отсъствие на трансмазнини и разбира се – умерена консумация за здравословен начин на живот. Шоколадът е не само удоволствие, но и част от съвременната химична и хранителна индустрия с важно социално и икономическо значение. Той не е само вкус, а и наука – от структура на съставките до взаимодействията им в организмите.
Ключови думи: шоколад, химия, състав, влияние, умереност
ХИМИЯТА НА ПАРИТЕ
Категория „Презентация“, възрастова група 8. – 10. клас
Биляна Куртева, 9. клас
Ръководител: Ралица Ранчова
127. СУ „Иван Н. Денкоглу“ –. София
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.21
Резюме. Настоящото проучване е посветено на материалите, използвани за изработката на съвременни банкноти и монети, както и методите за тяхната защита от фалшифициране. Представени са два основни вида банкноти – произведени от памук и лен, както и полимерни банкноти, изработени от синтетични пластмаси като полипропилен. Анализирани са различни метални сплави, използвани при производството на монети – медно-никелови, алуминиеви, бронзови и стоманени – с акцент върху тяхната устойчивост на корозия. В рамките на проекта са проведени експерименти, включващи изследване на устойчивостта на различни видове хартия в разтворители, магнитни тестове на монети и анализ на флуоресценцията на банкноти под ултравиолетова светлина. Изследвано е и наличието на микроби по повърхността на банкнотите, както и влиянието на различните материали върху хигиената. В заключение са разгледани бъдещето на парите и ролята на дигиталните технологии в тяхната еволюция.
Ключови думи: банкноти, монети, полимер, флуоресценция
виж повече
Алуминият в криогениката
Категория „Презентация“, възрастова група 8. – 10. клас
Даниел Анков, 9. клас[1]
Ива Петкова, 9. клас1
Ръководител: Марияна Георгиева
- СУ „Димчо Дебелянов“ – София
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.22
Резюме. Разработката е свързана с отбелязването на 200 години от откриването на алуминия и разглежда приложението му в криогениката. Алуминият е метал от IIIA група с постоянна валентност 3 и притежава свойства, които го правят ефективен при екстремно ниски температури – под -150°C. При такива условия той запазва своята здравина, гъвкавост и стабилност, без да става крехък. Криогениката изследва как се променя поведението на материалите при дълбоко охлаждане. Алуминият подпомага процесите чрез своята висока топлопроводимост, лекота и устойчивост на корозия. При криогенно третиране, материалът проявява подобрени механични качества като износоустойчивост, стабилност на формата и по-добро разсейване на топлината. Тези свойства улесняват създаването на компоненти, които могат да издържат на голямо натоварване, температурен стрес и износване. Алуминият също така подпомага енергийната ефективност и намалява общото тегло на конструкциите, при което се повишава надеждността и функционалността на системите при екстремни условия.
Ключови думи: алуминий, криогеника, ниски температури, индустриални приложения
ПРИЛОЖЕНИЕ НА АЛУМИНИЯ ВЪВ ВАКСИНИТЕ
Категория „Презентация“, възрастова група 8. – 10. клас
Станислав Милчев, 9. клас[1]
Ръководител: Петя Вълкова
Профилирана природо-математическа гимназия „Гео Милев“ – Стара Загора
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.23
Резюме. Успоредно с нарастването на бионаличността на метала алуминий се наблюдава повсеместно увеличаване на алуминиевата експозиция върху човека, произлизаща най-вече от ваксинацията. Алуминиевите соли във ваксините играят ролята на адюванти – вещества, стимулиращи имунния отговор и подобряващи ефикасността на ваксината. През 1926 г. е открит първият алуминиев адювант от Александър Глени. Благодарение на свойството на алуминиевите соли да адсорбират антигени посредством слаби взаимодействия, запазвайки характеристиките им, се обуславя широката им употреба във фармацията. Методите на действие на алуминиевите адюванти включват – ефект на депото, профагоцитен ефект и NLRP 3 инфламозома ефект. Открита е корелация между случаите на аутизъм и т.нар. Синдром на войната в Персийския залив и наличието на алуминиеви адюванти във ваксините. СЗО издава положителна оценка за прилагането на алуминиеви адюванти във ваксините, отчитайки преимуществото на ползите от тях в борбата за опазване на общественото здраве.
Ключови думи: алуминиеви адюванти, ваксини, „ефект на депото“, аутизъм, синдром на войната в Персийския залив
Алуминий: „ Крила на човечеството – Любимец 13“
Категория „Презентация“, възрастова група 8. – 10. клас
Ростислав Стойков, 8. клас[1]
Ръководител: Пепа Георгиева
Професионална гимназия по хотелиерство и туризъм „Академик Неделчо Неделчев“ – Сливен
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.24
Резюме. Проучването е посветено на 200-годишнината от откриването на алуминия и е свързано с неговата интересна история и любопитни свойства, които провокират нашето въображение. Елементът с № 13 – „крилатият“, „въздушният“, притежава качества, които някога са били фантастика, но днес са реалност. Алуминиевата индустрия е в ход, но трябва ли да се страхуваме от алуминия? Той е единственият материал, който може да бъде рециклиран неопределен брой пъти, без да се разрушава и все още има същите качества като първия път, когато е бил създаден, и е щадящ околната среда.
Ключови думи: откриване, физични и химични свойства, рециклиране, околна среда, индустрия, здраве
„На този метал принадлежи бъдещето“
Д. И. Менделеев
ХИМИЯТА В ПЧЕЛНИЯ МЕД
Категория „Презентация“, възрастова група 8. – 10 клас
Сиана Каракашева, 10. клас[1],
Симона Тричкова, 10. клас1
Ръководител: Майя Найденова-Георгиева
Профилирана природо-математическа гимназия „Гео Милев“ – Стара Загора
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.25
Резюме. Пчелният мед, известен като „течното злато“, е един от най-ценните натурални хранителни продукти. Той е познат на човека още от времето на древните египтяни. Медът е резултат от труда на пчелите работнички. Те събират нектар от растенията, поставят го в пчелна килийка и го запечатват с восък. Благодарение на процесите, които се извършват в организма им, нектарът променя химичния си състав и се превръща в мед. Пчелният мед е многокомпонентен продукт. В него се съдържат над 180 отделни вещества, като въглехидрати, органични киселини, витамини и други (Nenchev & Ghelyazkova, 2010). Киселинният му характер го прави отлично средство против бактерии и възпаления. Поради сладкия си вкус той е широко разпространен подсладител.
Ключови думи: пчелен мед, пчели работнички, нектар, въглехидрати
ИЗПОЛЗВАНЕ НА АЛУМИНИЙ В БИЖУТЕРИЯТА: БИЖУТА ОТ АЛУМИНИЕВА ТЕЛ
Категория „Презентация“, възрастова група 8. – 10. клас
Талиса Якимова, 10. клас[1]
Ръководител: Галя Аралова–Атанасова
Професионална гимназия по дизайн „Елисавета Вазова“ – София
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.26
Резюме. Целта на настоящата статия е проучване на доста нестандартно и малко очаквано приложение на алуминия в модата и бижутерията. Установява се, че такива иноватори в модата като Пако Рабан, Тиери Мюглер, Стела Маккартни, Айрис Ван Херпен, Гарет Пю и Оливие Рустейн експериментират с алуминия като материал за създаване на атрактивни, футуристични и необичайни дрехи, корсети, шапки и чанти. Липсва организирано производство на алуминиеви аксесоари, както и утвърдени артисти, които изработват предимно алуминиеви бижута. Проведени са експерименти със създаване на собствени, авторски, дизайнерски, бутикови, ръчно изработени (крафт) бижута от алуминиева тел. Изследвани са качественият и количественият химичен състав на алуминиевата тел и физиологичното влияние на алуминиевите бижута върху човешкия организъм. Създадено е лого от алуминиева тел на собствена фирма, която би произвеждала бижутата.
Ключови думи: алуминий, мода, бижутерия, алуминиева тел, бижута от алуминиева тел, предприемачество
ХИМИЯ НА МЛЕЧНИТЕ ПРОДУКТИ
Категория „Презентация“, възрастова група 8. – 10. клас
Пламена Боиклиева, 10 клас[1]
Ръководител: Дафинка Юрчиева
Средно училище „Антим I“ – Златоград
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.27
Резюме. Химията на храните е основна дисциплина, която изучава състава и химичните реакции на хранителните компоненти по време на тяхната обработка, допринасяйки за създаването на по-качествени и безопасни продукти. Кравето мляко е богато на хранителни вещества: съдържа вода, белтъци (суроватъчни, казеини, млечни), мазнини (триглицериди, фосфолипиди, витамини A, D, E, K), въглехидрати (лактоза) и минерали (калций, натрий, калий, магнезий).
Млечнокиселата ферментация, осъществявана от бактерии като Lactobacillus и Streptococcus, превръща пирувата в млечна киселина. Този процес удължава срока на годност и подобрява вкуса на ферментиралите продукти. При производството на сирене млякото се подсирва с мая и калциев дихлорид, осигуряващ стабилна структура. Наличието на хлоридни йони в саламурата се доказва със сребърен нитрат. Ненаситените мазнини се доказват с йод, а казеинът се изолира и идентифицира чрез биуретова и ксантопротеинова реакция.
Ключови думи: кравето мляко, млечнокисела ферментация, казеин, ненаситени мазнини, сирене
Химия в маслините
Категория „Презентация“, възрастова група 8. – 10. клас
Симона Гочева, 10. клас[1]
Ръководител: Майя Найденова
Профилирана природо-математическа гимназия „Гео Милев“ – Стара Загора
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.28
Резюме. Основният предмет на изследването е химия на храните, в частност – химия в маслините. Разработката започва с въведение, включващо информация за маслиновото дърво, водещите производители в световен мащаб, икономическо значение. Посочени са химичният състав на плода и неговите ползи за човека, хранителната му стойност. Преминава се през основните етапи на обработка в промишлеността: от събиране на плода, през лугова обработка с основи, изплакване с чиста вода, ферментация и осоляване, окисляване и химическо оцветяване, овкусяване със саламура до достигане на крайния продукт. Разкрива се ролята на основните органични и неорганични съединения, като олеинова киселина, феноли, натриева основа, соли на желязото, консерванти, в реализирането на вкуса и вида на маслината. Разгледан е древен способ за обработка, при който не се влагат никакви химични вещества освен чиста вода. Присъства обстойно проучване на етапите в производството на маслото, добито от плода – зехтин, разграничени са видовете и съответният им състав. Изложени са базови знания, които потребителят да съблюдава при избора на качествена маслина. Проведени са два експеримента в домашни условия с два различни вида маслини, които доказват присъствието или липсата на киселини, използвани в саламурата при обработка.
Ключови думи: маслини, химичен състав, обработка, зехтин
Химия на лютото
Категория „Презентация“, възрастова група 8. – 10. клас
Марта Пенчева, 10. клас[1]
Ръководител: Васка Сотирова
- НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“ – София
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.29
Резюме. В проекта са разгледани различните видове химични съединения, предизвикващи усещане за люто: капсаицин (в чушките), пиперин (в черния и белия пипер), джинджерол (в джинджифила), алилизотиоцианат (в уасабито и горчицата) и алицин (в лука и чесъна). Представени са полезните свойства на тези съединения и въздействието им върху човешкото тяло. По-голямата част от тях подпомагат имунната система и храносмилането, а някои имат и други, по-специфични свойства. Разгледани са и някои митове и вярвания, свързани с лютите храни, като например защо се е вярвало, че чесънът действа против уроки, или защо джинджифилът е по-полезен, като се направи на чай. Представени са също и два експеримента, включващи люти храни. За първия е използван черен пипер, за да се демонстрира как сапунът намалява повърхностното напрежение. Вторият изследва електропроводимостта и електролитните свойства на горчицата и джинджифила.
Ключови думи: люто, капсаицин, пиперин, джинджерол, алилизотиоцианат, алицин
ХИНАП – ИЗСЛЕДВАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ВИТАМИН С
Категория „Презентация“, възрастова група 11. – 12. клас
Елица Нейкова, 11. клас[1],
Елисавета Григорова, 11. клас1
Ръководител: Майя Найденова
Профилирана природо-математическа „Гео Милев“ – Стара Загора
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.30
Резюме. В разработката е представена информация за растението хинап като физиология (кратка характеристика), химичен състав, особености на полезните му свойства и приложението му както в народната медицина, така и в кулинарията. За доказване на полезните свойства на плода бе проведен експеримент по образец на глобалния експеримент през 2013 г. Той се базира на качествената реакция за доказване на витамин С, използвайки йод и царевично брашно. Първо определихме средното количество витамин С, което реагира на капка йод. След това експериментално изчислихме съдържанието на киселината в плодовете. Количеството, открито в изсушения хинап, бе по-малко от това, намерено в портокала.
Ключови думи: хинап, аскорбинова киселина, йод, портокал, витамин С, царевично нишесте
АЛУМИНИЯТ – ЧУДНИЯТ МЕТАЛ, ОФОРМИЛ СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
Категория „Презентация“, възрастова група 11. – 12. клас
Живко Зидаров, 11. клас[1]
Ръководител: Деян Димчев
Частно средно училище „Леонардо да Винчи“ – Добрич
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.31
Резюме. Основната цел на разработката е да се демонстрира защо алуминият е толкова важен и специален както днес, така и за нашето бъдеще. Описани са както историята на алуминия, от откриването му до наши дни, така и неговите основни свойства и приложения. Разглеждат се екологичните ефекти от производството на алуминия, като се посочват двата основни проблема и техните решения. Проведени са серия експерименти, с които се разглежда реакцията на алуминия със солна киселина. Освен интересните резултати, които постигнахме (например горене на чист водород), демонстрирахме защо трябва препаратите за почистване да се използват с голямо внимание и винаги да се спазват предупрежденията на етикетите.
Ключови думи: алуминий, екология, експеримент, солна киселина
Химия нa пaритe
Категория „Презентация“, възрастова група 11. – 12. клас
Игликa Кoлeвa, 11. клас[1]
Ръкoвoдитeл: Eмилия Ивaнoвa
Търгoвскa гимнaзия – Бургaс
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.32
Рeзюмe. Тaзи стaтия рaзглeждa химичнитe aспeкти нa пaритe кaтo мaтeриaлeн oбeкт в съврeмeннaтa икoнoмикa. Oснoвният фoкус e нaсoчeн към състaвa и структурaтa нa бългaрскитe мoнeти и бaнкнoти, кaтo сe aнaлизирaт изпoлзвaнитe мeтaли, сплaви и пoлимeри. Рaзглeдaни сa химикo-физичнитe мeтoди зa зaщитa oт фaлшифицирaнe – флуoрeсцeнция и мaстилa с oптичeн eфeкт. Внимaниe сe oбръщa и нa прoцeсa нa кoрoзия нa мeтaлитe, изпoлзвaни в мoнeтитe, и нaчинитe зa тяхнoтo пoчиствaнe чрeз прoсти химични рeaкции в дoмaшни услoвия. В зaключeниe сe прoслeдявa връзкaтa мeжду пaритe и химичнитe прoцeси в мoзъкa, кaтo сe aкцeнтирa върху рoлятa нa дoпaминa – вeщeствoтo, свързaнo с мoтивaциятa и щастието. Изслeдвaнeтo пoкaзвa кaк химиятa нe сaмo oбяснявa физичeскaтa същнoст нa пaритe, нo и тяхнoтo въздeйствиe върху чoвeшкaтa психикa.
Ключoви думи: монети, банкноти, сплaви, кoрoзия, флуoрeсцeнция
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Влияние на маринатите върху месото
Категория „Изследователски проект“, възрастова група 8. – 10. клас
Емил Мирчев, 10. клас[1]
Ръководител: Галя Петрова
Национална природо-математическа гимназия „Акад. Л. Чакалов“ – София
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.33
Резюме. Настоящият проект проучва биохимичния процес на мариноване. Целта му е да покаже важността на денатурацията на белтъците за увеличаване еластичността на месото. Изследват се три вида месо в осем различни маринати, групирани в 4 категории: кисели, алкални, алкохолни и ензимни. Проучването изследва как времето за мариноване и химичният състав на маринатата влияят на еластичността и цвета на месото. Най-добри резултати се постигат при максимална денатурация на протеина еластин. Установява се, че мариноването води до пик на еластичността, след който настъпва ренатурация, като еластичността намалява. Това е доказателство, че изследването на пика на мариноването е ключово за оптималното увеличаване на мекотата на месото.
Ключови думи: мариноване, марината, денатурация, еластичност, цвят на месото
АНАЛИЗ НА ПРИРОДНИ ВОДИ В ОБЩИНА СЛИВЕН
Категория „Изследователски проект“, възрастова група 8. – 10. клас
Никола Урумов, 9. клас[1]
Ръководител: Анелия Иванова
Средно училище „Константин Константинов“ – Сливен
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.34
Резюме. Качеството на природните води и предпазването им от замърсяване е определящо за здравето на хората и екосистемите. Проблемът с чистотата на водите в Сливен е особено актуален днес поради факта, че на територията на града и в околностите му са налични много източници на замърсители. Предмет на изследването е извършване на химически анализ на водите от реки на територията на Сливен. Теоретичното проучване по темата породи въпрос, свързан с химичния им характер и съдържание на определени йони в изследваните природни води на града. Достатъчно чисти ли са те за използването им в ежедневната дейност на хората и крият ли риск за развитие на болестни състояния, като метаболитна алкалоза или ацидоза? За разработката на настоящото изследване са използвани описателен и сравнителен метод, както и методите анализ и синтез. Експериментално е установено, че водите на някои реки съдържат определен вид йони от изследваните и са т.нар. „твърди води“.
Ключови думи: химически анализ, експерименти, твърдост на водата, чистота на водата
Могат ли тестовете в домашни условия надеждно да определят качеството и автентичността на меда?
атегория „Изследователски проект“, възрастова група 11. – 12. клас
Ева-Мария Дръндарова, 12. клас[1]
Ръководител: Елисавета Митова
Професионална гимназия по химични и хранителни технологии – Пазарджик
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.35
Резюме. Медът е ценен продукт, известен със своите здравословни ползи и уникален вкус. На пазара често се срещат фалшифицирани продукти, които могат да съдържат добавки като захарен сироп, вода и други. Това изследване има за цел да сравни дали тестовете в домашни условия дават съпоставими резултати с тези от училищна лаборатория. За изследването се използват два вида мед.
Проба 1 – Пчелинът се намира в „Защитени зони“ от „Натура 2000“.
Проба 2 – От търговската мрежа, натурален пчелен мед.
Тестовете в домашни условия трудно могат да докажат със 100 % точност дали е истински, или е примесен с други вещества, но могат да бъдат добър ориентир. Съпоставяйки процентното водно съдържание с резултата от теста със салфетката, се доказва, че в проба 2 има повече вода, както и в теста с кибрита. Тестът с оцета и анализът за доказване на примеси с търговска гликоза достигат до извода, че в проба 2 има примеси.
Ключови думи: мед, качество, автентичност, лабораторни анализи, тестове в домашни условия
ТРИНАДЕСЕТИЯТ ЕЛЕМЕНТ – СПАСИТЕЛ ИЛИ ТИХ РАЗРУШИТЕЛ?
Категория „Изследователски проект“, възрастова група 8. – 10. клас
Виктория Дечкова, 9. клас[1],
Никола Велчев, 9. клас1
Ръководител: Нели Иванова
- средно училище „Иван Николаевич Денкоглу“ – София
https://doi.org/10.53656/nat2025-3.36
Резюме. Настоящият изследователски проект изследва въздействието на алуминия върху човешкото здраве, като се фокусира върху потенциалните рискове, свързани с използването на алуминиеви съдове и опаковки за храни. Алуминият е широко разпространен метал, използван в хранителната и медицинската промишленост. Въпреки дългогодишното схващане, че алуминият е безопасен, съвременни проучвания показват, че той може да се натрупва в организма и да има невротоксично въздействие. Целта на проекта е да се установи наличието на алуминиеви йони (Al³⁺) в храната след термична обработка в алуминиеви съдове и да се оцени потенциалният риск за здравето. Чрез експериментални анализи, лабораторни изследвания и социологическо проучване се установи, че алуминиевите съдове могат да отделят вредни йони, особено при взаимодействие с киселинни храни или продължително готвене.
Ключови думи: алуминиеви съдове, здравни рискове, невротоксично въздействие, алуминиеви йони, термична обработка, киселинни храни
Свързани статии:
Сп. „Обучение по природни науки и върхови технологии“, книжка 1-2/2024, година XXXIII
Сп. „Обучение по природни науки и върхови технологии“, книжка 3-4/2024, година XXXIII
Сп. „Обучение по природни науки и върхови технологии“, книжка 1/2025, година XXXIV
Сп. „Обучение по природни науки и върхови технологии“, книжка 2/2025, година XXXIV
