Иво Точевски, Бистра Таракова
ПГИТ „Проф. д-р Асен Златаров“ – Петрич
https://doi.org/10.53656/voc22-19istr
Резюме. Постмодерната дидактическа парадигма разчита на контекстността, на взаимните връзки в хода на педагогическото взаимодействие, на разнообразието в стиловете на учене и методите на обучение, на променящата се учебна среда. Важна част от постмодерната дидактическа парадигма са информационно-комуникационните технологии, които не просто улесняват учениците в търсенето и обработването на информация, но и позволяват съвместна работа извън класната стая, изграждане на персонална учебна среда и самоорганизиране на обучението. В статията е очертана ролята на дигиталната грамотност на учениците за постигане на учебните цели, за осъществяване на проблемното обучение, личностноориентирания и интердисциплинарния подход в часовете по история и цивилизации. Представят се дидактически решения, при които учениците обогатяват знанията си за обществено-политическите процеси в България и на Балканите в средата на 20-те години на ХХ век чрез изпълнението на практически задачи и решаването на учебен проблем съобразно индивидуалния напредък и участието на всеки ученик в екипна работа.
Ключови думи: цифрова грамотност; проблемно базирано обучение; ИКТ; интердисциплинарен подход; учебна среда; история
Свързани статии:
Recognition of Problematic Educational Situations in Computer Modeling Training
Кръгла маса „Българистиката днес в Гърция – академични центрове, изследователски полета, образователни програми“ по Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“
Verbal Aggression as a Product of the Minimized or Missing Functions of Social Intelligence
Какво, колко и как чете българският ученик (у нас и по света)? (Анализ на данни от анкетно проучване)
