Елена Иванова 1), Максим Стаменов 2)
1) Санктпетербургски държавен университет (Русия)
2) Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН
https://doi.org/10.53656/for22.62puln
Резюме. В руския език, за разлика от българския са се съхранили две форми на прилагателните – пълна и кратка, при което кратката форма в съвременния език може да се използва само в предикативна позиция. В предлаганата статия на базата на паралелен руско-български корпус се разглежда въпросът с какви средства намира израз в българския език противопоставянето на двете форми на руските прилагателни, по какъв начин се предават на български поредицата от техни семантични, стилистични и синтактични особености, включително тяхната способност да изразяват временен и/или устойчив признак. Показано е, че българският език реагира различно в случаите, когато руската пълна и кратка форма се различават помежду си семантично, както и в случаите, когато разликата между руските форми е стилова или прагматична. Открояват се и разминавания в семантиката на еднокоренни руски и български предикативни прилагателни с оглед на възможността им да именуват устойчивостта на признака (т.е. да означават свойство, характеристика) или неговата актуалност (временно състояние).
Ключови думи: прилагателно; кратка и пълна форма на прилагателното; предикатив; устойчиви и временни признаци; български език; руски език
Свързани статии:
Образование за устойчиво развитие – практико-приложни аспекти
По следите на междувоенния пътешественик в Европа и Америка (М. Русева. Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на XX век)
Application of the Competency Model in Business Administaration Higher Education in Horizon 2030
Романтическата парадигма в „Балада за Георг Хених“
