Деспина Василева
Софийски университет „Свети Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2021-5-1-read.eye.T.
Резюме. В статията е представено проучване на възприемането на страница от учебник по български език. Участници в експеримента са 30 ученици на възраст между 15 и 19 години от училища в София. Проучването се реализира чрез система за проследяване на погледа (Eye Tracking). Конструирани са 8 стимула (страници от учебник), съдържащи компонентите „текст“, „изображение“, „диаграма“, с редуване в отделните страници на тяхното количество. Стимулите са представени в комбинация от всички възможни двойки – в ляво и в дясно зрително поле. Целите на изследването са проследяване на погледа върху отделни елементи на страница от учебник; установяване кои в обема на страниците са зоните на задържане на погледа. За оценката на характеристика на погледа е изчислен броят на сакадите в лявото и в дясното поле на слайдовете. Данните са организирани в електронни таблици, чрез които е направена първичната им обработка. Направен е статистически анализ – двугрупов t-тест (две извадки с различни дисперсии). Изчислени са среден брой сакади, стандартно отклонение, стандартна грешка, критично отношение. Установи се следното: няма разлика в движението на погледа по отношение ляво и дясно зрително поле, а в най-висока степен задържането на погледа е върху средата на страницата.
Ключови думи: проследяване на погледа; елементи в структурата на учебник; текстови компоненти в учебник; извънтекстови компоненти
Свързани статии:
Образование за устойчиво развитие – практико-приложни аспекти
Медийната грамотност – (не)изгубена кауза (А. Ефтимова, Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст)
Морфофонологични, фоносинтактични и лексикално-семантични аспекти на словното ударение в испанския език
Проучване ролята на образованието за икономическото развитие на регионите в България
