Гл. ас. д-р Теодора Илиева
Педагогически факултет
Тракийски университет – Стара Загора
https://doi.org/10.53656/bel2021-5-4.phras.media.news
Резюме. Предпоставките за спонтанното или обмислено фразеологично словотворчество са както културни и социално-икономически, така геополитически, етнопсихологически, конюнктурни и др. Някои от новите фразеологични изрази придобиват гражданственост и се мултиплицират, други застиват в полето на оказионалното словотворчество. Основни критерии при ексцерпцията на неофраземите в изследването са: хронологичният – анализират се същински и несъщински фразеологизми, изолирани от медиатекстове през последните 7 години; смисловият – установява се семантичната мотивация, която е резултат от заемане, калкиране, модификация на елемент от фраземата или реабилитиране на архаични словосъчетания; структурният – моно-, би- и полиелементни форми; тематичният – устойчиви единици с различна концептуална и стилова принадлежност. Целта на проучването е диференциация на новите същински фразеологизми според деривационните способи и начини за възникването им чрез метафоризация, метонимизация, ирония, хипербола, субституция и др. Всеки от фразеологичните изрази е представен комплексно според посочените параметри.
Ключови думи: нови фразеологизми; фразеологична мотивация; семантична деривация; ресемантизация; фразеологична структура
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
