МОН връчи наградите за наука „Питагор“

Проф. д-р Ивайло Търнев, ръководител и преподавател в Катедрата по неврология в Медицинския университет в София и началник на Клиниката по нервни болести в УМБАЛ „Александровска“, е тазгодишият носител на Голямата награда „Питагор“ за 2026 г. за цялостен научен принос.

Конкурсът на МОН се провежда за 18-а поредна година и се утвърди като най-престижното национално отличие за постижения в областта на научните изследвания.

Петнадесет наследствени заболявания, описани за първи път в света – зад това забележително научно постижение стои и работата на проф. Ивайло Търнев. Неговите изследвания допринасят за разкриването на генетичните причини за редки заболявания и за ранната им диагностика и лечение. Проф. Търнев е и сред основните двигатели за създаването на модела на здравните медиатори в България.

С над 400 научни публикации и десетилетия работа в полза на пациентите той съчетава научните открития с реална обществена промяна.

Наградата – статуетка и премия в размер на 8000 евро, му беше връчена от премиера Румен Радев.

„Колкото и да е трудно, ще повишим в бюджета за 2027 г. средствата за научна инфраструктура и научна дейност – от 35 милиона евро тази година на 62 милиона евро следващата година. И това не е достатъчно, но е важна стъпка. Това е ясна заявка на държавата, че ще продължим да подкрепяме всички учени. Ще търсим ефективни форми, не само финансови, а и организационни форми на сътрудничество“, каза министър-председателят.

Той подчерта още, че потенциалът на една нация вече не се измерва само с нейните природни богатства, броя население, финансов ресурс и икономическа мощ, а най-вече със силата и постиженията на нейните учени.

И изтъкна значението на инвестицията в младите учени, на връзката между образование, наука и бизнес, както и на скоростното внедряване на научните постижения в икономиката и в обществения живот.

Като успешни примери министър-председателят посочи Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към Софийския университет, както и меморандума за сътрудничество между държавата и „Ендуросат“ във връзка с изграждането в бившата авиобаза „Доброславци“ на един от най-големите индустриални паркове в Европа за космически технологии, изследвания и развойна дейност.

„Обединявайки образование, наука и бизнес, ние превръщаме България във все по-атрактивно място за инвестиции“, посочи премиерът Радев.

„Учените често остават извън светлината на прожекторите и далеч от обективите, но именно те са хората, които истински променят света“, заяви министър Вълчев при откриване на официалната церемония.

Според него въпреки безспорните постижения на науката, границата с дезинформацията остава тънка, затова е изключително важно обществото да осъзнава значението на научната работа и нейния принос.

„Надявам се, че с предприетите стъпки и реформи през следващите години ще успеем да върнем блясъка на българското образование, защото то е средата, в която се раждат и развиват бъдещите учени“, каза просветният министър.

Награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на науките за живота и медицината получи проф. Славчо Томов – директор на Научноизследователския институт към Медицинския университет в Плевен. Той работи за осъвременяването на хирургията, а като специалист по акушерство, гинекология и онкология допринася за минимално инвазивните операции. Наградата си получи от председателя на комисията по образование и наука в Народното събрание Димитър Здравков.

Призът за млад учен в същата категория спечели доц. д-р Мартин Караманлиев – хирург онколог, който работи за развитието на роботизираната хирургия и използването на новите технологии за по-голяма прецизност в операциите. Той беше отличен министъра на здравеопазването Катя Ивкова.

Наградата в областта на социалните и хуманитарните науки за утвърден учен беше връчена на чл. кор. проф. д.и.н. Иван Русев от Икономическия университет във Варна – водещ изследовател на стопанската история на България. Той проучва ролята на българските търговци и предприемачи през Възраждането и значението на търговските мрежи за модернизирането на българското общество през XVIII и XIX век.

Той е главен редактор на сп. „История“ на Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“, на „Известия на Центъра за стопанско-исторически изследвания“, на „Журнал за исторически и археологически изследвания“.

През 2025 г. под неговата научна редакция излезе колективната монография „Стопанска история на българите в Османската империя“, издадена от Националното издателство „Аз-буки“.

Проф. Русев получи отличието си от заместник-министъра на образованието и науката акад. Николай Витанов.

Призът за млад учен в категорията получи гл. ас. д-р Михаела Барокова от Нов български университет. Нейните изследвания са насочени към езиковото и комуникативното развитие на децата, особено на тези от аутистичния спектър, които използват малко или почти никакви думи. Отличието беше връчено от председателя на журито Желю Владимиров.

В областта на природните и инженерните науки като утвърден учен бе отличен проф. Петър Антов от Лесотехническия университет. Неговите изследвания са насочени към превръщането на отпадъците от дървообработването в ценен ресурс за създаването на нови материали. Той получи наградата си от вицепремиера Атанас Пеканов.

Наградата за млад учен в категорията спечели гл. ас. д-р Цветелина Кънева от Русенския университет „Ангел Кънчев“. Тя разработва алгоритми, които помагат за по-ефективното използване на слънчевата енергия и управлението на животновъдните стопанства. Наградата връчи председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева.

Призът за комуникация на науката отиде при проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей – БАН. Тя помага на обществото като представя научните открития и новостите в медицината по достъпен и разбираем начин за широката общественост. Проф. Александрова беше наградена от генералния директор на Българската национална телевизия Милена Милотинова.

В тазгодишното издание кандидатстваха 57 учени в осем категории, които бяха разгледани от авторитетно жури от изявени учени.

При избора на победители журито отчита значението и влиянието на научните резултати, престижността на изданията, цитируемостта, спецификата на научната общност, обществения имидж на изследователя и др.

Носителят на Голямата награда „Питагор“ за цялостен принос в науката получава статуетка и парична награда в размер на 8000 евро. Останалите наградени получават грамота, плакет и парична награда в размер на 5000 евро. Всички номинирани получават грамота за номинация. Общо за наградите са осигурени 43 000 евро от бюджета на МОН.