Вестник „Аз-буки”
Няма резултати
Вижте всички резултати
Няма резултати
Вижте всички резултати
Вестник „Аз-буки”
Няма резултати
Вижте всички резултати
Начало Новини Новини 2025

Правителството предлага данъчно облекчение при извършване на научноизследователска и развойна дейност

„Аз-буки“ от „Аз-буки“
09/01/2026
в Новини 2025, Новини 2026
0
Правителството предлага данъчно облекчение при извършване на научноизследователска и развойна дейност
0
Споделяния
0
Прегледи
Share on FacebookShare on Twitter

Въвеждане на данъчно облекчение при извършване на научноизследователска и развойна дейност предлага Министерският съвет, който одобри на свое заседание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Промяната предвижда на данъчно задължените лица, извършващи научноизследователска и развойна дейност, да бъдат признати за данъчни цели допълнително 25 на сто от разходите им за НИРД в годината на отчитането им, когато са изпълнени определени условия.

В случай че в резултат на развойна дейност бъде формиран дълготраен нематериален актив, се предлага данъчно задълженото лице да има право да увеличи с 25 на сто разходите за развойна дейност, включени в историческата цена на този актив.

Както „Аз-буки“ съобщи, изменението бе предвидено в преходните и заключителни разпоредби на оттегления в края на миналата година проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г.

Мярката бе изготвена с цел стимулиране на компаниите да инвестират повече в иновации и нови технологии, което се очаква да доведе до повишаване на конкурентоспособността на бизнеса и до ускоряване трансфера на знания към реалната икономика.

Обявените преди два месеца предварителни данни на Националния статистически институт за разходите за научноизследователска и развойна дейност показват, че те бележат ръст от 7,3% през 2024 г. и достигат до 1,574 млрд. лв. С това се запазва и тенденцията на нарастването им всяка година в периода 2020 – 2024 г. В същото време,

темпът на нарастването на средствата

за НИРД се забавя, след като през 2022 г. той бе 17,8%, а през 2023 г. достигна 15,9 на сто. Данните на НСИ показват още, че интензивността на НИРД (измерена като процент на разходите за НИРД от брутния вътрешен продукт) възлиза на 0,77% и е с 0,02 пункта по-ниска в сравнение с 2023 г. В периода 2020 – 2023 г. разходите за НИРД бяха около 0,8% от БВП на страната.

Сектор „Предприятия“ отново е най-големият от четирите институционални сектора, в които се осъществява НИРД, като неговият дял е 65,1% (1,025 млрд.лв.) от общите разходи през 2024 г. Година по-рано в него бяха съсредоточени 64,3% (943,8 млн .лв.) от общите разходи.

Следва сектор „Държавно управление“, от който научните институти и организации формират 27% (424,5 млн. лв.) при 28,7% от общата сума (421,8 млн.лв.) през 2023 г.

Направените разходи за наука от висшите училища и университетските болници възлизат на 7,4% (116,8 млн. лв.), като бележат ръст в сравнение с 6,5% (95,3 млн.лв.) през предходната година. Нетърговските организации отново имат дял от 0,5% (7,7 млн. лв.). Няма промяна и в структурата на

финансирането на научноизследователската и развойната дейност,

като и през 2024 г. най-голям остава делът на чуждестранните източници на средства за осъществяване на НИРД – 40,3%. Това е намаление в сравнение с данните от 2023 г., когато делът им бе 41,9% и малко над 40-те процента през 2022 г.

Сектор „Предприятия“ осигурява 32,3% от финансирането на НИРД (34,7 на сто година по-рано), а държавният бюджет – 26,8% от разходите (26,4% през предходната година). Други национални източници допринасят отново с 0,6% средствата за НИРД.

По области на науката и през 2024 г., както и през предходната година, най-голям относителен дял имат разходите за изследвания в областта на техническите науки с дял от 47,4%, или 746,2 млн. лв. Следват медицинските и здравните науки с 22%, или 346 млн. лв., естествените науки – 17,9%, или 281,9 млн. лева, селскостопанските и ветеринарните науки – 6,4%, хуманитарните науки и изкуствата – 3,7%, и обществените науки – 2,6%. Ръст от 4,2 на сто се отчита в персонала, зает с

научноизследователска и развойна дейност през 2024 г.,

като той достига 26 472 души (в еквивалент на пълна заетост). От тях броят на изследователите е 17 601 при 16 356 година по-рано, или ръст от 7,6%. Делът на жените от общия персонал, зает с НИРД, е 48,2%.

Основната част от заетите с НИРД през 2024 г. е съсредоточена във фирмите и научните институти от сектор „Предприятия“ – 54,2% от общия персонал, или 14 343 души. За сравнение през 2023 г. неговият дял е 52,1%, или 13 228 души. В организациите и институциите от сектор „Държавно управление“ научна дейност осъществяват 8145 души, или 30,8%. С научни изследвания и разработки в сектор „Висше образование“ са ангажирани 3859 души, като относителният им дял е 14,6% от всички заети с НИРД. Година по-рано в сектора са заети 3923 души или 15,4% от свързаните с НИРД изследователи. В нетърговски организации с НИРД са заети 125 души.

 

Your Image Description

Свързани статии:

38 млн.лв. за училища и детски градини В Министерския съвет В Министерския съвет Правителството отпусна над 6 млн. лв. за национални програми в образованието

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: данъчно облейчениеДенятзаетостЗакон за изменение и допълнениеЗакон за корпоративно подоходно облаганеМинистерски съветнаучно изследователска дейностНационален статистически институтНИРДфинансиране

Последвайте ни в социалните мрежи

Предишна статия

Кое се зачита за трудов стаж и професионален опит?

Следваща статия

Да се благодарим, че не е нещо по-сложно!

Следваща статия
Да се благодарим, че не е нещо по-сложно!

Да се благодарим, че не е нещо по-сложно!

Последни публикации

  • Два медала за България от Европейската олимпиада по математика за момичета
  • Приложение ще проверява възрастта на децата в интернет
  • Имат ли езикознанието и математиката допирни точки?
  • Програма „ДОМИНО 2“ беше представена в кампанията „Парад на професиите“
  • МОН организира дискусия за повече инвестиции в науката
  • Учители обсъждат в София нов инструмент за проследяване на детското развитие в градините
  • Отличия за призьорите в XXIX национален конкурс за весела детска рисунка „Малките нашенци“
  • Рекорден брой участници събира XXXI национален конкурс „Диньо Маринов“ във Варна
  • Над 150 младежи участват в 52. национална младежка астрономическа конференция
  • Бобрите допринасят за биоразнообразието на влажните зони
  • „Математиката не е само за зубъри“, в това е категоричен младият учен Владимир Митанкин, един от хората, въвели термина полуцели числа
  • В Кюстендил откриха нов STEM център в ПГ по селско стопанство
  • От зов за помощ до реална подкрепа
  • От часа по програмиране до „Онлайн лекар“ – ученички от Варна разработват здравен стартъп
  • Проф. Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите: Необходима е промяна в модела на финансиране на университетите
  • Как се появяват нови думи?
  • Приказната нощ на Русе
  • Ученици стажуват пробно по проект за дуално обучение
  • Предложение: „Треньор по вид спорт“ и „Помощник-треньор по вид спорт“ стават регулирани професии
  • Министър Сергей Игнатов обсъди с ректора на Бургаския държавен университет развитието на научната дейност на висшето училище
  • Поздравителен адрес от министъра на образованието и науката проф. Сергей Игнатов до „Аз-буки“
  • От 1896 г. до днес: „Аз-буки“ – гласът на българското образование

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

© 2026 JNews - Premium WordPress news & magazine theme by Jegtheme.

bg_BG
en_US bg_BG
Няма резултати
Вижте всички резултати

© 2026 JNews - Premium WordPress news & magazine theme by Jegtheme.