Да се благодарим, че не е нещо по-сложно!

Михаела МОСКОВА*

Изразяването на благодарност е част от всекидневното общуване, а езиковите средства, с които го правим, са разнообразни и често разкриват динамиката на живата реч. Понякога можем да чуем или прочетем израза благодаря се, използван там, където по правило очакваме глагола благодаря или пасивната форма съм благодарен. Примери откриваме в социалните мрежи или електронните форуми, но също и в спонтанното устно общуване: Говорите глупости, благодарете се, че децата ви са лесни; Благодарете се, че тука няма такива закони; Колко се радвам и се благодаря, че не е нещо по-лошо!

В съвременния български книжовен език глаголът благодаря е невъзвратен, непреходен глагол със значения ‘изказвам някому благодарност, признателност; изпитвам чувство на благодарност, признателност към някого; благодарен съм някому’ (вж. „Речник на българския език“). Глаголът благодаря се обаче не допуска граматичното изразяване на адресат на благодарността и затова обикновено се реализира със значението ‘радвам се, доволен съм от нещо, от изхода на нещо, дори ако това не е точно каквото искам’.

Тази употреба се вписва в по-широката тенденция в разговорната реч невъзвратни и непреходни глаголи да се трансформират във възвратни и преходни и обратно – процес, при който глаголите променят не само формата, но и част от значението си. Трябва да помним обаче, че този процес е характерен за разговорния език и не принадлежи към книжовната норма. Формата благодаря се също е разговорна и не се среща при официално общуване. В такива случаи е препоръчително да използваме глагола благодаря в съчетание с предлозите за или на или глаголи и изрази с близко значение като радвам се, че; доволен съм, че.

Д-р Михаела Москова е главен асистент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките.