Актьорите Теодора Духовникова и Димо Алексиев: Професията ни предизвиква много съмнения по време на целия ни път

Срещаме се с актьорите Теодора Духовникова и Димо Алексиев на премиерата на „Есента на демона“, продължение на сериала „Дяволското гърло“. Тя – нежна и изкусителна, а той – винаги цветен и в добро настроение. Двамата споделят какви ученици са били, как са решили в каква посока да тръгнат и изпитвали ли са съмнения в себе си.
Макар да е имала колебания по пътя, Теодора Духовникова не се отказва от призванието, което е забелязано още от учителките ѝ в детската градина и продължава да оставя следи в българското кино и театър. Историята на Димо Алексиев се оказва в контраст с тази на Духовникова. Решава да се занимава с актьорско майсторство, след като е възпрепятстван да бъде професионален спортист. В училище също не е бил сред най-примерните ученици, но е благодарен на учителите, които никога не са му обърнали гръб.
За най-хубавите моменти от ученическите години, актьорския път и призива им към младите хора актьорите разказват в специално интервю за в. „Аз-буки“.    

„Винаги съм била добра ученичка“, казва Теодора Духовникова, която е възпитаничка на Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“ в София. Въпреки това

признава, че ѝ е било трудно да се справя с всички предмети в училище.

Затова пък бившата директорка на гимназията Гергина Тончева, към която е запазила дълбоко уважение, ѝ дала съвет да се фокусира върху предметите, които обича.

„Любимият ми предмет беше литературата, а също и история, психология, философия и латински език. За останалите предмети директорката ми каза така: „Ще си затворим едното око и няма да ти се караме много“, споделя актрисата.

Димо Алексиев разказва, че е бил „по-скоро проблемен ученик, отколкото добро дете“. Затова пък години по-късно решава да се завърне в училището, от което е тръгнал, създавайки програма за проблемни деца. Идеята му е да помага на децата да преодолеят агресията чрез изкуство. Споделя, че дълго време е бил отдаден на тази кауза, защото „колкото и проблемни да са децата, ако някой им подаде ръка и им покаже и нещо друго, има шансове това да даде добър резултат“.

И двамата признават, че са имали много забавни моменти в училище и разбира се, като на всеки ученик, и на тях им се е случвало да бягат от час. Духовникова си спомня, че дори е имало момент, в който е искала да напусне училище. Тогава директорката я извикала в кабинета си, измила ѝ купа с череши и казала да ги изяде, да се успокои и да се върне обратно в час.

„Никога няма да забравя колко прохладни и червени бяха тези череши, прекрасни спомени“, усмихва се актрисата.

Димо Алексиев споделя, че е правил твърде много „глупости и диви неща“, но през смях казва, че е по-добре да не бъдат разгласявани. Използва момента

да се извини на учителите и съучениците си, „понесли всичко това“ заради него.

Все пак със сериозен тон добавя, че „за да може човек да порасне, трябва преди това да падне“. А днес е сигурен, че съучениците му, четейки тези редове, ще се сещат за моментите с добри чувства.

Актьорите с умиление си спомнят за учителите си. Теодора Духовникова разказва, че все още поддържа връзка и често се среща с любимата си учителка Таня Чолакова, която е преподавала и на Явор Гърдев (режисьор в Народен театър „Иван Вазов“ – бел. ред.). Актьорът пък се сеща за любимите си учителки Венета Бочева по английски и г-жа Анастасова по психология. И отправя благодарност към всичките си учители, които по думите му, винаги са имали вяра в него.

„Въпреки общото мнение, те винаги гледаха да са по-толерантни и разбиращи“, разказва той. В съзнанието му се е запечатала неочакваната подкрепа от учителите му, които са били на всеки негов волейболен мач.

И докато пътят на Духовникова сякаш е предначертан още от детската градина,

Алексиев първоначално няма планове да става актьор.

Актрисата споделя, че още в характеристиката в детската градина пише, че е с изявени артистични способности. Но това не означава, че винаги е била сигурна в себе си и във възможностите си. Напротив, често се съмнява и дори поставя под въпрос бъдещето на кариерата си.

„Актьорското майсторство е професия, която изпитва куража ти непрекъснато и предизвиква много съмнения по време на целия ти път. Слава богу, професията винаги, колкото и пъти да съм искала да си тръгна от нея, сама ме е връщала и продължавам вече толкова години да вървя по пътя си, крачка по крачка“, споделя тя.

Месец преди изпита си в НАТФИЗ Димо Алексиев казва на майка си, че иска да кандидатства и да бъде актьор. Първоначалният му план е да продължи да се занимава професионално със спорт и да учи в Националната спортна академия. Но контузия прави това невъзможно и му се налага бързо да се преориентира. Въпреки това в началото изобщо не е убеден, че актьорското майсторство е неговото нещо, отнема му време да се отдаде на професията.

„А кога разбрах, че искам да стана актьор? Може би след като бях завършил, 3 – 4 години след това“, спомня си Алексиев. През годините често продължава да се пита дали това е призванието му, но ето че още продължаваме да го гледаме, както самият той казва.

И двамата актьори призовават днешните ученици да вярват в себе си, да мечтаят,

да бъдат последователни в действията си и никога да не са в застой. Да знаят, че когато правят малки крачки всеки ден, успехът със сигурност ще ги застигне.

Духовникова отправя послание към младите да бъдат сигурни в това, което искат, и в това, с което ще се занимават: „Мили деца и млади хора, не си позволявайте да прекарате по-голямата част от живота си в професия, която не ви доставя удоволствие и радост, защото, ако обичаш това, което правиш, няма да имаш нито един работен ден“.

Съветът на Димо Алексиев е младите хора да използват разумно свободното си време и да осъзнаят, че това, което им се случва в момента, никога повече няма да се върне. Трябва да се занимават със смислени неща, които да бъдат полезно допълнение към тяхното развитие – учене на езици, свирене на инструменти, неща, от които да извличат позитиви. „Младите хора трябва да разберат, че сега е моментът, в който могат да бъдат всичко, което поискат. Просто трябва да мечтаят и да не стоят на едно място“, споделя той.

Сериалът, от който никой никога не се връща същият

Дългоочакваното продължение на сериала „Дяволското гърло“ вече е факт. За разлика от повечето познати на зрителя роли този път Димо Алексиев влиза в образа на положителен герой и споделя, че няма търпение да види какво се е получило.

Персонажът на Теодора Духовникова на супергерой в професионално отношение, но с много проблеми в личен план, който познаваме от първи сезон, ще премине през нови моменти на обрати във втория. Актрисата споделя, че във втори сезон героинята ѝ – агент Мия Язова, е много по-самотна, много по-отчаяна, но е запазила „тази своя страст да преследва лошото и да се стреми към справедливостта, което е най-силната ѝ черта“.

След първия сезон Духовникова призна, че образът на Мия е много далеч от нея и е изпитвала трудности с ролята. Сега, след втория сезон, смята, че персонажът е част от нея. Споделя, че изиграването на ролята ѝ се е получило много по-лесно. Добавя, че „Дяволското гърло“ е особен сериал за всички, които са участвали и в двата сезона.

„Той наистина ни промени. Всички се радваме, че всъщност колкото и да ни е било трудно по време на снимките на този сериал, успяваме да оставим нещо в паметта на зрителя, а хората харесват това. Смятам, че успяваме да спечелим обичта им“, завършва актрисата.

Всяка седмица ще можем да гледаме превъплъщенията на двамата актьори в сериала, от който „никой никога не се връща същият“.

Свързани статии:

Николай Василев, режисьор: Има учители, които променят света Слава Рачева, куклена актриса: Чувството за мярка е голям учител за всички Нов път си направи и пак тръгни: Няма непостижими неща за учениците от ПХГ „Дамян Дамянов“ в Сливен Атанас Пенев от Б.Т.Р.: Публиката е нашият учител, пред който се явяваме на изпит с всяка нова песен