До един месец изпитателен срок при договор за работа до една година

Срокът за изпитване е един от най-често използваните механизми при започване на нова работа. Чрез него работодателят и работникът или служителят получават възможност да преценят дали трудовото правоотношение отговаря на очакванията им. Важно е обаче този срок да бъде съобразен с вида и продължителността на договора, особено когато става дума за срочен трудов договор.

Сключването на трудов договор със срок за изпитване

е обичайна и широко разпространена практика при започване на нова работа.

Неговата главна особеност е, че през време на срока за изпитване страната, в чиято полза (на работника/служителя, на работодателя или в полза на двете страни) е уговорен срокът, може да прекрати договора без предизвестие до изтичане на уговорения срок.

Достатъчно е ясно и недвусмислено да го изрази в писмена форма. Не е необходимо страната, която има право да прекрати договора, да се мотивира по какъвто и да било начин. Прекратяването не подлежи на обжалване и на разглеждане по реда на трудовите спорове.

Законът допуска при първоначално възникване на трудовото правоотношение окончателното приемане на работа да се предшества от трудов договор със срок за изпитване до 6 месеца. Когато трудовият договор е срочен и е с определен срок, по-кратък от една година, срокът за изпитване е до един месец. По този начин се предоставя възможност за определяне на срок за изпитване съобразно уговорената продължителност на работата.

Ако в трудовия договор не е посочена продължителността му,

то се смята, че срокът за изпитване е 6-месечен. Това правило не се прилага, ако срокът на трудовия договор е за извършване на работа до една година. В подобни ситуации, ако трудовият договор е срочен и срокът му е една година или по-кратък, продължителността на срока за изпитване се смята, че е един месец, при положение че конкретен срок не е изрично посочен.

Важно е да се уточни, че началото на срока за изпитване започва да тече не от сключването на трудовия договор, а от постъпването на работа на работника или служителя, т.е. от началото на реалното изпълнение на неговите задължения.

Изпитателният срок следва да бъде пропорционален на продължителността на самия трудов договор. Когато работата е уговорена за кратък период, законът не допуска прекалено дълъг срок за изпитване, който би поставил работника или служителя в по-неблагоприятно положение.

Затова при сключване на срочен трудов договор е важно страните внимателно да проверят какъв срок за изпитване е записан в договора. Ако договорът е за срок до една година, изпитателният срок следва да бъде най-много един месец. Това правило гарантира по-голяма яснота, предвидимост и баланс в трудовите отношения.

Справка:

чл. 70 от Кодекса на труда.