Пенсиониране по време на болничен: право на обезщетение

Правото на обезщетение при пенсиониране е част от закрилата на работниците и служителите в края на трудовия им път. Законодателството в България – чрез разпоредбите на Кодекса на труда, ясно дефинира кога и при какви условия се полага такова обезщетение. Тази статия разглежда конкретно случая, когато прекратяването на трудовото правоотношение настъпва поради временна неработоспособност (болничен), но при вече придобито право на пенсия.

Ще изясним приложимите хипотези, правните основания и ограниченията, включително при наличие на повече от един трудов договор.

При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното си трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

Обезщетението не подлежи на данъчно облагане.

В закона изрично е посочено, че обезщетението при пенсиониране се дължи на работещия, ако той отговаря на условията, независимо от основанието за прекратяването на трудовото правоотношение. Следователно, ако работещият отговаря на условието да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, дори едновременно с това е в отпуск поради временна неработоспособност (болничен).

Тези условия се прилагат и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.

Обезщетението се изплаща от работодателя само когато към датата на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Дали работник следва да получи това обезщетение, ако е работил на две места, съответно от единия и от другия работодател?

Съгласно закона, това обезщетение се изплаща само веднъж. Следователно работникът ще има право на обезщетение при пенсиониране при прекратяване на основния трудов договор, ако към датата на прекратяване отговаря на условието е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В нормативните разпоредби липсва правно основание работодателят по допълнителния трудов договор да изплаща обезщетението при прекратяването му.

При прекратяване на трудовото правоотношение поради болест, ако служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той има право на обезщетение, независимо от основанията за прекратяване. Законът допуска това право да се упражни само веднъж – и само по основния трудов договор. Практиката и правната уредба са ясни: болничен не изключва правото на обезщетение, ако са налице законовите условия. Работодателите са длъжни да спазват тези изисквания, а работниците – да познават правата си.

Справка: чл.8, ал.3 от Кодекса на труда; чл. 222 от Кодекса на труда; чл. 228, ал. 2 от Кодекса на труда; чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда.