Препоръката като аргумент за по-висока заплата: мит или реалност

Препоръките от предходен работодател или ръководител отдавна са част от документите, които съпътстват кандидатстването за нова работа. Но в практиката често възниква въпросът: реално ли влияе една препоръка върху формирането на бъдещата заплата и доколко работодателят е длъжен да предостави такъв документ? Настоящият текст дава яснота по темата, като очертава както правната рамка, така и практическото значение на препоръката в процеса на договаряне на възнаграждението.

Препоръката за работа е информация за работника или служителя, предоставена от независим, външен източник.

Този източник обикновено е бивш работодател, пряк ръководител, колега или клиент, който може да каже нещо положително за работещия и е добре запознат с професионалните му качества и постижения. Препоръката е кратък текст, обикновено от половин до една страница, описващ професионален опит, умения и качества по положителен начин. Целта на препоръката е да обясни на евентуалния бъдещ работодател защо трябва да избере конкретен кандидат за работа и кое прави този кандидат подходящ за позицията, за която кандидатства.

В закона няма изрична разпоредба, задължаваща работодателите да изискват от кандидатите за работа предоставяне на препоръка от предходна работа или да се съобразяват с описаното в нея при предложение на работна заплата за определена длъжност. Препоръката сама по себе си може да бъде повод за договаряне на по-високо възнаграждение от страна на работника и е въпрос на взаимно разбирателство дали тя е фактор за работодателя при формиране на конкретната сума за работна заплата.

Според Кодекса на труда в България по писмено искане на работника или служителя

работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането. Четиринадесетдневният срок за изготвяне и предоставяне на документа тече от деня, следващ деня, в който работодателят е получил писменото искане на работника или служителя. Срокът е в календарни дни. В писменото искане на работника или служителя следва да е посочен видът на факта, чието удостоверяване се иска, като няма задължение искането да се мотивира, нито да се посочват целите, за които е необходим документът. Издаването на документа означава неговото подготвяне, подписване, подпечатване, извеждане и предаване на лицето по надлежния ред – да му бъде връчен лично срещу подпис или изпратен с препоръчано писмо с обратна разписка, т.е. така че работодателят да може да удостовери връчването, в случай че се наложи.

По писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен

в 14-дневен срок от искането да му предостави обективна и справедлива характеристика за неговите професионални качества и за резултатите от трудовата му дейност или обективна и справедлива препоръка при кандидатстване за работа при друг работодател.

Препоръката от предходен работодател не е задължителен документ, но може да бъде силен аргумент в преговорите за по-висока заплата. Работодателят не е длъжен да се съобразява с нея при определяне на възнаграждението, но по закон е длъжен да я издаде при писмено искане от страна на работника. Това е инструмент, който всеки работник може да използва стратегически – както за да затвърди професионалния си профил, така и като допълнителен фактор при договарянето на условията по нов трудов договор.

Справка: чл. 128а, ал. 1 от Кодекса на труда; чл. 128а, ал. 2 от Кодекса на труда.

Свързани статии:

Личен автомобил за служебни цели? Кога да кажем „не“ Важни обезщетения при прекратяване на трудов договор Срок за изплащане обезщетението при пенсиониране Законно ли е видеонаблюдението по време на работа