Ролята на учителя е да напътства, да гълчи и да… обича

Иван Симеонов работи в Софийската математическа гимназия „Паисий Хилендарски“. На Годишната среща на олимпийските отбори декември 2024 г. той бе посочен като един от най-заслужилите преподаватели. През последните години випуск 2024 г. с класен Иван Симеонов поставя рекорд с 12 медала от международни олимпиади: по химия – 2 златни (Виктор Лилов),  по математика – 1 златен и 2 сребърни (Марин Христов), по биология – 1 златен и 1 сребърен (Виктор Лилов), по физика – 1 сребърен и 1 бронзов (Баян Гечев), по астрономия и астрофизика: 1 златен и 2 сребърни (Баян Гечев). Учениците от XII^Г в гимназията са носители на още десетки медали от национални, регионални и международни състезания.

Как гледате на идеята учителите, които най-активно участват в подготовката на учениците за олимпийските отбори, да обучат свои заместници, за да се продължат добрите традиции, които имаме? С този въпрос се обърнахме към един от тези всеотдайни учители, на които се крепят отборите, донесли толкова много медали за България.

„Това, поне в СМГ, се е правело винаги  – казва Иван Симеонов. – Но глобално за страната ни няколко островчета са останали. Броят на учителите, които искат и могат да правят това, намалява прогресивно. А и много малка част от младите колеги са готови да положат къртовския труд, за да станат добри учители. Бързи резултати няма. Усилие, труд и всеотдайност трябват.“

Най-главното е учителят да положи добри основи в V – VII клас,

върху които да се развива математическото мислене. След това, по-нагоре децата, които искат да се занимават, започват сами да се учат. В интернет има толкова много литература, на всякакви теми.

„Преди години, когато създавах школата си, ми бяха необходими много дни, за да събера някакъв материал и да го структурирам по подходящ начин, за да го предам на децата – подчертава преподавателят. – Сега, ако едно дете има желание, може да се учи самостоятелно – информация има. Най-съществените неща се учат до VIII – IX клас. По-нагоре вече и да искам да ги уча – иде реч за състезателната математиката, а не за учебния материал, който, между другото, е доста сериозен, няма да мога, просто не разполагам с толкова математически знания. Тогава сложното свършва, за да започне нещо още по-красиво – по-сложното. Но ако ученикът има добра основа и иска да се развива, той сам ще продължи. Тези деца участват в много състезания, имат достъп до всякаква литература, ходят на подготовка в Института по математика. Там има чудесни колеги, много от тях бивши състезатели, които имат и знанията, и опита, и желанието да ги отдадат на децата. От един момент нататък състезателната математика е самостоятелно обучение, на което трябва да отделяш много време. Но това важи за всяка област. Когато полагаш усилия, особено ако имаш дарба, няма начин да не успееш. А ролята на учителя е да поддържа пламъчето, да напътства, да гълчи и да… обича.“

Иван Симеонов е категоричен, че децата се раждат математици.

Ако Господ не е дал някому нужните способности, няма да се получи. Не приема математиката да бъде свеждана само до аритметика. Тя е нещо много повече. Учителят трябва да покаже на децата, че математиката е нещо велико, което е на границата на наука, изкуство, философия, мистика. Могат да го разберат малък процент от хората. Но същото е и при музиката, изобразително изкуство и т.н. Дарбите са равномерно разпределени във всички сфери. Трудното е всеки да открие своята и да се развива в нея.

„Ако се почувстваш щастлив, когато след мимолетно прозрение или след колосално усилие решиш сложна задача или разбереш много сложна теорема, това е като да видиш картина, която ти харесва  – казва преподавателят. – И както няма кой да ти обясни защо тази картина е красива, така и никой не може да ти обясни защо задачата или теоремата е красива, ако не го разбираш сам. Просто го усещаш.“

Според Иван Симеонов в масовия случай на повечето деца в горния курс трябва да се преподават само базисни неща по математика. Ако едно дете ходи  в училище със страх от математиката и не научава нищо, няма смисъл, категоричен е той. От един момент нататък математиката става много сложна и не е за всеки. И би било хубаво този учебен предмет да се опрости за голяма част от учениците. А който иска да се занимава сериозно, има си математически гимназии. Някои деца не могат да се научат, каквото и да се прави. Просто мозъкът им не може да усвои това, което иска Н.В. Математиката. А тя е една доста капризна дама – ако дори за малко не ѝ обръщаш внимание, тя те напуска – най-често завинаги. Елементарната математика е по-сложна от висшата, която е много подредена. Затова за някои деца трябва да се усложни материалът по математика, а за други – да се олекоти.

Друг проблем е, че формата на изпита по математика след VII клас е за всички и не подбира добре децата с математически възможности.

Там и една малка грешка може да е решаваща. Изпитът не проверява дали едно дете има истински потенциал, а просто препитва основни неща. Това показва, че тестовете в момента не са достатъчно добри като селекция. За математическите гимназии е необходим отделен изпит!

„Много е трудно да се увеличи интересът към природните науки, но е възможно – казва Иван Симеонов. – Когато децата са под контрол, те могат да се справят. Но въпросът е как да бъдат мотивирани, когато новите поколения просто са придатък на телефоните си. Не ние контролираме телефоните, а те – нас. Доброто и недоброто е, че интернет дава бърза и лесна информация, но това не заменя личното преживяване и усвояване на знания. И въпросът не е само в информацията, а в начина, по който тя се възприема.“

Хубаво би било във всяко училище да има профилирана паралелка по математика, но няма достатъчно учители, които да могат да обучават тези деца. А е много важно учителите в началните класове да са най-добрите и високоплатените и да имат глобален поглед върху математическото развитие на децата.

„Затова I – IV клас ми е болното място – признава Иван Симеонов. – Истината е, че когато учителката е добра, детето се развива. Родителите знаят това и затова за началните класове се търсят възможности да се стигне до добра учителка, а не до добро училище. Главната цел на образованието трябва да стане именно това: трябва да се намерят добри учители от първи до четвърти клас, което вече е много трудно. Въпреки повишените заплати не съм много сигурен, че някой ще иска да влезе в този „зверилник“.  В него освен „нови“ деца има и „нови“, много строги и изискващи родители. Образованието в момента е като барикада. От едната ѝ страна са учителите, от другата – учениците, а отгоре на барикадата са застанали родителите и изискват ли, изискват. И от едните, и от другите, но… техните си искания. А колкото родители, толкова и искания, много често разнопосочни … и на кого да угодиш… И аз станах …изискващ…“

В последно време, като следствие от срастването на децата с телефоните, те не искат и не могат да пишат бързо, четливо и подредено. Тези деца са и „ковидчета“. Не са писали достатъчно на ръка по време на пандемията и сега не могат да го правят, ръцете им не се движат по листа. А става дума за най-фината моторика, която се развива точно в предучилищна възраст и в първи клас. Е, на клавиатурата на телефона са царе. Та това е първата грижа на учителя, когато дойдат в V клас в СМГ. Той изисква домашните да са написани на бял лист с черен химикал и подписани от родител. Ако има подпис, значи родителят е харесал творението на отрочето си, и учителят го проверява. Ако не му хареса, го хвърля и … наново. Трябва да се създадат добри трудови навици у децата, защото без това не може. Когато питат своите ученици дали родителите им им казват сутрин, когато тръгват за училище, какво трябва да се прави като пристигнат? И защо не правят това, което им е казано? Те мълчат. Очевидно нищо не им казват. А е важно родители и учители да работят заедно. Трябва да има някаква споделена отговорност, а не само изисквания.

„Другото, може би и по-важното, е да се въдвори дисциплина по време на час – категоричен Иван Симеонов. –  Децата са много отворени и готови да се обаждат за щяло и нещяло по всяко време. Това, за което ми трябват няколко месеца, е да се научат, че „когато се мълчи, се мълчи и когато се говори …пак се мълчи“. В пети клас децата може да ги оформиш, да ги нагласиш както трябва за математиката. След това вече е много късно. Ако дойде някой в VIII клас тук, в СМГ, който в V – VII клас не е бил в математически клас и няма нужните знания, настройки и мотивация, няма голям шанс. Това са три много тежки години, ние много ги натоварваме като малки. Ето, сега знам, че тази година петокласниците ще ме изтормозят, ще положа много усилия, но догодина ще правят каквото им кажа. Въобще няма да се пазарят 20 задачи ли да им дам, или 5. Просто ги решават и толкова. Изучаването на математика има едно огромно предимство – ако си добър по математика, не те е страх от никакви изпити. Само казваш: „Дайте конспекта и кажете кога е изпитът“. Толкова.“

Свързани статии:

Ученици от три държави с решения в областта на климатичните промени НСА и Спортното училище в Кюстендил продължават сътрудничество си В СПА столицата на Балканите Опазваме ли мястото където живеем, опазваме и планетата