Колко дълго можем да получаваме обезщетение за безработица

Знанието за продължителността на обезщетението за безработица е важно, защото помага за по-добро планиране на личните финанси и кариерни стъпки. То дава яснота колко време можем да разчитаме на финансово подпомагане след загуба на работа, което ни позволява да се фокусираме върху търсене на нова работа или преквалификация. Това знание предотвратява стреса и ни осигурява по-голяма сигурност в период на безработица.

В закона е предвидено, че

право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:

имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер или професионална пенсия;
не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава.

В Кодекса за социално осигуряване в България е предвидено, че паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, за срок, определен според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г., както следва:

до 3 години трудов стаж – 4 месеца; от 3 години и 1 ден до 7 години – 6 месеца; от 7 години и 1 ден до 11 години – 8 месеца; от 11 години и 1 ден до 15 години – 10 месеца; над 15 години – 12 месеца.

Важно е да уточним, че изключения от правилото за определяне размера на паричното обезщетение за безработица правят безработните лица, чиито правоотношения с работодателя са прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие (взаимно съгласие), или поради виновното им поведение на основание (дисциплинарно уволнени).

Начинът на съкращение, до който прибягват работодателите, често е зависим от начина на назначаване на работника преди това. Припомняме, че трудовият договор може да бъде сключен както за неопределено време, така и като срочен трудов договор. Окончателното приемане на работа на работника или служителя може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Основното предназначение на срока за изпитване е страната, в чиято полза е уговорен, да се увери, че работата е подходяща за съответното лице, че се изпълнява съгласно условията и изискванията, определени от работодателя.

Трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор. До изтичане срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. След изтичане на срока за изпитване остава да действа срокът на договора.

Справка:

чл. 54а, чл. 54в от Кодекс за социално осигуряване;

чл. 67, чл. 70, ал. 1, чл. 71, ал.1 от Кодекса на труда.