Кога имаме право на допълнителен платен отпуск

Допълнителният платен годишен отпуск е от съществено значение за работниците и служителите в България, като осигурява възможност за по-дълъг период на почивка и възстановяване. Съгласно Кодекса на труда, работниците имат право на допълнителен платен отпуск в различни ситуации, като това допълнение към нормалния годишен отпуск има редица положителни последици както за самите работещи, така и за работодателите.

Един от случаите, в които се предвижда допълнителен платен отпуск, е когато работниците работят в условия, които предполагат специфични рискове или тежка физическа натовареност. Това може да включва работници в шахти, на определени видове производство и други подобни сфери, където работните условия са по-тежки от стандартните.

Смисълът на допълнителния платен годишен отпуск е многопластов.

Преди всичко той дава възможност на работниците да си вземат по-продължителна почивка, която е от съществено значение за възстановяването на физическите и психическите им ресурси. Почивката им помага да преодолеят стреса, да възстановят енергията си и да постигнат по-добър баланс между работа и личен живот.

За работодателите също има положителни последици от предоставянето на допълнителен платен отпуск на техните работници и служители. Той

помага за подобряване на работната обстановка и увеличаване на работното удовлетворение,

което, в крайна сметка, води до по-висока производителност и по-дългосрочна ангажираност към работата.

Допълнителният платен годишен отпуск в България е не само право на работниците, но и важен инструмент за подобряване на работната среда и увеличаване на удовлетворението и производителността на работниците. Той играе ключова роля за поддържане на тяхното здраве и благополучие, както и за успешното функциониране на бизнесите.

Съгласно закона

размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни.

В същото време обаче, някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата си имат право на удължен платен годишен отпуск.

В Кодекса на труда е предвидено, че работникът или служителят има право на два вида допълнителен платен годишен отпуск:

– за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки – не по-малко от 5 работни дни;

– за работа при ненормиран работен ден – не по-малко от 5 работни дни. Правото на допълнителен платен годишен отпуск по този ред се ползва при спазване изискванията на Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск.

Видовете работи, извършвани при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск като допълнителна мярка за превенция на здравните рискове за работниците и служителите, са изчерпателно посочени в Наредбата.

Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни – с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Ако работник или служител отговаря на посочените по-горе изисквания, той има право както на удължен платен годишен отпуск, така и на допълнителен платен годишен отпуск, които отпуски се предоставят на различни правни основания.

Справка:

чл. 139а, чл. 155, чл. 156 от Кодекса на труда