Дарба и талант

Елка МИРЧЕВА*

Дарбите са вродени способности. Дарбата се проявява спонтанно, човек се ражда с нея. Талантът се развива и човек се старае да го усъвършенства. Дарба и талант са синоними, но различават ли се тези близки по значение думи, а има ли и културноисторически причини за това?
Според произхода на думата дарбата е дар, подарък, който природата (Бог) ни дават. Произходът на думата талант е различен – тя е заемка от старогръцки в старобългарски и означава ‘определено количество злато или сребро (над 25 кг злато)’. Но каква е причината мерна единица да развие значението ‘способности, надареност, заложби’.

Всичко започва с евангелската Притча за талантите. Един господар, преди да замине надалечe, дал на трима свои слуги да разполагат съответно с 5, 2 и 1 талантa. След време поискал сметка от тях как са използвали даденото им богатство. Първите двама били удвоили капитала, а третият поради страх от господаря си заровил таланта в земята и го върнал, без да го е пропилял, но и без да е увеличил сумата.
Иисус Христос проповядва с притчи. Господарят от притчата е Бог. Слугите му – това са хората, които получават дарове и са натоварени с определена мисия. Талантите са Божиите дарове, за които от всекиго рано или късно ще се иска сметка как се е възползвал от тях.

Този популярен сред християните разказ става основание по всяка вероятност във Франция през XVI в. думата талант да започне да назовава голяма дарба за творчество в областта на изкуството и науката. Подобен процес протича и в руския, и в българския език. Факт е, че през ХVII в. в езика на новобългарските дамаскини думата талант означава освен ‘мерна единица’ и ‘умение за някаква духовна дейност’. В съвременния ни език съществуват два омонима: талант ‘в древността – мерна единица за злато или сребро’ и талант ‘способност за творческа дейност; дарба’.

*Д-р Елка Мирчева е професор в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките.