За неизлечимите следи

Диана БЛАГОЕВА*

В езика съществуват пароними, т.е. думи, които имат сходен звуков състав, но се различават по значение. Сходството по форма може да бъде подвеждащо и да доведе до неправилна замяна на едната дума с другата.
Случай на паронимия откриваме при прилагателните неизлечим и неизличим. Първото от тях означава ‘който не може да се излекува’ и е част от словообразувателното гнездо, включващо думите лек, лекувам, лекарство, лечител. Второто пък е със значение ‘който не може да се изтрие, да се изличи, да се премахне’ и е сродно с глаголите лича, излича, изличавам. Ясно е, че двете прилагателни съдържат различни корени и изразяват различна семантика. Сходството в звуковия им състав обаче нерядко води до смесване на употребата им, както е например в следните изречения: *Момчето страдало от неизличима болест, за която майка му и баща му нищо не подозирали; *Пици и коктейли, плодове и сладолед… Всички тези летни удоволствия правят неизлечими петна по дрехите ни; *Тя е от учителите, които оставиха в мен неизлечими следи; *В Америка пръснал страшно много пари, но спечелил неизлечими спомени от Гранд Каньон, който разгледал от хеликоптер.
Неправилната употреба на неизлечим вместо неизличим често се дължи на стремеж за избягване на редукция на гласната „е“ в „и“ при изговора и може да се определи като проява на хиперкоректност.
Как да проверим кое от двете прилагателни следва да употребим в даден случай? Правилно е да се използва неизличим, ако в конкретния контекст прилагателното може да бъде заменено със синонима незаличим: неизличими/незаличими петна, следи, спомени, но неизлечими болести, неизлечимо пристрастяване.

*Д-р Диана Благоева е професор в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките.