За два особени случая на членуване

Сия КОЛКОВСКА*

Както всички знаем, съществителните нарицателни имена от м. р. ед. ч. при функционирането си като подлози, приложения към подлози или в съставни именни сказуеми след глаголите съм, ставам и др. в изречението получават пълен член, а при употребата си като допълнения – кратък член. Съществителните собствени имена означават единични, уникални лица или обекти и с някои изключения не се членуват. Има обаче два типа съществителни собствени от м. р., които са по-особени. На първо място това са съществителните, които представляват прякори или псевдоними, членувани с кратък член. Такива са съществителните – названия на лица, като Апостола, Щастливеца (Алеко Константинов), Владимир Димитров – Майстора, а също и названията на литературни герои като Моканина, Иван Кралича, Боне Крайненеца. При употребата на такъв тип прякори или псевдоними като подлози в изречението те не променят своята форма, т.е. пишат се с кратък член независимо от синтактичната им функция (вж. Официален правописен речник на българския език, с. 24). Срв. примерите: Моканина седна до него и той видя как дебелите му мазолести пръсти трепереха. (Й. Йовков, „По жицата“); Апостола все още не губи надежда, че ще може да уреди възникналия конфликт. (Ив. Унджиев, „Васил Левски“).
Същата особеност се наблюдава и при съществителни собствени имена от м.р., които назовават географски обекти и са във форма с кратък член (напр. Кайлъка, Хисаря, Превала). Те запазват краткия си член и в случаите, когато са със синтактична функция на подлози, приложения към подлози или в съставни именни сказуеми след глаголите съм, ставам в изречението. Срв. примерите: Кайлъка е най-големият парк в Плевен.; Този град – Хисаря, е посещаван най-често през лятото.; Това пред нас е Превала.

*Д-р Сия Колковска е професор в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките.

Свързани статии:

Неслучайно и неведнъж пишем за това Против кого или какво са извънредните противоепидем(иолог)ѝчни мерки Суверен ли е суверенът Случваме ли чудесата, или ни се случват