Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Wikipedia
  • Вход
  • Регистрация
Вестник „Аз-буки”
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
  • Контакт
  • Реклама
  • Абонамент
  • en_US
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
  • Контакт
  • Реклама
  • Абонамент
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Вестник „Аз-буки”
Няма резултати
Вижте всички резултати
Начало Новини Новини 2021 Брой 1, 2021

Директор на училище дежури в спешното

v.genkov@azbuki.bg от v.genkov@azbuki.bg
06-01-2021
в Брой 1, 2021
A A
Павел Павлов със санитарка от Спешното отделение

Всеки ли може да стане доброволец в спешно отделение? До каква степен грижата за хората е лично желание, граждански дълг или начин на живот? Отговорите на тези въпроси ме отвеждат при Павел Павлов – директор на 2. ОУ „Д-р Петър Берон“ в Шумен. Намирам го на „второто му работно“ място – Спешното отделение към Многопрофилната болница в града. Той е един от първите доброволци и оказва се сред малкото, които дават дежурства там. Излиза облечен с предпазен костюм, шлем, маска и ръкавици.
Първият въпрос, който му задавам, е дали е изпитвал колебания да се отзове на призива на местните медици за помощ. Отговаря спокойно, че никога не е имал съмнения, а и не го е страх, че ще се разболее, защото в болницата е доста по-защитен. Член е на шуменското доброволческо формирование към Общината и е бил в помощ при евакуацията на населението и разчистването на отломките при инцидента в с. Хитрино, когато влакова композиция дерайлира през декември 2016 г. Отзовава се винаги при нужда.
„Наш граждански дълг е. Днес аз съм здрав и мога да помагам на други, утре ще съм болен и на мен ще помагат. Болестта (COVID-19 б.а.) е сериозна, истината е, че има струпване на много хора в болниците и това натоварва системата. Сега е моментът, в който можем да помогнем на медиците. Ние сме общество и трябва да сме задружни и да сме в помощ един на друг“, споделя Павел Павлов.
Най-често по време на дежурствата си извършва технически дейности. Пренася епруветки с кръв до лабораторията, съпровожда болните до рентгена. Помага на санитарките, които са на възраст и с различни заболявания. Чекира документи на рецепция, снабдява с маски и консумативи лекарите на смяна. Настанява приетите болни по стаите им. „Трябва да имаш здрави крака и ръце. Да можеш да понасяш кръв и неприятни гледки“, шегува се той. Разказва, че идват и други доброволци, но не се задържат. Възможно е това да се дължи на бюрократични спънки, коментира Павел Павлов. И споделя, че той не се води на отчет никъде, не му се заплаща дежурството, което понякога е два, пет, но стига и до 12 часа на ден. На моменти помага на двама-трима пациенти, но често се застъпват по 30 – 40
случая, в които трябва да се реагира бързо. Оставил е координатите си и е готов да се отзовава на повикване и посред нощ.
С усмивка и тъга си спомня за летните месеци. По време на годишния си отпуск работи по Черноморието като спасител.
И там се е случвало да не успеят да спасят човек, но в Спешното гледката е изключително тежка. За него да помага на хората, не е само граждански дълг, а лично усещане. „Аз съм учител. Да си учител, не означава да преподаваш само в класната стая. Ние преподаваме и в живота. Много е важно да даваме пример на нашите ученици, за да могат те да станат добри хора. Това е смисълът на образованието. Науката се променя, появяват се нови дисциплини, други остаряват. Но човещината е това, на което трябва да научим децата – да станат хора и добри граждани на нашата държава, това си остана наш учителски дълг. Така че може би съм просто един учител във възрожденски стил. Най-важното е не колко години ще живееш, а какво ще свършиш през това време. Затова искам да бъда полезен на хората. Където има нужда от мен, се отзовавам и се надявам, че съм помогнал. Всеки може да отдели от времето си по 2 – 3 часа на ден. Призовавам хората да дойдат да помагат. Най-малкото ще видят каква е болестта, и ще оценят работата на медиците. Тогава ще бъдат много по-толерантни. Истина е, че доктори, сестри и санитари са малко. Напускат заради грубото отношение към тях. Ние ги прогонваме. Нека да им помогнем, сега е моментът. По-нататък може би няма да има нужда. Но сега тук бие сърцето на град Шумен и ние трябва да сме на пулса на събитията. Важното е да бъдем полезни“, подчертава Павел Павлов.
А как съчетава доброволните дежурства с отговорностите, каквито има един директор на училище. „От 10 години и половина съм директор на 2. ОУ „Д-р Петър Берон“, но зад гърба си имам 20 години управленски стаж и съм наясно, че когато ти е подредена собствената къщичка, нещата вървят. А в нашето училище е така. Приемът го доказва. Това за мен е обективен показател. В града сме най-желаното училище. Имам способни заместник-директори, които могат без физическото ми присъствие да свършат работа. Имам само два учебни часа през седмицата и в момент на дистанционно обучение лесно се съчетават двете неща. В училище е тъжно, няма ученици, няма учители. И щом твоята къщичка е подредена, помагаш на другите. Затова по-важно е да сме тук да помогнем. А ако ни е писано да се срещнем с болестта, ще се срещнем.“
Разговорът ни почти приключва, време е да се връща в отделението и да помага с каквото е необходимо. На раздяла питам как влияе пандемията на образователната ни система и на отношенията ни в обществото.
„Мога да споделя това, което виждам в училището, което ръководя. Хубаво е децата да са там, да играят, да се социализират. Неслучайно тези със специални образователни потребности учат на място при нас. Училището има такава функция.
Е, в момента не може да я изпълнява. Дистанционното обучение дистанцира. Но пък, от друга страна, родителите видяха каква е нашата работа. Много от тях станаха наши помощници в това да образоваме децата. Харесват работата ни, разбраха колко е тежка и отговорна, и ни подкрепят. Станахме по-задружни, поне в нашето училище това усещаме. Надявам се децата да се върнат в клас, да има глъчка, да има шум, песен, радост. Като всяка криза и тази, свързана с пандемията, изкара както най-доброто у някои, така и страховете и отрицателните черти у други. Кризата показва нещата такива, каквито са, но пък даде възможност за сплотяване на семействата, за съпричастност един към друг – постоянно вървят кампании за набиране на плазма. Кризата е възможност, тя ни прави по-силни, показва, че животът не е само пари, не е кариера, а човешките взаимоотношения са най-важни. COVID-19 затвори хората, а те разбраха колко са важни семейството, приятелите и роднините им“, категоричен е Павел Павлов.
Разбирам, че е приел Спешното отделение в Шумен и за свой втори дом – занесъл е елхичка, украсил я е, за да внесе настроение сред болни и лекари. А те му благодарят с прегръдки и усмивки.

Your Image Description

Свързани статии:

По дрехите ще ги познаете Моят род е моята гордост На училище с книжка и мишка Default ThumbnailНови шампиони в Игрите за ученици

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: Региони

Последвайте ни в социалните мрежи

Viber
СподелянеTweet
Предишна статия

Нашият дом природата

Следваща статия

По дрехите ще ги познаете

Следваща статия
По дрехите  ще ги познаете

По дрехите ще ги познаете

Моят род е моята гордост

Моят род е моята гордост

На училище  с книжка и мишка

На училище с книжка и мишка

Последни публикации

  • Министър Красимир Вълчев: България отбелязва своя цивилизационен принос чрез писмеността и духовността
  • Ученици изследваха историите на българите в Северна Америка от началото на XX век
  • МОН отличи четирима директори с наградата „Св. Иван Рилски“
  • Селфи с холограми в ПГТМ „Христо Ботев“– Ботевград
  • Тайната на дълголетието
  • Детството не е състезание
  • Няма кой да те чуе, ако не си онлайн
  • Студентите бягат с УАСГ
  • Прародителят на всички рози е бил малко жълто цвете
  • Публикуваха проектопостановлението за минимална асистентска заплата от 2780 лв.
  • МОН: Към този момент няма решение или обсъждане за връщане към завършване на основно образование в VIII клас
  • Министър Вълчев откри STEM център в СУ „Алеко Константинов“ в Луковит
  • Австроунгарски дух в Разград от 140 години
  • Театрални интерпретации на абсурдите на ежедневието
  • „Свободата да знаеш“ започна в Кюстендил
  • Правителството одобри близо 108 млн. лева за развитие на науката и изследванията
  • Одобрени са над 37 млн. лева за строеж и ремонт на училища, детски градини и студентски общежития
  • В Министерския съвет
  • Над 200 директори и учители обменят иновативни практики за подобряване на учебния процес
  • Световната банка ще подпомага България за по-ефективното използване на информационните ресурси в образованието
  • Магията на XV софийски фестивал на науката
  • И най-доброто писмо е…

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

Бюлетин

  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG
  • Вход
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
  • Контакт
  • Реклама
  • Абонамент
  • en_US

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"