Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Wikipedia
  • Вход
  • Регистрация
Вестник „Аз-буки”
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
    • Вестник “Аз-буки” онлайн издание
  • Контакт
  • Реклама
  • Абонамент
  • en_US
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
    • Вестник “Аз-буки” онлайн издание
  • Контакт
  • Реклама
  • Абонамент
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Вестник „Аз-буки”
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Home
  • Издания
Начало Новини Новини 2021 Брой 1, 2021

Директор на училище дежури в спешното

v.genkov@azbuki.bg от v.genkov@azbuki.bg
06-01-2021
в Брой 1, 2021
A A
Павел Павлов със санитарка от Спешното отделение

Всеки ли може да стане доброволец в спешно отделение? До каква степен грижата за хората е лично желание, граждански дълг или начин на живот? Отговорите на тези въпроси ме отвеждат при Павел Павлов – директор на 2. ОУ „Д-р Петър Берон“ в Шумен. Намирам го на „второто му работно“ място – Спешното отделение към Многопрофилната болница в града. Той е един от първите доброволци и оказва се сред малкото, които дават дежурства там. Излиза облечен с предпазен костюм, шлем, маска и ръкавици.
Първият въпрос, който му задавам, е дали е изпитвал колебания да се отзове на призива на местните медици за помощ. Отговаря спокойно, че никога не е имал съмнения, а и не го е страх, че ще се разболее, защото в болницата е доста по-защитен. Член е на шуменското доброволческо формирование към Общината и е бил в помощ при евакуацията на населението и разчистването на отломките при инцидента в с. Хитрино, когато влакова композиция дерайлира през декември 2016 г. Отзовава се винаги при нужда.
„Наш граждански дълг е. Днес аз съм здрав и мога да помагам на други, утре ще съм болен и на мен ще помагат. Болестта (COVID-19 б.а.) е сериозна, истината е, че има струпване на много хора в болниците и това натоварва системата. Сега е моментът, в който можем да помогнем на медиците. Ние сме общество и трябва да сме задружни и да сме в помощ един на друг“, споделя Павел Павлов.
Най-често по време на дежурствата си извършва технически дейности. Пренася епруветки с кръв до лабораторията, съпровожда болните до рентгена. Помага на санитарките, които са на възраст и с различни заболявания. Чекира документи на рецепция, снабдява с маски и консумативи лекарите на смяна. Настанява приетите болни по стаите им. „Трябва да имаш здрави крака и ръце. Да можеш да понасяш кръв и неприятни гледки“, шегува се той. Разказва, че идват и други доброволци, но не се задържат. Възможно е това да се дължи на бюрократични спънки, коментира Павел Павлов. И споделя, че той не се води на отчет никъде, не му се заплаща дежурството, което понякога е два, пет, но стига и до 12 часа на ден. На моменти помага на двама-трима пациенти, но често се застъпват по 30 – 40
случая, в които трябва да се реагира бързо. Оставил е координатите си и е готов да се отзовава на повикване и посред нощ.
С усмивка и тъга си спомня за летните месеци. По време на годишния си отпуск работи по Черноморието като спасител.
И там се е случвало да не успеят да спасят човек, но в Спешното гледката е изключително тежка. За него да помага на хората, не е само граждански дълг, а лично усещане. „Аз съм учител. Да си учител, не означава да преподаваш само в класната стая. Ние преподаваме и в живота. Много е важно да даваме пример на нашите ученици, за да могат те да станат добри хора. Това е смисълът на образованието. Науката се променя, появяват се нови дисциплини, други остаряват. Но човещината е това, на което трябва да научим децата – да станат хора и добри граждани на нашата държава, това си остана наш учителски дълг. Така че може би съм просто един учител във възрожденски стил. Най-важното е не колко години ще живееш, а какво ще свършиш през това време. Затова искам да бъда полезен на хората. Където има нужда от мен, се отзовавам и се надявам, че съм помогнал. Всеки може да отдели от времето си по 2 – 3 часа на ден. Призовавам хората да дойдат да помагат. Най-малкото ще видят каква е болестта, и ще оценят работата на медиците. Тогава ще бъдат много по-толерантни. Истина е, че доктори, сестри и санитари са малко. Напускат заради грубото отношение към тях. Ние ги прогонваме. Нека да им помогнем, сега е моментът. По-нататък може би няма да има нужда. Но сега тук бие сърцето на град Шумен и ние трябва да сме на пулса на събитията. Важното е да бъдем полезни“, подчертава Павел Павлов.
А как съчетава доброволните дежурства с отговорностите, каквито има един директор на училище. „От 10 години и половина съм директор на 2. ОУ „Д-р Петър Берон“, но зад гърба си имам 20 години управленски стаж и съм наясно, че когато ти е подредена собствената къщичка, нещата вървят. А в нашето училище е така. Приемът го доказва. Това за мен е обективен показател. В града сме най-желаното училище. Имам способни заместник-директори, които могат без физическото ми присъствие да свършат работа. Имам само два учебни часа през седмицата и в момент на дистанционно обучение лесно се съчетават двете неща. В училище е тъжно, няма ученици, няма учители. И щом твоята къщичка е подредена, помагаш на другите. Затова по-важно е да сме тук да помогнем. А ако ни е писано да се срещнем с болестта, ще се срещнем.“
Разговорът ни почти приключва, време е да се връща в отделението и да помага с каквото е необходимо. На раздяла питам как влияе пандемията на образователната ни система и на отношенията ни в обществото.
„Мога да споделя това, което виждам в училището, което ръководя. Хубаво е децата да са там, да играят, да се социализират. Неслучайно тези със специални образователни потребности учат на място при нас. Училището има такава функция.
Е, в момента не може да я изпълнява. Дистанционното обучение дистанцира. Но пък, от друга страна, родителите видяха каква е нашата работа. Много от тях станаха наши помощници в това да образоваме децата. Харесват работата ни, разбраха колко е тежка и отговорна, и ни подкрепят. Станахме по-задружни, поне в нашето училище това усещаме. Надявам се децата да се върнат в клас, да има глъчка, да има шум, песен, радост. Като всяка криза и тази, свързана с пандемията, изкара както най-доброто у някои, така и страховете и отрицателните черти у други. Кризата показва нещата такива, каквито са, но пък даде възможност за сплотяване на семействата, за съпричастност един към друг – постоянно вървят кампании за набиране на плазма. Кризата е възможност, тя ни прави по-силни, показва, че животът не е само пари, не е кариера, а човешките взаимоотношения са най-важни. COVID-19 затвори хората, а те разбраха колко са важни семейството, приятелите и роднините им“, категоричен е Павел Павлов.
Разбирам, че е приел Спешното отделение в Шумен и за свой втори дом – занесъл е елхичка, украсил я е, за да внесе настроение сред болни и лекари. А те му благодарят с прегръдки и усмивки.

Your Image Description

Свързани статии:

По дрехите ще ги познаете Моят род е моята гордост На училище с книжка и мишка Default ThumbnailНови шампиони в Игрите за ученици

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: Региони

Последвайте ни в социалните мрежи

СподелянеTweet
Предишна статия

Нашият дом природата

Следваща статия

По дрехите ще ги познаете

Следваща статия
По дрехите  ще ги познаете

По дрехите ще ги познаете

Моят род е моята гордост

Моят род е моята гордост

На училище  с книжка и мишка

На училище с книжка и мишка

Последни публикации

  • Зам.-министър Таня Панчева: 40 000 ученици започват учебната година в неделните училища зад граница
  • Детска градина „Калина Малина“ в Пазарджик започва учебната година със собствен екип от психолог, ресурсен учител и логопеди
  • Проф. Преслав Наков: Независимо от технологиите човек трябва да запази критичното си мислене
  • Българска енергия блика в Саарбрюкен
  • Бургаски гимназист превърна съдбоносния 1 март 1941 г. в урок по история, политика и критично мислене
  • МОН предлага пакет от мерки за дисциплина в училище
  • Лесотехническият университет и Университетът по хранителни технологии стават изследователски висши училища
  • Ученици от СУ „Христо Ботев“ в Айтос на обучителен лагер в Националния военен университет
  • Отпреди и от преди
  • Фестивал на жерава подкрепя опазването на Драгоманското блато
  • От какво зависи заплатата ни, когато работим в училище
  • Министерският съвет одобри промени в таксите за обучение в две висши училища
  • Над 14 млн. евро се инвестират в обновяване и разширяване на училища, детски градини и студентски общежития
  • 43 млн. евро за възстановяване на преходните остатъци на държавните образователни институции
  • Премиерът Румен Радев награди олимпийци по природни науки
  • Европейската комисия предложи забрана на социалните мрежи за деца под 13-годишна възраст
  • Български ученички участват в Международния франкофонски лагер за младежи в Молдова
  • Дупница осигурява равен достъп до образование за 106 деца
  • Спортното в Самоков търси възможности за нова писта
  • Снимка на броя: Хайде на училище!
  • Пътят от седем деца до признат български език в германската диплома
  • България е сред водещите примери в ЕС за законодателни механизми за отворен достъп до научни публикации

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

Бюлетин

  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG
  • Вход
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
    • Вестник “Аз-буки” онлайн издание
  • Контакт
  • Реклама
  • Абонамент
  • en_US

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"