Магията „Минута е много“

Книгата „Лилия Райчева. Биобиблиография“, съставена от доц. д-р Милена Миланова, на Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ бе представена в навечерието на новата академична година. Издадена е с подкрепата на проект от Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката.

По-голямата част от живота ми е свързана с Алма матер – първо, като студентка, а после – като преподавател“, казва проф. Лилия Райчева – дългогодишен преподавател в катедра „Радио и телевизия“ към Журналистическия факултет на Софийския университет, както и в редица други български и чуждестранни университети. Ментор и вдъхновител на много млади колеги и създател на легендарното телевизионно състезание „Минута е много“.
Връщам проф. Райчева в „заредената с един особен дух 1968-а година“. Годината, в която напуска класната стая на Пловдивската английска гимназия, за да заеме своето място сред двадесетте момичета и момчета, приети във възстановената същата 1968-а година специалност „Журналистика“, тогава към едноименната катедра на Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Лилия Райчева е и сред седмината, които се дипломират в първия за България профил „Телевизия“. Днес, почти 50 години по-късно, броят на завършилите този профил вече надвишава 1500 души.
След първата си среща с телевизията иска да избяга от страх и притеснение. Убедена е, че няма да може да се справи със сложната специфика на работа и непознатата телевизионна терминология. Но в крайна сметка, повече от половин век пътят на Лилия Райчева минава изцяло под знака на тази медия. Започва работа в отдел „Информация“ на телевизията още като студентка. Но бързо разбира, че колкото и добре да се справя с редактирането и подреждането на новинарските емисии, има нещо друго, което я влече истински. Насочва се към отдел „Развлекателни предавания“ и попада в редакция „Телевизионни състезания“.
След успешна защита на докторска дисертация в Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“ Лилия Райчева се връща в България и приема поканата на проф. Михаил Минков да стане един от новите преподаватели в катедра „Телевизия и радио“. Така се осъществява успешна симбиоза между преподаването и работата в телевизията, поставила началото на емблематичното телевизионно състезание „Минута е много“. Нейни студенти са първите „участници“ в бъдещата телевизионна игра. Докато те тренират на терен и надграждат своите умения пред камера, Лилия Райчева реално вижда как ще изглежда бъдещото състезание.
А „Минута е много“ е, меко казано, иновативно за началото на 80-те години на миналия век. Райчева премахва журито, което оценява уменията на играчите, както е било в съществуващите до момента телевизионни игри. Въпросите са точни, ясни и коректно формулирани от екип консултанти – специалисти в най-различни области. Друг повратен момент е „третият кръг“, който включва само въпроси, зададени от „негово величество – Зрителя“. Всички въпроси към участниците задава друга емблема на „Минута е много“ – актьорът Петър Вучков. Първото излъчване на новата телевизионна игра е от студия „Младост“ на
22 февруари 1980 г. Планирало се излъчването само на пет броя от предаването, но поради големия зрителски интерес то остава на екран дълги години. Стотният брой на „Минута е много“, който е трябвало да бъде последен, е излъчен на 25 декември 1987 година. Но и това не е краят. На 3 април 1992 г., по покана на ръководството на БНТ, „Минута е много“ се завръща в ефир и на следващата година печели наградата на БНТ за най-добро телевизионно състезание. Остава в ефир до 31 декември 2011 г.
Проф. Райчева споделя формулата на дългогодишния му успех: „Каквото и да е предаването, то се прави за публиката. Състезанието се подготвяше от цял екип. Разбира се, лицето на този екип е водещият или водещите, но те далеч не са гръбнакът на един такъв продукт. Освен от екипа състезанието се правеше и от участниците в него.
А колкото до третия кръг, той пък изцяло беше на зрителите, което, смея да твърдя, беше и най-съществената част от магията на „Минута е много“. Държа да отбележа, че състезателите бяха много интелигентни и знаещи хора, но най-важното е, че бяха безсребърници. А и самото състезание никога не е предлагало някакви огромни печалби и целта не беше да бъде еднодневка“, коментира проф. Райчева.
А дали днес не липсва „Минута е много“ в телевизионния ефир и в морето от лъскави и силно комерсиални риалити предавания?
„Макар и да има пренасищане на програми в сферата на забавното, трябва да се отбележи, че Националната телевизия наскоро стартира нов проект, който залага основно на познавателното“, казва проф. Райчева. Тя споделя, че „Минута е много“ не е забравено и често получава предложения за връщане на състезанието в ефир.
„Но реално всички искат да вземат марката „Минута е много“, която съм регистрирала вече, както и репликите на човечето – „Няма време“, „Грешка“… Но въпросът не е само до марката. По-важното е да се съобразим с фактите, че зрителите ще очакват развитие на продук-
та. Ако състезанието някой ден се върне на екран, то задължително трябва да е направило голям скок нагоре. В него трябва да има повече интерактивност, атрактивен награден фонд, както и други промени, отговарящи на съвременните изисквания на зрителите. Така че при проявен интерес и предоставена финансова, техническа и творческа възможност от страна на телевизията е напълно възможно „Минута е много“ да заживее отново в телевизионния ефир в един по-различен формат.“
А почитателите на предаването имат възможността да се потопят в неговата атмосфера чрез книгата на Лилия Райчева „Магията „Минута е много“. Изданието съдържа 4040 въпроса и отговора от различни области на познанието.

Свързани статии:

Нов поетичен талант Уроци на остров Света Анастасия 10 години „Математика без граници“ Любимата игра на училище