Трябва да се учи повече за информационни технологии и по-малко през тях, каза министър Красимир Вълчев
„В последните 10 години се сблъскваме с шоково навлизане на мобилните информационни технологии в нашия живот. На прага сме на още по-мащабни дигитални трансформации и това изисква да обсъдим какво и как учат децата.“ Това каза министърът на образованието Красимир Вълчев на конференцията „Влиянието на съвременните информационни технологии върху когнитивните способности и развитието на децата от 3 до 11 години“.
„Когато говорим за информационни технологии, имаме две теми – едната е учене за информационни технологии, а другата учене чрез информационни технологии. Този въпрос се обсъжда във всички европейски страни, търсят се решения и баланси, така че използването им да бъде в полза на когнитивното и социално-емоционалното развитие на децата“, добави още министърът. По думите му е факт, че електронните устройства както ни помагат, така и ни пречат. А каква е дозата, зависи от възрастта. По думите на министъра, изправени сме пред парадоксалния избор, че ако искаме да развием интелигентността на децата и те да бъдат дигитални създатели, трябва да ползват по-малко екрани, особено в ранна детска възраст. „Затова, формулирайки политиката, трябва да знаем каква е дозата и кой е ефективният начин на ползване на устройствата“, заяви Вълчев.
Министърът отбеляза още, че е необходим и разговор трябва ли да има телевизори в стаите в детските градини. „Първата работа на много от тях е да купят телевизор. Защото така е по-лесно да оставят децата да гледат нещо, вместо да ги обуят и да ги изведат навън“, заяви министър Вълчев. Според представено проучване на агенция „Тренд“ родителите не искат децата им да гледат телевизия в детските градини – така смятат 65% от отговорилите 1000 родители и само 21% го подкрепят. Вкъщи обаче ситуацията се обръща – за 62% това не е проблем и само 26% не го одобряват.
На конференцията бе представен и доклад на изследователи от Института по невробиология на БАН за въздействието на дигиталните технологии върху 4 – 6-годишните деца, създаден по поръчка на МОН. Учените са направили обзор на изследванията по света от 1985 до 2020 г., като отбелязват онези изводи, които са общоприети.
Изследванията сочат, че използването на образователни програми по телевизиите има благоприятно въздействие за развитието на децата и техните познания, въображение и езикови умения. Целенасочено създадените дигитални приложения за развитие на езиковите и математическите способности на децата също подобряват техните умения. Но важното е те да са съобразени с възможнос-
тите и възрастта на децата. Използването на образователни приложения подобрява работната памет на децата, вниманието им и способността да пренеб-
регват несъществената информация. Участието на учители и родители пък подобрява въздействието на дигиталните технологии. Установено е също, че ако децата използват един път седмично компютър, това подобрява техните постижения. При по-често или по-рядко използване ефектът не е положителен.
В същото време, ако децата започнат да гледат телевизия съвсем отрано, това забавя тяхното развитие. Прекомерното използване на технологиите също има отрицателен ефект. А дългото стоене пред екраните на телефони и лаптопи води до проблеми с очите. Прекомерната употреба на дигитални технологии има не само негативно влияние върху познавателните функции, но и върху тяхното емоционално развитие. Честата употреба на мобилни устройства може да доведе до изолация на децата, до развитие на емоционални проблеми, до пристрастяване и депресия.
Данни от проучване за влиянието на дигиталните технологии върху физическото и сетивно-двигателното развитие на 4 – 6-годишните пък показва, че продължителната работа с електронни устройства води до прпомяна на стойката и на гръбначния стълб. Изменят се и хранителните навици пред екрана, което води до повишен риск от затлъстяване в следващите години. Особено тежки са нарушенията на съня, водещи до спад в способността за учене.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места:
СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);
ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;
БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.
