Йоанна КИРИЛОВА*
Няма българин, който да не е чувал за Крали Марко. Въпреки че нашата словесна съкровищница не може да се похвали с епическа поема от типа на старогръцката „Илиада“ или на старофренската „Песен за Роланд“, нито с легендарен цикъл като този за крал Артур, Крали Марко притежава всички характеристики на епически герой, както и необходимите атрибути – кон и оръжие.
Типично за оръжието на герой, сабята на Крали Марко е с изключителни качества: „остра сабя, сама що се дипли, що се дипли дванадесе пъти“ (Българско народно творчество, т. I, с. 126).
Докато на цял свят са известни Ескалибур и Дюрандал – мечовете на Артур и на Роланд, оръжието на нашия герой – Крали Марко – няма свое име, но затова пък присъства във фолклора ни с два постоянни епитета – дипленица и дамаскиня.
Какви характеристики на Крали-Марковата сабя носи всеки от тях?
Сабята дамаскиня е от специален вид стомана (вутц), произвеждана до XVII в. в Индия. Думата дамаскиня обаче се свързва с гр. Дамаск (дн. Сирия) – голям оръжеен център в древността. Остриетата от тази стомана притежават специфични вълнообразни шарки, получени в процеса на обработването ѝ. Смята се, че те наподобяват мотивите, типични за платовете, тъкани в Дамаск.
Сабята на Марко е определена и като дипленица. Лексемата е производна от думата дипла, която в книжовния език и в редица диалекти е със значение ‘гънка’. Мнозина погрешно свързват това название с процеса на обработка на метала и стократното му прегъване. Определянето на сабята като дипленица обаче идва от една от характеристиките на дамаската стомана – нейната гъвкавост. Остриетата, изработени от нея, са могли да се огъват почти под прав ъгъл, без да се счупят.
*Д-р Йоанна Кирилова е доцент в Секцията за етнолингвистика в Института за български език при БАН.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места:
СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);
ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;
БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.
