Три космически апарата, изстреляни в рамките на 10 дни от различни точки на земното кълбо, летят в момента към Марс. Мисиите се възползват от „прозорец за изстрелване“, който се повтаря на всеки 26 месеца и по време на който Земята и Марс са най-близо помежду си. Към Червената планета са поели американската „Марс – 2020“, китайската Tianwen-1 („Въпроси към небето“) и апаратът Al Amal („Надежда“) на Обединените арабски емирства. На фона на пандемията от новия коронавирус екипите на трите мисии свършват огромна работа, за да изстрелят апаратите в подходящото време. В момента осем апарата – американски, европейски и индийски, са в орбита около Червената планета или на нейната повърхност. И само САЩ могат да се похвалят с успешно кацане.
На такова се надява и най-амбициозната им мисия, след като на
30 юли 2020 г. към Марс бе изстрелян роувърът Perseverance („Постоянство“).
Планира се след близо 7-месечен полет той да кацне в кратера Jezero (45-километровият кратер през 2007-а е определен от учените като някогашен голям воден байсейн и затова е наречен Йезеро по името на селище в Република Сръбска в Босна и Херцеговина). Локацията е избрана заради предполагаемото вливане на някогашна река в дълбоко стотици метри езеро и геоложкото богатство в утаечните му пластове, изследването на което би позволило да се надникне в историята на планетата и да се докаже имало ли е преди милиарди години течаща вода и форми на древен живот. Досега НАСА е изпратила на Червената планета 4 марсохода – роувърите Sojourner (1997), Spirit и Opportunity (2004) и Curiousity (2012), който продължава да функционира.
След кацането на „Постоянство“ в ход ще влезе астробиологична научна програма, планирана за минимум 1 марсианска година или 687 земни дни. Създателите на новия еднотонен ровър с размерите на лек автобомил, захранван от ядрен миниреактор, твърдят, че той е най-умният и най-издръжливият посетител на Марс досега. Оборудван е с най-добрата задвижваща 6-колесна система и с най-усъвършенствания механизъм за събиране на проби от скалите и почвата. Близо половин килограм проби ще бъдат складирани в
43 контейнера, за да бъдат върнати на Земята при нова мисия. Тя трябва да достигне планетата през 2026 г. и да върне пробите до 2031 г.
Апаратът има няколко научни комплекса, като разполага с двуметрова роботизирана ръка, лазери за разбиване на скали и идентифициране на органични молекули и минерали, рентген, над 20 различни камери и микрофони. Чрез него ще се тестват и нови технологии, които да се използват и при пращането на хора до Марс. Например носят се елементи на космически костюми, за да се прецени как влияе атмосферата на използваните тъкани. Ще бъде направен и опит за превръщане на преобладаващия в атмосферата въглероден двуокис (96%)
в кислород, който да бъде основно гориво на бъдещи полети от Марс към Земята. Ровърът ще търси и подпочвена вода и ще събира други разнообразни данни за миналото на Червената планета.
От роувъра трябва да се отдели и първият земен летателен апарат – 2-килограмовият хеликоптер Ingenuity („Изобретателност“), който разполага с две камери. Ако той докаже, че в разредената атмосфера може да се лети, това ще позволи изследване на повърхността с непостигана досега скорост. Освен слънчеви панели за зареждане малкият дрон ще има и автономна система за загряване, която да го предпази от замръзване през нощите, когато температурата пада под минус 100 градуса. Сложността на всички тези технологии и експерименти се отразява и на цената на мисията, която надхвърля 3 млрд. долара.
На борда на роувъра се намират и силициеви чипове, на които са гравирани имената на близо
11 милиона души, регистрирали се в кампанията на НАСА „Изпрати името си на Марс“. Заедно с тях са записани и есетата на 155-те финалисти в конкурса за име на роувъра. Има и малка плочка, показваща Земята и Марс от противоположните страни на Слънцето. Има и плочка в почит на лекарите в първите редици срещу новата пандемия от коронавирус.
В крайна сметка, от мисията се очаква да даде неоспорими доказателства „за“ или „против“ тезата, че преди милиарди години Марс е бил топла и влажна планета и че тези условия са довели до еволюцията на живот както на Земята.
И дали този живот продължава под повърхността. Или както казват редица изследователи – ние още не знаем дали на Марс има живот, но знаем, че в един момент от историята си планетата е била обитаема.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg