Откога са трапезните прибори? (I част)

Останалите ядат с ръце. Националното ястие на много народи от Средна Азия, Башкирия и Татарстан се казва беш-бармак, т.е. пет пръста – според древния начин на хранене. То е толкова популярно, че в Киргизстан вместо т.нар. Big Mac Index се използва индекс на беш-бармака. Така например през 2015 г. жителите на Бишкек с една месечна заплата са можели да си позволят 22 беш-бармака, включващи по 2 кг месо, половинка брашно, 2 яйца и 2 глави лук.
През по-голямата част от историята си човечеството се е хранило с пръсти. Най-старият прибор, ножът, се е използвал далеч не само за хранене. Думата нож произлиза от древен славянски корен със значение ‘пронизвам’, стб. въньзити – ‘да забия, да забуча’. Ножовете са били използвани за набучване на парчета месо. Съвременните ножове за хранене със заоблени ръбове са изобретени чак през ХVІІ век от кардинал Ришельо, който се е опасявал да не го промушат.
През неолита се появяват варивата и керамичните съдове, удобни за течна храна. Лъжицата е възникнала по подражание на свитата в шепа ръка. В славянските езици думата лъжица се извежда от индоевропейски корен със значение ‘изрязвам, дялам’, защото лъжиците са се правели главно от дърво. Подобен смислов развой е имало и в германските езици, напр. старонорвежката дума sponn е означавала едновременно лъжица и треска. В средно-долнонемски spon е дървена шпакла, бъркалка, а в английски spoon е лъжица.

Палмира ЛЕГУРСКА
е доцент, доктор от Секцията за етнолингвистика в Института за български език при БАН,
автор на „Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпоставка“ (2011);
„Съпоставителни анализи и национална специфика на лексиката“ (2015) и др.

Четете повече в бр. 28, 12 – 18 юли 2018 г.